Решение № 7271 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2012 г.

Решение № 7271 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Благоев Стойчев от с. Ковачево, Пазарджишка област срещу решение № 4636 от 10.08.2012 г., постановено по адм. д. № 6596 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо, издадено от административния директор на Областна дирекция - Пазарджик, с което е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба и изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, включително и чрез заключение на вещо лице. Констатациите на административния орган се потвърждават от приетото заключение. На следващо място прокурорът счита, че при направеният отказ от финансово подпомагане правилно е приложен чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията с оглед на установеното при извършените административни проверки. Предлага решението на съда да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд София - град е бил сезиран с жалба подадена от Ангел Благоев Стойчев срещу уведомително писмо с изх. № 01/1338 от 11.02.2011 г., издадено от административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) - Пазарджик. С обжалваното писмо на Ангел Стойчев е било отказано финансово подпомагане за кампания 2009 г. по подадено общо заявление за плащане на площ както следва: по Схемите за единно плащане на площ (СЕПП ) за сумата в размер на 22 847.51 лв. и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) за сумата в размер на 10 628.03 лв. В уведомителното писмо като причина за отказа е било посочено установеното при извършена административна кръстосана проверка, при която е било установено, че площ от 27.25 ха е недопустима за подпомагане от заявените парцели. Към писмото е приложена и таблица, която сочи на начина на формиране на оторизираната сума за подпомагане. За изясняване на установеното при извършената административна кръстосана проверка по искане на ответната страна съдът е допуснал основно и допълнително заключение на вещо лице, приети от страните без оспорване. От заключението съдът е приел за установено, че и по двете мерки за подпомагане Ангел Стойчев е заявил общо от по 140.78 ха. На него са му били извършени три административни кръстосани проверки, съответно на 28.07.2009 г., на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. При тях е било установено, че два от заявените за подпомагане парцели не се обработват, а от единия се обработва само 60 %. Третата административна кръстосана проверка е потвърдила установеното при предходните две, като към не са добавени и още 0.5 ха недопустима площ за подпомагане, представляваща канал за напояване, който преминава през посочените в заключението парцели. При така установените факти съдът е направил правни изводи относно това, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и е валидно, а относно спазване на изискването за материална законосъобразност е приел, че е спазен материалният закон - чл. 43, ал. 3, т. 3 ЗПЗП и чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 относно отказа от подпомагане, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Развитите оплаквания в жалбата се основават на твърдения за извършена дистанционна проверка на място, което не се подкрепя от доказателствата по делото. От уведомителното писмо, а и от заключението на вещото лице безспорно е установено, че на жалбоподателя е извършена административна кръстосана проверка по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. При нея е било установено, че част от заявените за подпомагане блокове на земеделското стопанство не се обработват, поради което тази необработена площ е приета за недопустима за подпомагане. Недопустимата за подпомагане площ от 27.25 ха спрямо установената след проверката допустима за подпомагане площ - 113.53 ха и по двете мерки е в размер на 24 %, поради което правилно е приложен чл. 58, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. В хода на съдебното производство жалбоподателят не се е явил и не е опровергал фактическите констатации, послужили за издаване на уведомителното писмо, поради което доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон от страна на съда са неоснователни и недоказани. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,