Решение № 15254 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2014 г.

Решение № 15254 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Tоп Комерс - НК" ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя Никола Георгиев Колев срещу Решение № 2807 от 11.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2324 от 2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 241205911/19.04.2013 г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 673 от 4.07.2013 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 4635,96 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа теза, че достатъчно са реализиране на правото на възстановяване на данъчен кредит е обстоятелството, че е налице данъчна фактура и получателят е заплатил начисления му ДДС. Цитирана е практика по редица решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и практика на ВАС относно признаването на право на данъчен кредит. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Панова, в писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е потвърден отказа на приходната администрация да признае на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит за м. 07.2012 г. в размер на 2402,40 лв. по фактура № 11/16.07.2012 г. и през м. 08.2012 г. в размер на 1631 лв. по ф-ра № 34/1.08.2012 г. и ДДС - 602,56 лв. по ф-ра № 35/2.08.2012 г. издадени от "Пеликан 07" ЕООД. Предмет на доставките е бил разваляне на съществуваща селскостопанска сграда. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че ангажираните от "Топ комерс НК" ЕООД писмени доказателства не потвърждават наличието на търговски отношения между него и доставчика "Пеликан 07" ЕООД и които преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, да обосновава извод, че на датата на съставянето им услугите са били осъществени именно от този доставчик. Съдът е приел, че не е доказано главно и пълно извършването на услугата по фактурите, издадени от "Пеликан 07" ЕООД. за да обоснове този извод се е позовал на липсата на ДМА и кадрова обезпеченост у доставчика. Съдът е счел, че представените договори с лицето Иван Маринов Енев, което от 22.08.2012 г., наето по трудов договор на 4 часа не може да се обяснят работите, описани в приложените към фактурите три броя актове обр. 19 и това да стане без техника, както се твърди в обясненията на "Пеликан 07" ЕООД. Поради изложеното съдът е намерил, че обжалваният РА е правилно и законосъобразно издаден, понеже по делото не се установява реалност на обсъжданите доставки, поради което правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Пеликан 07" ЕООД, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Аналогичният предмет на доставките и относителният идентитет на представените писмени доказателства позволяват излагане на обобщени мотиви за отделните спорни доставки. Съгласно представените договори, "Топ Комерс НК" ЕООД възлага на "Пеликан 07" ЕООД да извърши строителни работи по частично разрушаване на селско-стопанската сграда, като е уговорена стойност за изпълнение на работата, съответна на стойността във фактурите, предвиден е срок, както и предаването на извършените СМР да става с Акт обр. 19 и по качеството и количеството на извършените работи на обекта. В актовете обр. 19 са посочено конкретно наименование на извършените работи, с количеството в съответните мерни единици, единичната цена и общата стойност на извършената работа. В тях е посочен обектът и е двустранно подписан и подпечатан от инвеститора и изпълнителя. От датите на тези актове обр. 19 са представени и приемо-предавателни протоколи, подписани от същите страни, с които се удостоверява, че видовете работи, приети със съответния Акт обр. 19 за приети без забележки. От приложените извлечения от банкови сметки е доказано, че фактурите са разплатени. При анализ на събраните доказателства е видно, че към фактура № 11/16.07.2012 г. е представен договор от 10.07.2014 г. с Акт обр. 19 и приемо-предавателния протокол се установява, че услугите по тази фактура са извършени към 28.08.2012 г. съответно към фактура № 34/1.08.2012 г. е представен договор от 25.07.2012 г., а съгласно представените Акт обр. 19 и приемо-предавателен протокол услугата е извършена към 12.09.2012 г., а към фактура с № 35/2.08.2012 г. е представен договор от 30.07.2012 г., услугите по който са извършени съгласно акт обр. 19 и приемо-предавателния протокол, към 18.09.2012 г. От анализа на тези доказателства следва, че фактурите са издадени, преди приемането на услугите. От представените извлечения от банкови сметки се установява, че към датите на издаване на фактурите няма извършено плащане, поради което не може да се приеме, че те са издадени във връзка с авансови плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. От анализа на гореописаните факти следва, че данъчно задълженото лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит преди услугата да е била извършена, т. е. без да е налице възникнало данъчно събитие нито към момента на издаването на фактурите, нито по-късно в същия данъчен период. Извършването на услугите и плащането са осъществени не към момента на издаване на фактурата, нито за месеца, за който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, а в друг данъчен период, поради което на касатора не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Доколкото правото по процесните фактури е упражнено преждевременно, т, е, без да е извършена услугата РА е законосъобразен. Този извод съответства на решението по дело С-152/2002 г. на Съда, в което е прието, че при тълкуването на разпоредбите на чл. 17, § 2, б. "а" и чл. 18, § 2, ал. 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота-обща система на данъка върху добавената стойност, за целите на приспадането, посочено в чл. 17, § 2, б. "а" на Директивата, чл. 18, § 2, ал. 1 на Директивата трябва да бъде тълкуван в смисъл, че правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия, изисквани от тази разпоредба, а именно: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура. По изложените съображения решението е правилно, макар и поради други мотиви и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна. Претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е присъдено от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,