Решение № 435 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 408/2010 г.

Решение № 435 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 408/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 НПК от осъдения П. И. Н. от Л. се претендира отмяна на присъда № 7/29.03.2010 г. по НОХД № 83/2010 г. на районен съд-Бяла С. с наведено основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Редовно уведомен, осъденият не се явява в производството пред касационната инстанция и не е изпратил процесуален представител. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 7 от 29.03.2010 г., постановена по НОХД № 83/2010 г. на Районен съд-Бяла С. отговорността на подсъдимия П. И. Н. от Л. е ангажирана за извършено в периода от 14.09.2009 г. до 15.09.с. г. в Бяла С. продължавано престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание пробация с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, първите две за срок от 6 месеца, последната за 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 1 г.. Така наложеното му наказание е групирано с наказанието по НОХД № 589/2009 г. на Белослатинския районен съд, като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено към наказанието пробация и наказанието обществено порицание. Присъдата не е обжалвана от подсъдимия или защитника му и е влязла в законна сила на 13.04.2010 г. В искането на осъдения Н. се навежда като основание за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото, като се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет първоинстанционна присъда, непроверена от въззивната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд се свежда от осъдения до нарушаване на правото му на лично участие при разглеждане на делото, станало в негово отсъствие, при представено доказателство за наличие на уважителни причини за неявяването му и формалното участие по делото на служебния му защитник. Тези обстоятелства обаче не са били обвързани със съответни искания от подсъдимия към съда за отлагане на съдебното заседание на 29.03.2010 г. и с упълномощаване на договорно нает адвокат за осъществяване на защитата му по делото. Още повече, че с молбата за уведомяване на съда за заболяването си е представил две медицински направления от 25.03.2010 г. ( 4 дни преди съдебното заседание), без в тях да е посочено предписано лечение с отбелязване за невъзможност на болния да се яви пред съда, съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, действала към момента на проведеното съдебно заседание (отм. ДВ. бр. 36/2010 г., в сила от 14.05.2010 г., с новата Наредба за медицинската експертиза с нов чл. 18, ал. 2 за представяне на "медицинско удостоверение" по образец за пред разследващите органи и съда). С оглед непълнолетието му по време на досъдебното производство, на обв. Н. е бил назначен служебен защитник по Закона за правната помощ и до приключване на делото с атакувания съдебен акт той не е упълномощил договорно адвокат, ако не е бил доволен от защитата, осъществявана от адв. Ал. Манчев. Последният е участвал в първоинстанционното производство, без да са били налице изискванията на чл. 269, ал. 1 от НПК за задължително присъствие на подсъдимия при разглеждане на делото. Едва след влизане в законна сила на присъдата, на 30.04.2010 г. последният е поискал и се е снабдил с препис от нея, а искането за възобновяване е подадено на 10.06.2010 г., очевидно след привеждането й в изпълнение (аргумент от особеното искане за спиране на изпълнението й, макар и адресирано до окръжен съд-Враца, като искането - назовано "молба" не може да бъде прието като въззивна жалба, подадено много след изтичане на законния срок за обжалване на присъдата, като не е поискано и възстановяване на този срок поради наличие на някакви уважителни причини за подсъдимия за пропускането му). Или, макар искането на осъдения Н. по чл. 420, ал. 2 от НПК да е подадено в законния срок и да е процесуално допустимо, твърдяните в него пороци при постановяване на атакувания съдебен акт не са налице и няма основание за отмяната му на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Други основания за неправилност на присъдата не са наведени. С оглед на изложеното искането на осъдения Н. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК