Решение № 7080 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2011 г.

Решение № 7080 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10466/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Свиленград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 403 от 18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 87/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение № 8000-0003/4.01.2011 г. на Началника на Митница - Свиленград, определящо като дължими за вземане под отчет разлики за доплащане в размер на 4588.49 - ДДС, в резултат на допълнително определена нова митническа стойност. Касаторът твърди, че обжалваното решение на Административен съд - Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Ответникът по касационната жалба - "Сарс груп" ЕООД, гр. Димитровград, чрез процесуален пълномощник, в открито съдебно заседание и с писмени бележки по съществото на спора, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и излага подробни съображения за това в пледоарията си по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведеното с нея отменително касационно основание съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е Решение № 8000-0003/4.01.2011 г. на Началника на Митница - Свиленград, определящо като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС 55743.21 лв., в резултат на определена нова митническа стойност по ЕАД 09BG003101H0010708/26.10.2009 г. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Между страните е безспорно, че на 26.10.2009 г. "Сарс груп" ЕООД е осъществило внос по ЕАД № 09BG003101H0010708, с който е декларирало стока, представляваща 11480 кг. носни кърпички с произход Турция и износител "Козмо Кимя Сан Ве Дъш Тидж Лимитед ширкети" - Турция. Стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение", а декларираната митническа стойност възлиза на 5 773.61 лв., съобразно приложената към визирания ЕАД фактура № 1087773/20.10.2009 г. При тази основа, митническото задължение е определено в размер на 0.00 мито и ДДС - 1154.72 лв. С писмо от 02.11.2009 г. Началникът на МБ "Димитровград" е уведомил търговското дружество, че за нуждите на допълнителна проверка по два броя ЕАД /единият от които идентичен с горепосочения/ следва да представи търговско досие относно тези операции и съответните фактури, вкл. и такива за извършени продажби на стоката в страната. Въз основа на документен контрол след сравнителен анализ чрез съпоставка на цената на сходни стоки на базата на ЕАД № 09BG003000H0013664/28.09.2009 г., Началникът на Митница Свиленград е приел, че декларираната митническа стойност от вносителя на стоката по процесния ЕАД не е реална и е издал оспореното решение. С него е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б."б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92., въз основа на която са определени сборове за доплащане на задължение за ДДС в размер на 4588.49. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на атакувания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и при постановяването му правилно е приложен материалният закон. Първоинстанционният съд е извършил последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не са посочени фактическите основания за издаването му, респективно - същото е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви осуетява възможността съдът да упражни всеобхватен контрол за законосъобразност на административния акт. В частност, митническият орган не е изложил никакви съображения относно това защо не е приел декларираната стойност на внесената стока, посочена в митническата декларация и приложената фактура, издадена от турския продавач, нито е конкретизирал съответните доказателства, въз основа на които е формирал извод, че декларираната стойност е занижена. Позоваването на осъществения документен контрол и посочването на използвания като база ЕАД за сходни стоки не може да се квалифицира като изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта. В същия изрично е следвало да се посочи конкретно осъществения внос на сходни стоки, респективно продажби, да се индивидуализира техния вид, износител, съответно вносител и всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е извел своите фактически и правни изводи. От изложеното в обстоятелствената част на оспореното решение не може да се прецени въз основа на кои точно предпоставки е приложен методът по чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета № 2913/1992 г. /ЕИО/, чиято относимост обуславя преценката за законосъобразността на акта, предмет на съдебен контрол. Това е така, тъй като нормата на чл. 30, § 1 от Регламента изисква при определяне на митническата стойност да се прилагат последователно букви а), б), в) и г), докато се стигне до първата от тях, по която въпросната стойност може да се определи. Митническият орган не е изложил мотиви и във връзка с характеристиките на сравняваната стока и доколко нейните специфики се субсумират в легалната дефиниция за "подобни стоки", съдържаща се в чл. 142, § 1, б. "г" на Регламент / ЕО/ № 2454/1993 г. на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/1992 г. на Съвета. Визираната норма определя като "подобни" /сходни/ тези стоки, които са произведени в същата страна и независимо, че не са напълно еднакви, те имат подобни характеристики и сходни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение. Съгласно б. "в" от чл. 142, § 1 от цитирания Регламент, "идентични" са тези стоки, които са произведени в същата страна и са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Само в случай, че митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на идентични стоки съгласно чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент № 2913/1992 г., то приложение следва да намери разпоредбата на б. "б", визираща като база договорната стойност на сходни стоки. Спазването на този ред може да се прецени само при уточнение на причините, поради които не е взета предвид договорната стойност на идентични стоки съобразно б. "а" на § 2 от коментираната норма. Тъй като в оспореното решение не са изложени съображенията на митническия орган в тази насока, а декларативното посочване на използвания метод на "сходни стоки" не може да замести липсата на съответни мотиви, то правилно първоинстанционният съд е приел, че поради порок във формата, издаденият административен акт е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че неуведомяването на вносителя за инициираното от митническия орган последващо административно производство, само по себе си, не съставлява съществено процесуално нарушение. То би било такова само в случай, че след конкретна преценка на представените от адресата на акта доказателства, може да се направи извод, че ако процесуалното нарушението не бе допуснато, то административният орган би достигнал до друга, различна от обективираната в акта, крайна воля. В случая, от дружеството е изискана информация на основание чл. 178, § 4 отРегламент 2454/1993 г. на Комисията, с което на практика вносителят е уведомен за образуваното административно производство, но впоследствие не е спазена процедурата по чл. 181а, § 2 от цитирания Регламент /идентичен с чл. 102, ал. 2 от ППЗМ/. Тя конкретизира действията на митническите органи в хипотезите на продължило и след изискването на допълнителна информация съмнение, при което те са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, както и да му предоставят възможност за отговор. Ето защо, преди издаването на процесното решение, митническите органи е следвало да уведомят вносителя за мотивите, на които се основават съмненията им и да му предоставят реална възможност да отговори. Като не са сторили това, те са допуснали нарушение на приложимите административнопроизводствени правила, което следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК вр. с чл. 220 от ЗМ, за митническия орган са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значения за случая. Той е формирал извода си за по - висока цена на внесените стоки, без да изследва наличието на релевантните материалноправни предпоставки, обосноваващи изключването на чл. 29 и последователното приложение на методите по чл. 30, § 2 от Регламент № 2913/92 г., в резултат на което е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното от ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски, същото следва да се остави без уважение поради липсата на представени доказателства за действително осъществени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение