Решение № 3483 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16186/2011 г.

Решение № 3483 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16186/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Сливен, против решение № 103 от 28.10.2011 г., постановено по адм. дело № 103/2011 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова заповед № РД-11-09-04 от 17.03.2011 г., за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на гр. Сливен, в частта за имот № 104 по ПНИ и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по приложението на материалния закон. В касационната жалба е развито оплакване за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че оспорената заповед страда от порока материална незаконосъобразност, поради неотразяване на имотите на жалбоподателите в плана. Не е имало основание за отреждане на имоти и вписване в регистъра на собствениците, тъй като същите не са фигурирали в кадастралния план и кадастралната карта. В този смисъл са доказателствата по делото, в това число и заключението на вещото лице. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед на областния управител. Представена е и писмена защита от юрисконсулт Радева. Ответникът - Иван Карарадев не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Марийка Бугова, Тодор Бугов и Радостин Бугов, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, в писмено възражение по реда на чл. 163 от АПК и в открито с. з., оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Станка Маринова, Пенка Иванова, Веса Димитрова, Възкресия Илиева, Маргарита Илиева и Васил Бугов, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Христова считат касационната жалба за основателна и молят да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че претенциите на оспорващите да се отразят в плана имоти с № 70 и № 72 като собственост на Иван Панайотов Карарадев и Добри Тодоров Бугов са основателни. Не съобразявайки при изготвянето на ПНИ приложението на т. 2.5 от съвместната заповед № РД-46-494 на МЗГ от 2003 г. и заповед № РД-02-14-454 на МРРБ от 2003 г., съгласно които границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, както и когато с имота е извършено разпореждане преди изработването на ПНИ, се нанасят в плана без изменение на местоположението им, административният орган е допуснал съществено нарушаване на материалния закон. Касае се за имоти, които са идентифицирани на собственици на самостоятелно основание и ПНИ има характер на последващ кадастрален план и не може да променя границите или редуцира площта им. Заповедта на областния управител по отношение на тези имоти има само констативен характер. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Сливенския административен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от Иван Карарадев, Марийка Бугова, Тодор Бугов и Радостин Бугов, като наследници на Добри Бугов, против цитираната заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за землището на гр. Сливен, относно имот с идентификатор 673388.439.104 по ПНИ, (означаван в следващото изложение като имот № 104), с площ от 4535 кв. метра. Имотът като терен, с оспорения ПНИ, е отреден на заинтересованите страни и вписан в регистъра на собствениците към плана като тяхна собственост, на основание решение № 411 от 11.03.1999 г. на Поземлена комисия (ПК) - Сливен. В решението на ПК - Сливен е отразено, че се признава собствеността върху имот от 6 дка, в м. "Асеновско дефиле", но същата ще бъде реално възстановена след влизане в сила на ПНИ, с който имотът следва да бъде индивидуализиран и очертан като обект на собственост. Върху двете реализирани в имота сгради, отразени с отделни идентификатори, като собственици в регистъра са вписани наследниците на Добри Бугов - жалбоподателите Марийка Бугова, Тодор Бугов и Радостин Бугов. От помощния план, послужил за изработване на ПНИ, както и от заключението на вещото лице, съдът е установил, че имот 104 включва стари имоти № 70, 71 и 72, съответстващи на имоти № 59, 60 и 61 по предходния кадастрален план. По кадастрален план от 1997 г., в регистъра като собственик на имот № 59 с площ от 2130.49 кв. м е записан Добри Бугов, за имот № 60 с площ от 1113.97 е посочен като собственик - Васил Бугов, а на имот № 61, с площ от 130746 кв. м - Иван Карарадев. Последният се легитимира като собственик на посочения имот с нот. акт № 70, том I, дело № 1379/72 г., с площ от 1200 кв. м, а наследниците на Бугов се легитимират с нот. акт № 37, том II, дело № 721/1989 г. за площ от 1800 кв. м. За процесните имоти не се спори, че е налице одобрена кадастрална карта. При тези данни, Сливенският административен съд е приел, че ПНИ и неразделната му част - регистъра на собствениците, не отговаря на изискванията на закона и правилника - чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във вр. с ал. 10, т. 4 на същия текст, тъй като не отразява вярно собствеността, като не са отредени имоти за наследниците на Бугов и Иван Карарадев, съответно ПНИ не е съобразен с титулите за собственост. Административният орган е длъжен да се съобрази с правата на собственост, особено върху имоти, притежавани на друго основание, извън тези с трансформирано право на ползване в право на собственост или възстановени по земеделска реституция, които имоти следва да се отразяват в действителните им граници, в който смисъл е и съвместната заповед на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройството, цитирана в решението. По отношение тази категория собственици ПНИ има характер на последващ кадастрален план и не може да измени границите или да редуцира площите на имотите. По тези съображения заповедта е отменена в частта относно имот № 104, като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Същото е обосновано с доводи, че за имотите е налице кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-31/2006 г. на изпълнителния директор на АК, но видно от писмо от 16.06.2011 г. на СГКК - Сливен, в кадастралния регистър за имоти № 70 и 72 не се съдържат данни за собственост, съответно административният орган не е имал задължение да ги нанесе, тъй като не фигурират в кадастралния план и регистър. Възразява се, че жалбоподателите е следвало да защитят първо правата си при създаване на кадастралната карта и регистър. Посочените доводи, преди всичко, не могат да бъдат отнесени към производството по създаване на ПНИ. Жалбоподателите се легитимират с документи за собственост - нотариални актове, установяващи подобни основания извън реституция и ползувателски права, които административният орган е бил длъжен да съобрази. Освен това, възраженията са неоснователни и по същество, тъй като жалбоподателите са защитили правата си по реда на ЗКИР. Видно от писмо от 20.05.2011 г., приложено като доказателство по делото (лист 186) за имот № 70 и имот № 72 в кадастралната карта и регистър е вписана промяна (преди 17.03.2011 г.) и същите имоти са вписани като собствени именно на жалбоподателите, на основание посочените по-горе нотариални актове. В този смисъл са и данните в скица от 15.10.2010 г., издадена от СГКК - Сливен, за имот № 70, като същата е приета като доказателство (стр. 14 от присъединеното дело № 104/2011 г. по описа на Сливенския административен съд). Тези данни опровергават твърденията в касационната жалба. При правилно установени факти, съдът правилно е приложил и материалния закон, приемайки че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 4, във вр. с ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като административният орган не е отчел правото на собственост върху процесните два имота. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от Марийка Бугова, Тодор Бугов и Радостин Бугов разноски за настоящото производство, в размер на 250 лв., сума заплатена за действително внесен адвокатски хонорар за един адвокат, видно от представения договор за правна помощ и съдействие № 7348/02.12.2011 г., които своевременно са поискани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,