Решение № 10603 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2015 г.

Решение № 10603 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Първа инвестиционна банка"АД срещу решение № 3510/20.05.2015 г., постановено по адм. д. № 7260/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът "Първа инвестиционна банка"АД обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛ) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора разноски. Ответникът по касационната жалба М. Й. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Национален осигурителен институт (НОИ) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3510/20.05.2015 г., постановено по адм. д. № 7260/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Първа инвестиционна банка"АД срещу решение № Ж - 466/03.10.2013 г. на КЗЛ и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че на 14.03.2013 г. служител на "Юнионбанк"ЕАД (чийто правоприемник е "Първа инвестиционна банка"АД) е извършил справка в информационната система на НОИ по ЕГН на М. М. и е осъществил достъп до данните й без да има предварително нейното съгласие и без да е имал право на достъп до регистъра на НОИ, какъвто е бил предоставен на "Юнионбанк"АД при определени условия по силата на договор. Този нерегламентиран достъп е определен от решаващият съд като нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, както е квалифицирано и от КЗЛ като нарушение по тази разпоредба във връзка с чл. 42, ал. 9, във връзка с чл. 38, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при изясняване на спора от фактическа страна са допуснати процесуални нарушения. Страните по спора са надлежно конституирани и призовавани за съдебни заседания. При събиране на доказателствата по делото също не са допуснати нарушения. Съдебното решение е мотивирано и съдържа всички необходими реквизити. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения и на материалния закон. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни. По делото няма спор, че "Първа инвестиционна банка"АД е администратор на лични данни и е правоприемник на "Юнионбанк"ЕАД, която по силата на договор с НОИ има право при определени условия да получава данни от регистрите на НОИ. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено по категоричен начин, че М. М. не е клиент на "Юнионбанк"ЕАД и не е предоставяла своите лични данни на банката преди 14.03.2013 г., но въпреки това на тази дата служител на банката е извършил справка за нейния социално осигурителен статус в НОИ, за което е използвано нейното ЕГН . Неоснователни са доводите в касационната жалба, че тези факти не обуславят нарушение на ЗЗЛД, защото банката не е разполагала с ЕГН на М. М., поради което за нея не е възникнало задължение да осигури адекватно ниво на защита, а и използването на ЕГН за извършената справка е осъществено от служител, на когото това не е възложено от банката, справката е осъществена не в кръга на служебното правоотношение и без да е предоставено ЕГН от банката на служителя. Нарушението се изразява именно в това, че администратор на лични данни е допуснал неправомерен достъп от лице, което не е имало право да извърши описаната справка в база данни, до която банката е имала право на достъп по ЕГН, но само при определени условия, които в случая не са били налице. Служител на "Юнионбанк"ЕАД е извършил нерегламентиран достъп до системата на НОИ, което обуславя извод, че банката не е предприела всички организационни и технически действия да предотврати за защита на личните данни, до които е имала достъп. В този смисъл е и описанието на нарушението, формулирано в оспореното пред АССГ решение на КЗЛД (л. 3, абзац 5), което правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения и при определяне размера на наложената санкция. Нарушението се изразява в непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до личните данни. В случая е установен единичен случай на неправомерен достъп до личните данни на едно физическо лице (М. М.), но нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД е извършено с бездействие и на практика е застрашавало личните данни на неограничен кръг лица, поради което без правно значение за определяне на размера на санкцията е установяването на вида и размера на конкретно претърпените вреди от М. М. Правилно е установено от АССГ, че определянето на санкция към средата на предвидените в закона размери е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение и нарушителя. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото КЗЛД и НОИ не са направили разноски, но са представлявани от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане "Първа инвестиционна банка"АД им дължи разноски в размер на по 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,