Решение № 14016 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2011 г.

Решение № 14016 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Джасиб Ауейд Обейд - гражданин на Ирак, против Решение № 9247/24.06.2011 г. по адм. дело № 4982/2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история, свързани с наличието на въоръжен конфликт и безогледно насилие в държавата му по произход, както и при отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут не се е съобразил с Решение от 17.02.2009 г. на СЕО по дело № С-465/07 и по този начин е постановил неправилно решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразя становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд - петчленен състав - Първа колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора - гражданин на Ирак, против Решение № 115/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да достигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че от бежанската история на Джасиб Ауейд Обейд не могат да се направят изводи за наличието на предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като твърдяното преследване не е на основание признаците, визирани в разпоредбата, а е криминален акт на битова /семейна/ основа. Освен това в жалбата си до съда същият не е посочил конкретни обстоятелства за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта му по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че по отношение на Джасиб Ауейд Обейд нямало реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел, че от приложената по преписката справка № 2122/20.07.2009 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ било видно, че съществуващия в миналото въоръжен конфликт в Ирак и съпътстващото го безогледно насилие са овладяни и прекратени, а от Справка № 448/27.01.2011 г., че към началото на 2011 г. тенденцията към стабилизиране на сигурността в Ирак е постоянна положителна. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Настоящият състав споделя напълно развитите в обжалваното решение съображения, че не са били налице хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Съдът е обсъдил доказателствата за положението в страната по произход, както и възможността за получаване на закрила съобразно възприетите от националната норма критерии, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Неоснователно е и оплакването за противоречие на обжалваното решението с практиката на СЕО и в частност с решението по дело С-465/07 . Съдът е изложил подробни мотиви защо е приел, че не са налице тежки и лични заплахи за живота или личността като гражданско лице на касатора, а именно поради наличието на данни, че съществуващия в миналото въоръжен конфликт и безогледно насилие в Ирак са прекратени към 2009 г, а към 2011 г. тенденцията към стабилизиране на сигурността в държавата е постоянно положителна. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - петчленен състав - първа колегия,