Решение № 14260 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2012 г.

Решение № 14260 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 62 от 09.08.2012 г. по адм. дело № 102/2012 г. на Административен съд - Търговище. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Исмет Хюсеин Халил от с. Пъдарино, община Омуртаг, област Търговище, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Исмет Хюсеин Халил е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24834 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 17511,64 лв. за 2009 г., във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/230709/40229, със съображения че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Определянето на сумите за подпомагане на жалбоподателя било въз основа на извършени проверки по установения нормативен ред. Поради това и към момента на определяне на процесните суми, те били дължими. Не била предвидена нормативна възможност резултатите от последващи проверки директно да водят до промяна на акт за подпомагане, съответно до определяне на отпуснатите суми или на част от тях за недължимо платени. Това можело да стане само след провеждането на административно производство, както разпорежда чл. 162, ал. 2 от ДОПК, от Държавен фонд " Земеделие" - Разплащателна агенция, като единствено компетентен орган, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП. В случая такова производство не било проведено. Процесният акт бил издаден единствено въз основа на данните за извършените последващи проверки. Не били спазени редица разпоредби, предвиждащи извършване на конкретни процесуални действия от административния орган, осигуряващи законосъобразността на съответния акт, между които чл. 34 от АПК, предвиждащ участие на страните в производството и чл. 35 от АПК, изискващ пълно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Процесният акт бил издаден и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не били изложени фактическите основания, поради които заявени от жалбоподателя парцели, са определени като "недопустими за подпомагане площи". Не били изложени и доводи относно възприетия размер на установеното публично държавно вземане. Като последица АУПДВ не съдържал мотиви, което от своя страна рефлектирало върху правото на защита на адресата на акта, а от друга страна не давало възможност на съда да осъществи контрол върху него. Според съда, оспореният АУПДВ бил издаден и при нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,