Решение № 8498 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 131/2010 г.

Решение № 8498 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 131/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "МИМ" ООД гр. Смолян и директорът на Басейнова дирекция УВИБР - Пловдив срещу решение № 1390 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 759/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект с № 32280001 от 11.03.2009 г., издадено от директора на басейновата дирекция на "МИМ" ООД, разрешаващо ползването от страна на дружеството на воден обект за воден спорт и отдих, представляващо езеро Силажа - имот с № 67653.37.318 по кадастралната карта на гр. Смолян. Поддържа се неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му на основание пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Смолян, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира касационните жалба за процесуално допустими, а по същество - за неоснователни, поради следното: По делото няма спор относно фактите, свързани с издаването на атакувания административен акт - разрешително за ползване на повърхностен воден обект от директора на Басейнова дирекция УВИБР - Пловдив. В хода на съдебното производство е било установено, че горепосоченият обект е публична общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ). Отделно от това, според нормата на § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), с влизане на този закон в сила в собственост на общините преминават водни обекти от местно значение, какъвто е процесният. По делото не са били събрани доказателства собственик на обекта да е държавата, като в архивите на областната управа на Смолянска област не е бил открит акт за държавна собственост за езеро "Силажа". Три месеца след издаването на разрешителното, по време на съдебното производство, е бил съставен акт за частна общинска собственост. При тези данни правилно съдът е приел, че като е издал оспореното разрешително, органът е излязъл извън рамките на своята компетентност, уредена в чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ и е постановил нищожен административен акт. В касационната жалба на БДУВИБР се поддържа, че географското разположение на водния обект е във водосборен район, подчинен на тази дирекция. Това обстоятелство не е спорно, обаче не е достатъчно за наличието на материалноправна компетентност по издаването на обжалвания акт. Приложените към преписката скица и извадка от кадастралния регистър не са документи, които да удостоверяват правото на собственост на държавата, а събраните допълнително доказателства опровергават част от информацията, съдържаща се в тях. В жалбата на "МИМ" ООД основно е коментирано приложението на цитираната по-горе норма от ЗМСМА, без обаче да се ангажират доказателства, че обектът не е от местно значение. Представената в касационното производство заповед от 1993 г. на министъра на околната среда също не обосновава такъв извод, тъй като съгласно чл. 25, ал. 1 от отменения Закон за защита на природата ЗЗП) обявяването на природни обекти за защитени не изменя собствеността им. В тази насока обявяването на посочените в заповедта обекти за такива с национално значение, в т. ч. природната забележителност Смолянски езера (вкл. процесното езеро), има друг смисъл от този в останалите приложими към спора закони. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение