Решение № 6217 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2019 г.

Решение № 6217 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение № 5443/27.08.2019 г. на Административен съд – София град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1673/2017 г., с което е отменено решение за отказ за възстановяване на акциз № BG004300-ИВ-22-4-2-РВ80/17.11.2016 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено от Директора на Агенция "Митници" с решение № Р-38/23.01.2017 г., с което на "Балканфарма - Троян" АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 139 050, 35 лева и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Балканфарма - Троян" АД, гр. Троян, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение №BG004300-ИВ-22-4-2-РВ80/17.11.2016 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено от Директора на Агенция "Митници" с решение № Р-38/23.01.2017 г., с което на "Балканфарма - Троян" АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 139 050, 35 лева, заплатен за използвания етилов алкохол в производствата на лекарства чрез използването му за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар, и повърхности в производствени участъци в периода 17.07.2017 г. – 31.12.2013 г. За да отмени оспореното решение на Началника на Митница Свищов, административният съд е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Изложени са мотиви, че производството на лекарствени средства като производствен процес в "Балканфарма - Троян" АД включва измиване и почистване/дезинфекция на машини, инвентар и повърхности етилов алкохол. В тази връзка той е съобразил решението на СЕС от 15.10.2015 г. по дело С-306/14, съгласно което, етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита за "производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, пар. 1, б "г" от Директива 92/83/ЕИО и същият попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Административния съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел за доказано, че закупеният етилов алкохол от "Балканфарма – Троян" АД е използван в производствения процес на лекарствените средства за осъществяване на дезинфекция на лабораторната стъклария, поради което на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС подлежи на възстановяване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка АССГ е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Обстоятелството, че "Балканфарма – Троян" АД използва етилов алкохол като средство за почистване и дезинфекция, което е част от производствения процес на лекарства, не се оспорва от касатора. В оспореното решение ясно е посочено, че основанието за възстановяване на акциза е чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, но отказът е постановен на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 и чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 3, т. 5 ППЗАДС. Визираната подзаконова разпоредба обаче е неприложима с оглед постановеното от СЕС на 15 октомври 2015 г. решение по дело С-306/14, според което дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван "за производството на лекарства" по смисъла на чл. 27, пар. 1, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО. Поради това предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства. Несподелим е и доводът, че неправилно искането за възстановяване на акциз е подадено на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС вместо на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от същия закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е приложимо основанието по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, който точно транспонира чл. 27, пар. 2, б. "г" от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки – алкохол, използван в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС се прилага, когато крайният продукт съдържа алкохол. Неоснователно се поддържа и твърдението, че прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС налага възстановяването на акциз при спазване условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС, а той е относим само за лечебни заведения и аптеки, и не може да бъде приложен по отношение на "Балканфарма - Троян" АД. Относимата разпоредба в случая е чл. 9, ал. 2 от ППЗАДС в приложимата редакция, съгласно който възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4 от ЗАДС, се прилага и за производители, които използват в производствения си процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Наведените доводи за изискване за разходна норма на вложените алкохол и алкохолни напитки в единица изделие /краен продукт/ са ирелевантни. Разходната норма е установена в производството по издаването на оспорения административен акт и е констатирано, че акцизният алкохол е използван в производствен процес, при който крайният продукт не съдържа алкохол. Ето защо, обосновано първоинстанционният съд е приел, че при установеност на предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС административният орган незаконосъобразно е отказал възстановяване на акциза за вложения алкохол в производствения процес на лекарства. Достигайки до този извод и отменяйки оспореното решение, АССГ е постановил съдебен акт, който не страда от релевирания касационен порок и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 4000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, при редуциране на начисления ДДС съгласно решение на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение