Решение № 5308 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2020 г.

Решение № 5308 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2020 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Алдинов – жител на [населено място], [община], обл. Ловеч, [улица], действащ чрез пълномощника си адвокат Н. Христов, против решението по а. х. д. № 530/2019 г. по описа на ЛАС (Ловешки административен съд). Касационният жалбоподател заявява, че не е доволен от оспорваното решение, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване на изборите, провели се на 27.10.19 г. за кмет на кметство Глогово за недействителни. Счита същото за недоказано, незаконосъобразно, постановено на базата на предположения. Заявява, че съдът най-вече се е позовал на експертизата, извършена в досъдебно производство на РП-Тетевен, а освен това не е съгласен с предположението на съда, че думата "начин" означава тайна на вота. Според него "начин на гласуване" означава действията на избирателя от влизането му в секцията за гласуване до напускането й. Твърди, че не е получавал призовка за второто заседание, което е в противоречие с ГПК. Твърди, че по делото не е приложено основното доказателство – "записите от видеокамерите", което поискал в първото заседание, поради което е нарушено правото му на защита и това прави атакуваното решение отменимо само на това основание. Освен това счита, че решението е нищожно, тъй като съдът не е осигурил основното доказателство, за да може жалбоподателят да се запознае с него, и се е произнесъл по него, а то вече е било унищожено от РП-Тетевен след изготвяне на експертизата. Според жалбоподателя има противоречия между разпитаните свидетели и заключението на вещото лице относно яснотата на записа, брой на кабинки за гласуване в секциите. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено или да бъде прогласена неговата нищожност, ведно със законните последици. От ответната страна - Общинска избирателна комисия (ОИК) – Тетевен е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено при спазване на процесуални правила и правилно тълкуване на материалните норми, поради което се моли да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Ответникът Б. Габровски от [населено място], не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, и е допустима, като по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на А. Алдинов от [населено място] е подадена от надлежно упълномощен адвокат в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от ИК 7 - дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 10 от 16.01.2020 г. по а. х. д. (административно дело) № 530/2019 г., в производство по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК), Ловешкият административен съд, втори административен състав, на основание чл. 459, ал. 10, изр. първо, предл. първо от ИК, ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155-МИ от 28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Тетевен, с което за избран за кмет на кметство с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, на проведения на 27.10.2019 г. първи тур на местните избори е обявен Б. Габровски, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на А. Алдинов е процесуално допустима, а по същество е счел, че е неоснователна. Посочил е, че оспореното решение е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия Тетевен, в съответствие с правомощията й по чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 452, ал. 2 от ИК, с единодушие на колективния орган, без отбелязани възражения и без особени мнения. Решението е обективирано в предписаната от закона писмена форма по образец-приложение № 94-МИ, утвърден от ЦИК, и в съответствие с целта на ИК, а именно да бъде избран орган на изпълнителната власт на кметство с. Глогово – кмет, който да управлява и ръководи същото, в съответствие с изразения вот на избирателите. По отношение на материалната законосъобразност на решението и спазване на процедурата при постановяването му съдът е посочил, че ще извърши преценка на изложените в жалбата оплаквания, тъй като в производството по чл. 459 от ИК няма задължение да извърши цялостна ревизия на законосъобразността на проведените избори. В тази връзка е констатирал, че изложените в жалбата оплаквания касаят не самата процедура по провеждане на изборите и обявяване на изборните резултати, а нарушения на чл. 227, ал. 1 от ИК, които биха могли да опорочат тайната на вота на избирателите и да доведат до недействителност на изборните резултати в две избирателни секции в с. Глогово. Първоинстанционният съд е цитирал разпоредбата на чл. 227 от ИК и е посочил, че с приемането й законодателят е целял да се предотврати т. нар. "контролиран вот" на избирателите, като се запази и не се нарушава тайната на вота, а в случая не се установява това право на избирателите да е било нарушено. Съдът се е позовал на влязлото в сила прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство, в което изрично е прието, че "в двете секции в изборния ден не е била нарушена тайната на гласуването, тъй като на никой от записите, заснемащи изборните помещения в ОУ "Хр. Ботев", с. Глогово на 27.10.2019 г. не се вижда и не е заснет конкретния вот на избирателите, а именно – не се вижда отбелязването на конкретни номера на кандидати за кметове и общински съветници. Съдът е посочил, че в подкрепа на тези изводи са и показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства по делото, както и установеното по ДП № 288/2019 г. по описа на РУ на МВР Тетевен. Безспорно е установено, че камерите в двете избирателни секции са работели и са заснели самото гласуване, но не и начина на гласуване по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ИК, т. е. за кого е гласувал всеки избирател. Съдът е приел, че има допуснати нарушения от двете СИК, които не са осигурили изключването на охранителните камери през изборния ден, но тези нарушения не са съществени, не се отразяват на крайния изборен резултат и не са довели до опорочаването му, съответно не са налице основания за обявяване недействителност на избора, а констатираните нарушения са единствено основание за търсене на административна отговорност на членовете на СИК, като това вече е разпоредено в постановлението на РП Тетевен с изпращане на материалите на ЦИК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Всъщност в касационната жалба се твърди, че решението е нищожно. По принцип нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая тези условия не са налице, защото решението е постановено от законен състав (разпоредбата на чл. 164 от АПК предвижда, че административният съд разглежда делото в състав от един съдия); в законоустановената писмена форма и съдържание по чл. 172а АПК, включително подпис; в рамките, а не извън правораздавателната власт на административния съд; разбираемо е напълно - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда. В тази връзка следва да се отбележи, че не представлява основание за нищожност твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл по доказателство, което не е виждал, а именно – записите от видеокамерите. Производството по административно дело № 530/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч е образувано по постъпила жалба от А. Алдинов – жител на [населено място], [община], обл. Ловеч, [улица], кандидат за кмет на кметство с. Глогово, издигнат от ПП "ГЕРБ", против Решение № 155 - МИ/28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Тетевен. Видно от това решение, което е Приложение № 94-МИ от образеца на изборните книжа, утвърден от Централната избирателна комисия (ЦИК) съгласно чл. 6 от Изборния кодекс, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинската избирателна комисия Тетевен ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН ЗА КМЕТ на кметство Глогово, област Ловеч, на първи тур Б. Габровски, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС, получил 527 действителни гласове. Видно от протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Тетевен, който пък е Приложение № 92-МИ, останалите кандидати за кмет са получили по-малко действителни гласове, а именно: М. Менчев, издигнат от Партия на Зелените – 40 гласа; А. Алдинов, издигнат от ПП "ГЕРБ" – 305 гласа; А. Александров, издигнат от БСП за България - 51 гласа и А. Семерджиев, издигнат от Движение ЗАЕДНО за промяна – 14 гласа. При това разпределение на гласовете по кандидатски листи, за избран за кмет на първи тур е обявен този кандидат, който е получил повече от половината от действителните гласове, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от Изборния кодекс и т. 3 от Методика за определяне на резултатите от гласуването за кметове – Приложение № 4 към чл. 452, ал. 1 ИК, а именно избран е Б. Габровски. Протоколът на ОИК – Тетевен е изготвен въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии (СИК) в с. Глогово – три на брой: избирателна секция № 008, избирателна секция № 009 и № 043 – подвижна избирателна секция, всички протоколи приложени по делото и представляващи Приложение № 90-МИ от изборните книжа. Тоест въз основа на данните от протоколите на СИК е изготвен протокола на ОИК, а въз основа на данните от протокола на ОИК е изготвено решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите. Жалба срещу това решение е подадена само от неспечелилия кандидат А. Алдинов. В тази жалба е направено само едно оплакване, а именно, че в двете секции, които са разположени в две ученически стаи в ОУ "Хр. Ботев" има работещи камери, които записват и работят и са заснели почти целия изборен ден. Според жалбоподателя е допуснато нарушение на чл. 181 от ИК поради заснемане с възпроизвеждаща техника и затова всички пуснати бюлетини се обявяват за недействителни и се унищожават. Подаден бил сигнал до ОИК – препратен до РУ на МВР Тетевен и още преди произнасянето по сигнала ОИК е издала обжалваното решение. Затова жалбоподателят счита, че изборите, провели се в с. Глогово на 27.10.2019 г. са недействителни. В проведеното първо открито съдебно заседание на 13.11.2019 г. жалбоподателят А. Алдинов е заявил, че в случая не говори за това кой колко гласове е получил, не говори за валидни бюлетини, а говори за нарушения на ИК. Във връзка с това оплакване на жалбоподателя следва да се отбележи за яснота, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, предвидена в разпоредбите на Изборния кодекс, а то трябва да е съществено. През годините в теорията и в практиката се е наложило разграничението между понятията "съществено" и "несъществено", а именно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин и по-точно, обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. В разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК - нова, обн. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2019 г., в сила от 01.01.2019 година е регламентирано, че "Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт". Повече от очевидно е, че тази норма от общия Административнопроцесуален кодекс не може да намери приложение в специалното производство по произвеждане на изборите, регламентирано в Изборния кодекс. Пак на това място във връзка с изложеното е необходимо да се спомене решение № 13 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 14/2013 г., което, макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципен въпрос, а именно, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че в секция № 008 и секция № 009, намиращи се в две стаи в Основно училище "Хр. Ботев" са работели охранителни камери. Записите от тези камери са били иззети във връзка с подаден Сигнал от Т. Георгиев – представител на ПП "Партия на зелените", образувано е било Досъдебно производство № 288/2019 г. по описа на РУ на МВР Тетевен, изпратено на Районна прокуратура гр. Тетевен с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В това Досъдебно производство (ДП) е била назначена видеотехническа експертиза – приложена по делото, както е приложено и самото Досъдебно производство в оригинал. Така приетите по административното дело доказателства са част от административната преписка и се преценяват от съда наред с другите надлежно събрани писмени и гласни доказателства с цел изясняване на обективната истина. Освен това по делото е изискано по надлежния ред и прието като доказателство и Постановление на Районна прокуратура – град Тетевен № 1551/19 г. за прекратяване на наказателно производство. Като се е позовал на тези писмени доказателства, съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила, още повече, че отразеното в тях напълно кореспондира с показанията на допуснатите и разпитани по делото четирима свидетели. Установено е по категоричен начин, че в едно от изборните помещения, където е секция № 009 камерата е била разположена в срещуположния ъгъл на кабинката за гласуване, а в секция № 008 е разположена над кабинката за гласуване, но се вижда само гърба на избирателя, а не конкретния вот, тоест не се вижда отбелязването на конкретни номера на кандидатите. Не е налице твърдяното от касатора противоречие между писмените доказателства и гласните такива, защото той явно не прави разлика, че секция № 9 е различна от камера № 9. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че записите са били унищожени преди приключване на съдебното производство. Тези записи не са унищожени, а са били изтрити от експерта, извършващ експертизата във връзка с разследването и проверката по сигнала, след прехвърлянето им на твърд външен носител. Освен това, тяхното съдържание е подробно описано в изготвената видеотехническа експертиза, като в нея е отразено, че всички записи са с лошо качество, ниска резолюция и разделителна способност и като такива не са годни за категорично фото-съпоставително или лицево-идентификационно изследване на лица и предмети, заснети в общ и далечен план. Както се установява, в конкретния случай не се касае за видеозапис, направен от избирател в изборния ден в кабинката за гласуване, а за запис от охранителните камери, които не са били изключени от зам. директора на училището. При това положение няма основание за обявяване на бюлетини за недействителни поради нарушение на чл. 227 от ИК (посоченият от жалбоподателя чл. 181 от ИК е напълно неотносим, защото касае провеждане на предизборна агитация, а освен това е от отменения Изборен кодекс - обстоятелство, с което един кандидат за кмет трябва да е запознат), независимо дали думата "начин на гласуване" означава тайна на вота или означава действията на избирателя от влизането му в секцията за гласуване до напускането й. А още по-малко има основание за обявяване на недействителност на избора на кмет на кметство с. Глогово по смисъла на чл. 459, ал. 10 от ИК. В случая не се касае и за престъпление, а за административно нарушение, за което виновните лица ще си понесат административна отговорност, но този въпрос е извън рамките на настоящото производство и е неотносим за спора. Касационният жалбоподател твърди, че не е получавал призовка за второто заседание, което е в противоречие с ГПК. Действително призовка няма, но за това открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г., той е бил редовно призован. По принцип в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са предвидени няколко начина на призоваване. В случая жалбоподателят А. Алдинов е бил призован по телефона на датата 08.01.2020 г. в 12. 00 часа, видно от отбелязването на деловодителя върху Списъка на лицата за призоваване за заседанието на 15.01.2020 г. от 10. 00 часа. Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 6 от ИК, сроковете за призоваване по ГПК и АПК не се прилагат в производството по Изборния кодекс, следователно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК регламентираща, че призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието, не намира приложение за това бързо производство. По тези съображения, и това възражение на касационния жалбоподател се явява неоснователно. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното решение на Административен съд – Ловеч следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,