Решение № 10506 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15047/2011 г.

Решение № 10506 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15047/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и "Техноекспортстрой" ЕАД - гр. София срещу решение от 18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2102/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен ДРА № 483/3.02.2005 г. на ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 1259/18.05.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за определените лихви за забава върху неудържан и невнесен данък за изплатените трудови възнаграждения на работниците от "Техноекспортстрой" ЕАД за 1999 г. в размер на 1 026 391,46 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част на всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора чл. 19, ал. 1 от Закона за събиране на държавни вземания (отм.) (ЗСДВ) въвежда солидарна отговорност между носителя на данъчното бреме - работника и лицата, задължени при изплащане на суми на граждани и организации да определят, удържат и внесат в приход на бюджета. Това според касатора определяло, че в случаите на изплатено трудово възнаграждение без от същото да е удържан ДОД, държавата самостоятелно може да го търси от двама длъжника - работодателя и от данъчния субект, който по закон е носител на данъчното бреме. Твърди се, че чл. 19, ал. 4 ЗСДВ въобще не третира солидарна отговорност, а ограничаване отговорността на данъчния субект - носител на данъчното бреме, т. е. само виновният солидарен длъжник отговаря за последиците от собствената си вина. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството против ДРА в същата част. Ответникът по касационната жалба "Техноекспортстрой" ЕАД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Златкова я оспорва по съображения, изложени в писмено възражение. "Техноекспортстрой" ЕАД - гр. София обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството срещу ДРА № 483/3.02.2005 г. е отхвърлена, като също се сочат всички отменителни основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Според този касатор действието на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ППЗДОД е отложено и следва да се прилага от 1.01.1998 г., както и неправилно съдът е тълкувал отложеното действие на § 16 от ПЗР на ППЗДОД. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ДРА с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Златкова. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в законния срок и затова са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на "Техноекспортстрой" ЕАД е неоснователна, а тази на дирекция "ОУИ" - гр. София е основателна поради следните съображения: С решение № 11438/20.11.2007 г. по адм. дело № 4908/2007 г. на ВАС, IА отделение е отменено решение от 15.01.2007 г. по адм. дело № 2215/2005 г. на СГС, като с последното ДРА № 483/3.02.2005 г. е бил отменен. Касационната инстанция по адм. дело № 4908/2007 г. е постановил решение по същество след отмяна на първоинстанционното решение на СГС и е отхвърлил жалбата на "Техноекспортстрой" ЕАД срещу посочения ДРА за определен за внасяне ДОД за 1999 г. в размер на 844 259,23 лв. и лихва в размер на 1 026391,46 лв.; за 2000 г. ДОД в размер на 118 278,28 лв. и лихви - 75 379,40 лв. и за разноските в размер на 8 350 лв. Решението на ВАС, IА отделение е било отменено по реда на извънинстанционния контрол на основание чл. 239, т. 1 АПК с решение № 4969/24.04.2008 г. по адм. дело № 2072/2008 г. на ВАС, петчленен съдебен състав. Доказателствата по чл. 239, т. 1 АПК според петчленния състав на ВАС са представените ДРА и съдебни решения на физически лица, които очевидно не са могли да бъдат известни, тъй като те имали индивидуален характер по отношение на конкретно лице, а и тези решения били постановени едновременно с решението, чиято отмяна се иска. С решението по чл. 239, т. 1 АПК петчленният състав на ВАС е отменил първото касационно решение (по адм. дело № 4908/2007 г. на ВАС, IА отделение) и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. При връщане на делото за ново разглеждане на ВАС, I отделение е отменено решение от 15.01.2007 г. по адм. дело № 2215/2005 г. на СГС и е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд - СГС. За да постанови това решение тричленният състав на ВАС, I отделение е приел, че спорът на страните относно обстоятелството какъв размер данък е останал несъбран от пряко дължащите данъка лица по чл. 3 ЗДОД (отм.) не може да се изясни пред касационната инстанция. Това е дало повод да се отмени първоинстанционното решение и делото да се върне на същия съд за разглеждането му по същество. Дадени са указания при новото разглеждане съдът да прецени дали за 1999 г. следва да се събират лихви от "Техноекспортстрой" ЕАД, като се обсъди хипотезата на чл. 19, ал. 4 ЗСДВ (отм.) съотношението й с чл. 1 ЗЛВДТДПДВ и налице ли е това основание, като се има предвид, че ЗЛВДТДПДВ е в сила от 1.01.1958 г., а ЗСДВ от 26.06.1996 г. Освен това касационният съд е указал на първоинстанционния съд да се съберат справки от ДОУИ - гр. София за доходите на кои лица, включени в списъците - приложения към ДРА са съставени ДРА или РА за събиране на ДОД за изплатени през 1999 г. и 2000 г. трудови възнаграждения за 1996 г. и 1997 г., както и да се спаднат вече платените погашения на данъка и лихвите от пряко дължащите ги лица. СГС с оглед отменителното решение на ВАС, I отделение и дадените подробни указания по правилното приложение на материалния закон е постановил обжалваното пред настоящия касационен състав на ВАС, I отделение съдебно решение. Първоинстанционният съд е отграничил спорният по делото въпрос и той е относно дължимостта на ДОД по изплатените трудови възнаграждения на работници на "Техноекспортстрой" ЕАД за положен от тях труд през 1996 г. и 1997 г. в Либия, а са изплатени през 1999 г. и 2000 г. Прието е за неоснователно възражението на дружеството, че ревизията е възложена след изтичане на преклузивния 5-годишен срок по чл. 111 ДПК (отм.), т. е. от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й. Съдът се е позовал на чл. 7 ЗДОД (отм.), според който данъкът се изчислява от предприятието и се удържа месечно при изплащане на трудовото възнаграждение. Задължение за внасяне на данъка в републиканския бюджет е работодателят и след като е прието, че ревизията е възложена през 2004 г. и затова не е погасено правото на данъчния орган да провери и установи дължимостта на данъка, поради което съдът е приел, че се касае не за давностен, а за преклузивен срок по чл. 111 ДПК (отм.). Според градският съд, както изрично е приел в мотивите си ВАС, I отделение с отлагането на действието на чл. 3, ал. 3 ППЗДОД (отм.), се ограничава приложното поле на чл. 1 ЗДОД (отм.) в нарушение на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България и според която данъчните облекчения се установяват само със закон. В този смисъл съдът е подкрепил становището на ВАС, I отделение, че с цитираните разпоредби на ППЗДОД (отм.) не е ограничено приложното поле на чл. 1 ЗДОД (отм.). Според съда работодателят е следвало да изчисли и удържи ДОД месечно при изплащане на трудовите възнаграждения през 1999 г. и 2000 г. за положения труд през 1996 г. и 1997 г. По чл. 3 ЗДОД (отм.) съдът е приел, че данъкът се дължи от лицата, получили дохода, а задължението на работодателя по чл. 7 ЗДОД (отм.) пък е да изчисли и удържи данъка от дохода на лицата, които го получават, поради което от това не следва възможността данъкът да бъде търсен и събиран от работодателя, когато не е изпълнил задълженията си по чл. 7 ЗДОД (отм.), предвид изричното посочване в чл. 3 от същия закон, че данъчно задължени са получателите на дохода, но в същото време съдът се е позовал на чл. 19, ал. 1 ЗСДВ (отм.), който предвижда солидарна отговорност с длъжника за неудържаната сума, а според ал. 2 на същата разпоредба според съда тази отговорност се реализира чрез издаване по реда на ЗДП (отм.) данъчно-облагателен акт. Относно извършените проверки на физически лица - работници в дружеството предвид указанията в отменителното решение на ВАС, I отделение, съдът се е позовал на заключението на вещото лице при изследване на съставените им ДРА, респ. РА, че техните ревизии не обхващат процесния данъчен период и получените трудови възнаграждения от дружеството за същия този период. За останалите физически лица, съдът е възприел констатациите в допълнителното заключение на вещото лице, че на тях не са извършвани ревизии, а за други са извършвани ревизии и актовете им, с които са установени данъчни задължения са влезли в сила. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 19, ал. 1 ЗСДВ (отм.), според който лицата, задължени при изплащане на суми на граждани да удържат и внесат данъка в бюджета, отговарят солидарно с длъжника за неудържаната сума, както и че съгласно ал. 4 лицата, удържали, но невнесли данъка, ги внасят ведно със законната лихва. Съдът е приел, че чл. 19 е отменен с ДПК (отм.) в сила от 1.01.2000 г. и се касае за материалноправна разпоредба, тъй като се предвижда отговорност за заплащане на данъка по чл. 3 ЗДОД (отм.) от работодателя. В този смисъл съдът е приел, че обжалвания пред него ДРА е законосъобразно издаден. Относно определените лихви за отделните периоди за 1999 г. според съда намира приложение чл. 19, ал. 4 ЗСДВ (отм.), която предвижда събиране с лихви от платеца на дохода само, когато е удържал данъка от получателя на дохода, но не го е внесъл в приход на бюджета, а процесният случай не е такъв. В този смисъл в частта за лихвите ДРА е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно постановено в частта за лихвите, а в останалата част е правилно. Относно касационната жалба на "Техноекспортстрой" ЕАД за дължимостта на ДОД. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправните норми, регламентиращи дължимостта на ДОД, като е разграничил ясно въз основа на тези приложими разпоредби кой е платецът на данъка и кой е длъжен да го удържи и внесе в републиканския бюджет. Разпоредбата на чл. 1 ЗДОД (отм.) регламентира, че по този закон се облагат с данък доходите на българските граждани без оглед на местожителството и местопребиваването им, придобити в страната или внесени от чужбина, а чуждите граждани - за доходите им от източници в страната. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за неоснователно оплакването на касатора "Техноекспортстрой" ЕАД, че, че след като законът е отложил действието на правната норма на чл. 3, ал. 3 ППЗДОД (отм.) във времето за след 1.01.1998 г., то за процесния период на дължимост на възнагражденията - 1996 г. и 1997 г. това са доходи, които не се явяват придобити в страната. Законосъобразни са изводите на градския съд, че разпоредбата на чл. 7 ЗДОД (отм.) повелява, че задължение за работодателя е да удържи и внесе в бюджета данъка и като не го е направил, то съгласно чл. 22 ДПК (отм.) се явява трето лице, задължено за данъка. Правилно е позоваването от страна на съда на чл. 19, ал. 1, респ. ал. 2 на ЗСДВ (отм.), който предвижда солидарна отговорност на работодателя с длъжника за дохода (работника или служителя), както и че в случаите, когато данъкът не е внесен от работодателя в републиканския бюджет, се издава данъчно-облагателен акт по реда на ЗДП (отм.). Следователно, няма спор, че дължимостта на данъка се определя от получателя на дохода, но след като задължението на работодателя е да го удържи при изплащането на възнагражденията, то при неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовите възнаграждения, за него възниква и задължение да понесе данъчната тежест. Като е приел това и постановил в този смисъл решението си в тази посочена обжалвана част, първоинстанционният градски съд не е допуснал сочените от този касатор нарушения и като правилно в тази му част решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно касационната жалба на ДОИ - гр. София за дължимостта на лихвата. Основателни са оплакванията на касатора, както и позоваването му на чл. 7 ЗДОД (отм.), който изрично разпорежда учрежденията и предприятията (работодателят) да удържат месечно данъка от работниците при изплащането на техните трудови възнаграждения (заплати) и надници. Следователно, това задължение за работодателя е срочно и при неспазването на указания срок, се дължат и лихви за забава. Наистина разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗСДВ (отм.) третира задължението за лихва при удържане, но невнасяне на данъка в бюджета. В същото време обаче следва да се държи сметка, че когато са изплатени трудови възнаграждения, то работодателят е длъжен в същия месец да удържи, съответно да внесе данъка в републиканския бюджет. В противен случай той се обогатява неоснователно за сметка на бюджета. Изпадането в забава винаги има за последица задължение за лихва и не може да се приеме обратното, както е сторил първоинстанционният съд. Освен това чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ (в сила от 1.01.1958 г. и понастоящем не е отменен) е категоричен, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, както и други задължения към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Тази разпоредба не е в колизия с чл. 19, ал. 4 ЗСДВ (отм.), поради което като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора, по силата на което жалбата на "Техноекспортстрой" ЕАД в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна (досежно лихвите за 1999 г.). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,