Решение № 13585 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2009 г.

Решение № 13585 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Асен Тодоров Рачев от гр. Разлог, срещу решение № 1175/15.01.2009 г., постановено по адм. д. № 808/2008 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-БД-56/11.06.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград. Ответникът по касационната жалба РДНСК гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Асен Тодоров Рачев, срещу Заповед № ДК-02-БД-56/11.06.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж "масивна сграда", находяща се в УПИ ХI-2013, кв. 119 по плана на гр. Разлог, с административен адрес, ул. "Изворите" № 69, извършен от жалбоподателя. За да постанови решението си съдът приел, че е налице установен незаконен строеж, който подлежи на премахване и поради това заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният строеж, не е изпълнен съгласно издаденото разрешение за строеж № 13/5.04.1994 г., съгласно което е разрешено изграждането на селскостопанска сграда, като допълващо застрояване, на северната граница на УПИ ХI. Изградена е сграда не на границата, както е разрешена, а е извършено свободно застрояване, което противоречи на предвижданията по застроителния план за допълващо застрояване. Освен това от характера на извършеното строителство, не може да се приеме, че същото е селскостопанска сграда, като допълващо застрояване, каквото строителство е разрешено, а е предназначено за жилище, каквото строителство не е разрешавано. С оглед на това правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че строежът е изграден при съществено отклонение на издаденото разрешение за строеж по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3, ЗУТ, представлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. Няма данни по делото жалбоподателят да е подавал заявление по реда на § 184 от ЗИДЗУТ от 2003 г. за узаконяване на строежа, съгласно който е могъл да предяви такова в срок до 25.01.2004 г., а разпоредбата на на § 16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ, за търпимост на строежа, е неприложима, тъй като незаконният строеж не е деклариран в сроковете, посочени в този параграф. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като по безспорен начин е установен незаконен строеж, който подлежи на премахване. Съдът е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, като е изложил подробни мотиви по направените оплаквания от жалбоподателя, които настоящата инстанция споделя изцяло. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК