Решение № 11123 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от И. Л. Т., чрез пълномощника адвокат И. Янев, срещу решение 4021 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело 1934/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з-93/12.01.2022 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) за отказ за снемане на полицейска регистрация 4015/29.03.2013 г. Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че решението противоречи на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), във връзка с отправено преюдициално запитване по реда на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от Административен съд Благоевград. Моли за отмяна на процесната заповед, заради противоречието на чл. 68 от Закона за Министерство на Вътрешните работи (ЗМВР) с посочени разпоредби на Конституцията на Република България (КРБ), тъй като в разпоредбите на ЗМВР не се предвижда възможност за преценка в досъдебното производство относно вида на престъплението, обществената опасност на лицето, подлежащо на полицейска регистрация, а за същата няма предвиден контрол от независим орган. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на ГДНП, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява пред съда и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 3286з-93/12.01.2022 г. на директора на ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 4015/29.03.2013 г., извършена в РУ (Районно управление) Панагюрище - ОДМВР (Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи) Пазарджик на И. Л. Т., поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че Т. е подал заявление под 310000-4828/16.07.2021 г. по описа на РУ Панагюрище за снемане на полицейската му регистрация. Същата е била извършена в това управление на МВР за престъпление по чл. 277а, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). В хода на проведеното наказателно производство Апелативен съд Пловдив е постановил присъда 7/26.05.2015 г. по ВНОХД 138/2015 г. е отменил оправдателната присъда 55/18.12.2014 г. по НОХД 345/2014 г. на Окръжен съд Пазарджик и е наложил на Т. наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Присъдата на Апелативен съд Пловдив е оставена в сила с окончателното решение 474/29.02.2016 г. по НД 1377/2015 г. на Върховния касационен съд (ВКС). Установено е, съгласно представената справка за съдимост, че към 29.02.2019 г. Т. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК. По заявлението е извършена проверка, въз основа на която е изготвено предложение рег. 312р-212177/13.10.2021 г. от директор ОДМВР Пазарджик до директора на ГДНП, за отказ за снемане на полицейската регистрация, предвид липсата на основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Административният орган, съобразявайки, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация, е приел, че не са налице предпоставките на посочената правна норма и издал оспорената заповед. При тези фактически установявания АССГ е намерил от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, съдът счел, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската му регистрация, тъй като реабилитация по право не е сред тях. Приел е, че тази норма е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, водещ до невъзможност да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в нея. Изложил е, че предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот. Счел е, че правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни в тези хипотези, като е изложил, че Директива (ЕС) 2016/680 не възпрепятства държавите - членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Производството по настоящото дело беше спряно във връзка с определение от 10.01.2022 г. по адм. дело 6492/2021 г. на ВАС, с което е отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС, до приключване на образуваното по него дело С-118/22 г. на СЕС. След като същото приключи с постановяване на Решение на Съда (голям състав) от 30.01.2024 г., настоящото съдебно производство беше възобновено. Фактическата обстановка по делото е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени доводите на жалбоподателя, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, но изводите за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неправилни, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Следва да се има предвид обаче, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното й поле. Съгласно чл. 4, параграф 1, б. в от нея, държавите - членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите - членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, б. д от директивата, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в и д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива, в светлината на членове 7 и 8 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. При издаването на атакувания административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Доколкото съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус, се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед и преписката се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от Т. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. При този резултат на делото право на разноски има касационният жалбоподател, но той не е поискал присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,