Решение № 1587 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 439/2016 г.

Решение № 1587 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 439/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Ал. Пилев, в качеството му на пълномощник на Председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и по касационна жалба, подадена от адв. Д. Линев, в качеството му на пълномощник на Д. Р. срещу Решение № 5646 от 31.08.2015 г., постановено по адм. дело № 8433/2014 г. от Административен съд С.-град. В първата касационна жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на съдебния акт, а в условията на алтернативност - намаляване на размера на присъденото обезщетение. Във втората касационна жалба се мотивират съображения за отмяна на решението в отхвърлителната му част, като се сочи, че съдът неправилно не е обсъдил незаконосъобразните и вредоносни действия на бившия председател на КПУКИ, извършени в качеството му на представляващ административния орган, които са последвали отменения и увреждащ административен акт, поради което в тази част решението е неправилно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът от първата инстанция не е отчел в достатъчна степен промените в психичното здраве на ищцата, които са с дълготрайни последици и неблагоприятна прогноза. Особено важно е "да се съобрази и фактът, че е препятствано и сериозно кариерно израстване", както и да се съобрази поведението на ответника, от когото не са предприети действия за поправяне на причинените на ищеца вреди". Предлага искът да се уважи в пълен размер.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ или Комисията) да заплати на Д. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени й от отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Решение № 122 от 20.09.2012 г. на Комисията, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част, до пълния предявен размер от 37 000 лева, като недоказан. Със същото решение административният орган е осъден да заплати на ищцата съдебни и деловодни разноски, а именно: 10 лв. държавна такса, за експертно заключение - 205 лв. и адвокатското възнаграждение от 973 лв., съобразно уважената част от иска.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено и доказано наличието на всички, изискуеми от нормата на специалния закон - ЗОДОВ, предпоставки - отменен, като незаконосъобразен по съответния ред административен акт; неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения, в резултат на административната дейност на органа акт, и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 20 000 лв. кореспондира на критерия "справедливост" за обезвреда на конкретните вреди. Уважил е и акцесорния иск за присъждане на лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба.

Решението е валидно, допустимо и частично правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и не е допуснал нарушения на процесуалния закон. По отношение размера на присъденото обезщетение настоящата инстанция не споделя мотивите на решаващия съд.

1. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на КПУКИ за отсъствието на пряка причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен административен акт и причинените на ищцата вреди. Съгласно чл. 27, ал. 4, т. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) решението на Комисията се съобщава на заинтересованото лице. Токова е и задължението на административния орган по чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК - общия процесуален закон - административният акт ... се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството, вкл. чрез устно уведомяване за съдържанието, чрез електронна поща или факт, ако са известни такива и т. н. В драстично нарушение на процесуалните си задължения и по специалния и по общия закон КПУКИ не е уведомила пряко участващата в производството и засегната от акта страна, но чрез публикуването му на сайта на Комисията, макар и за часове, е "осигурила" достъп на пресата, доказано от съдържанието на публикацията. След като такъв достъп е бил предоставен не може да се сподели твърдението на касатора, че компрометирането на доброто име и достойнството на ищцата не могат да се вменят във вина на Комисията. Точно обратното, КПУКИ има задължението да уведоми за акта си първо засегнатата от него страна, след това заинтересованите лица и накрая, с оглед принципа на прозрачност и обективност - обществото, чрез публикация в сайта си. Такава е логиката на законодателя, за да не се наруши принципа на равнопоставеност и правото на защита на страните в административното производство. Всички последици от нарушаване на посоченото процесуално задължение са в пряка и непосредствена причинна връзка с него.

1. Настоящият състав не споделя виждането, че срещу заемащите висока позиция в публичната администрация е "обичайно" да се водят производства по ЗПУКИ. От една страна защото такива позиции се заемат (или би следвало да се заемат) от отговорни личности с високи морални качества, от които обществото очаква честност и почтеност, поради което законът предвижда административното производство да се образува само по сигнал, а не служебно (чл. 23). От друга персоналната отговорност на тези личности е ангажирана с декларации, подавани в 7-дневен срок от избирането или назначаването: за несъвместимост по смисъла на чл. 5 от закона; за частни интереси; за настъпила промяна в обстоятелствата; за частен интерес по конкретен повод. На следващо място, публичните личности са известени за тежките последици, които законът (чл. 33) предвижда при установяване на конфликт на интереси с влязъл в сила акт - освобождаване от длъжност; забрана в продължение на една година от освобождаването да заема публична длъжност; възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината; ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание и др. Това са тежки отговорности, с които лицата, заемащи публични длъжности са запознати преди заемането на съответната длъжност и които те са поели задължение да носят.

Съгласно текста на чл. 24 от ЗПУКИ всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси. Затова административният орган е длъжен да подходи отговорно и с допустимите по АПК доказателства и доказателствени средства да установи, че е налице или че не е налице конфликт на интереси в двумесечен срок от образуване на производството. Нарушаването на процесуалните правила на АПК, по които производството пред административния орган се провежда, ангажират пряко отговорността на държавата по специалния ЗОДОВ.

1. Неоснователно също се твърди, че публикациите в пресата не могат да се вменят във вина на КПУКИ, тъй като когато медиите са "отразили решението" същото "още не е влязло в сила". Такова съждение би било вярно и основателно, ако Комисията бе изпълнила предписанията на закона и бе уведомила ищцата за решението си преди да даде възможност на медиите (както и на неограничен кръг субекти) да узнаят за неговото съдържание. В случая не се обсъждат действията на медиите и не се търси тяхната отговорност. Ангажирана е отговорността на Държавата за действия на държавен орган, извършени в нарушение на закона, а това, както се посочи по-горе е безспорно установено. Затова не е необходимо КПУКИ да "е автор на разпространените квалификации по отношение на ищцата". Достатъчно е нарушението на процесуалните правила. В крайна сметка касаторът не дава смислени обяснения по каква причина актът на Комисията, постановен на 20.09.2012 г. е връчен на г-жа Р. едва на 02.04.2013 г. и то след като тя два пъти е подавала молба с такова искане.

1. Вярно е твърдението на административния орган, че преди решението на комисията да влезе в сила фактите и обстоятелствата, както и правните й изводи представляват "само изпълнение на възложени по закон правомощия на административния орган и нямат сила по отношение на трети лица и институции", действие по отношение на всички има съдебното решение, с което актът е отменен, по арг. от чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Въпреки тези съждения, намиращи опора в презумпцията за невиновност, не са представени доказателства от КПУКИ, от които да е видно, че към медиите е отправено "съобщение", че решението й не е влязло в сила, подлежи на оспорване пред съда и по тази причина конфликтът на интереси не може да се счита за установен окончателно. Тогава и медиите (хипотетично) биха имали предвид това "съобщение" и може би биха били по-умерени в публикациите си поради простичкият факт, че също носят отговорност за съдържанието на публикациите си. В настоящата хипотеза обаче това възражение на процесуалния представител на Комисията не е подкрепено с доказателства.

1. Неоснователно също се твърди, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 1 ЗПУКИ да се произнесе в двумесечен срок. Доказателствата по делото сочат обратното. Сигналът, по който е образувано административното производство е подаден от председателя на КФН на 08.02.2012 г. (л. 143), а решението е постановено на 20.09.2012 г. Макар и да е инструктивен, посоченият от законодателя срок следва да се спазва и административното производство следва да бъде завършено в "разумен срок", особено когато в сигнала не се съдържат сложни за установяване фактически обстоятелства, какъвто е настоящия случай.

1. По отношение на размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение възразяват и двете страни в касационното производство. Процесуалният представител на КПУКИ счита, че с оглед настъпилите вреди размерът е завишен, а пълномощникът на г-жа Р. счита, че съдът е следвало да уважи иска в пълния му размер от 37 000 лв., отчитайки действията на председателя на Комисията, последвали решението, както и осъждането му от наказателния съд.

Фактическите обстоятелства, установени пред първата инстанция се възприемат от касационната инстанция поради тяхното необорване, от една страна. От друга, поради забраната за фактически установявания, съгл. чл. 220 АПК. При това положение настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приел предявеният иск на г-жа Р. за основателен и доказан. Налице са всички, комулативно изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата.

Що се касае до размера на обезщетението настоящата инстанция не може да приеме позоваването на мотивите от осъдителните присъди, цитирани от адв. Линев в писмената му защита. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова неимуществени вреди от злоумишлените действия на бившия вече председател на Комисията, изложени в касационната жалба и насочени към Р. с цел да й навредят, тя може да претендира по общия исков ред пред гражданския съд, за когото влязлата в сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите са задължителни.

Производствата за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. Отговорността е безвиновна. Достатъчно е да се докаже наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на материалната норма - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира отговорността на държавата. В настоящото производство предмет на обезщетяване са вредите, настъпили от обявения по съответния ред за незаконосъобразен административен акт - решение № 122 и незаконосъобразните действия на председателя на КПУКИ, в качеството му на такъв, след приключване на административното производство, без значение дали са умишлено, т. е. виновно причинени.

Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и професионален авторитет веднъж накърнени трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна вътрешните душевни страдания, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност следва да бъдат обезвъзмездени.

При определяне на размера на обезщетението съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения, кои обстоятелства са били решаващи размерът да бъде определен на 20 000 лв., поради което не се налага да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил същия в силно завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, в предвид срока, в който е търпяно неблагоприятното въздействие на отменения административен акт, настоящият съд намира, че размер от 10 000 лв. като обезщетение отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан, поради което решението следва да се измени чрез намаление на определеното обезщетение. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата.

При този изход на правния спор на ищцата следва да се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, съгласно представения от адв. Линев списък по чл. 80 ГПК и правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в размер на 927 лв., съобразно уважената част от иска, както и платената държавна такса за настоящата инстанция в размер на 5 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение