Решение № 14104 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2015 г.

Решение № 14104 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 7745 от 12.12.2014 г. по адм. дело № 2309/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 368/29.01.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Иван Атанасов Георгиев. Твърди се материална незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на процесния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Иван Атанасов Георгиев възразява срещу така депозираната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирано лице и е допустима. С оглед твърденията на страните и предмета на касационен контрол, съдът съобрази: Със заповед № 368/29.01.2013 г. директорът на Агенция "Митници" е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Иван Атанасов Георгиев, на основание чл. 97 от ЗДСл, затова, че виновно е извършил нарушение, изразяващо се в неизвършен ефективен митнически контрол на автомобил "Фолксваген транспортер" с рег. № Х8392ВН, не е установил наличие на пренасяни стоки в търговски количества, за които няма данни да са били укрити, не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. V. 1 и V. 2 от подписаната от него длъжностна характеристика и е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2, и чл. 28 от ЗДСл във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за митниците (ЗМ), т. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед на министъра на финансите, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 5, ал. 1, и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Описаното деяние органът квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. За да отмени така постановения административен акт, АССГ е приел, че разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл изисква преценка на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В конкретния случай действията, извършени от жалбоподателя, доказват безспорно само факта на неизвършването на детайлна проверка на преминаващия през КПП автомобил. Не е установена от страна на административния орган връзка между установеното нарушение и настъпилите последици за държавната служба или за гражданите. Предпоставките по чл. 91 от ЗДСл не са обсъдени нито от дисциплинарния съвет (видно от протокола от проведеното заседание на същия), нито от дисциплинарнонаказващия орган. Успоредно с това, първоинстанционният съд е приел, че освен че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, тя е издадена и при липса на материалноправни предпоставки предвид налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, чието извършване не е установено. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В процесният казус не е доказано, че при извършване на автомобилна проверка служителят на Агенция "Митници" е знаел за пренасянето на посочените стоки и е пропуснал автомобила съзнателно. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, не е доказано наличие на поведение, което нарушава изискванията на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, от което следва, че не е установено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Действително данните по делото позволяват да се заключи, че Иван Георгиев не е извършил детайлна проверка на гореописания автомобил, превозващ недекларирани акцизни стоки, част от които при последвалата щателна митническа проверка (по сигнал) са открити в нарочни тайници. Посоченото обстоятелство обаче не налага презумпция за виновно поведение. Такива твърдения липсват и от страна на административния орган. Не е конкретизирано и при каква форма на вината - пряк или евентуален умисъл, или непредпазливост е осъществено нарушението. Наред с това, следва да се вземе предвид, че в обжалваната заповед не е анализирано цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" като най-тежка форма на служебно-правна санкция изисква цялостен анализ на поведението на служителя. Това позволява да бъде преценено обективно поведението му, респективно налице ли е изолиран случай или е налице очертана като тенденция линия на поведение на допусналия нарушението служител. Всъщност нито един от тези два извода не може да бъде направен на базата на издадената заповед и това е допълнително основание за отмяната й. При липса на спор относно фактите по делото и без необходимост от допълнителен анализ по съществото на спора, настоящият състав счита депозираната жалба за неоснователна и формира извод за потвърждаване на решението. С оглед изхода от спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за разноски и представените доказателства, че същите са реално направени в размер на 600 лева, същото следва да се уважи. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение