Решение № 12711 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2024 г.
ВАСПърво отделение22.11.2024 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2574 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. 7791/2023 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Галва Метал България ЕООД - в несъстоятелност, да заплати на Агенция Митници, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, гр. София, чрез процесуален представител, против Решение 2574/18.04.2024 г., постановено по адм. д. 7791/2023 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РЗМ-5800-984/32-204336/01.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция "Митница София" в Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото не са събрани доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт, както и че съдът не се е произнесъл по възраженията на дружеството за неспазено право на изслушване, за процесуални нарушения при извършване на последващия контрол и за противоречие на митническото решение с целта на закона. Подчертава, че квотата по твърдения от проверяващия орган правилен ТАРИК код
098609 не е била изчерпана. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспореният административен акт, а в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториална дирекция /ТД/ "Митница София" в Агенция "Митници", чрез процесуален пълномощник, с писмена защита и в с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-984/32-204336/01.06.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция "Митница София", с което е определен код по ТАРИК 7212 30 00 20 за 36 броя рулони с общо тегло 83698 кг., част от декларирана стока с МД С MRN 21BG005808073551R6/11.11.2021 Г., като е приета митническа стойност на стоката от 216 901,25 лв. На основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 1 от Регламент (ЕО) 2019/159 е определено допълнително (защитно) мито в размер на 54 225,31 лв. и задължение за ДДС (за довнасяне) в размер на 10 845,06 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
На 11.11.2021 г. вносителят "Галва Метал България" ЕООД е подал в МБ София Изток митническата декларация с 21BG005808073551R6, с която е декларирал за режим допускане за свободно обращение стоки - галванизирани стоманени ленти с широчина, по-малка от 600 мм 83698 кг: 0.58 мм х 122 мм 32497 кг 14 бр.; 0.58 мм х 150 мм 4863 кг 2 бр.; 0.58 мм х 80 мм 46338 кг 20 бр., 27AFT612/27AFT584 21117 кг 9 бр.; 27AFK738/27AJJ488 20751 кг. 0 бр.; 27AJM189/27AJN328 21093 кг 9 бр.; 27AAK490/27AAK491 20737 кг 9 бр. с произход от Република Турция. При митническото оформяне са представени документи - сертификати за произход, за анализ и сертификат за движение A. TR С1742289 от 09.11.2021г. Деклариран е код на тарифна преференция 120 Тарифна квота и код на тарифна квота в ЕД 8/1 - 098611, в която връзка е приложена ставка на вносно мито в размер на 0 %. Към МД са приложени 4 бр. сертификати (Mill Test Certificate), издадени по стандарт EN 10204, тип 3.1., от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, съобразно които стоката не съдържа А1 (Алуминий) в химичния си състав.
Със Заповед за възлагане 3ТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от директора на ТД Митница - Бургас, изменена относно срока за завършване на проверката със Заповед 3ТД-1000-566/08.08.2022 г. и със Заповед 3ТД-1000-627/07.09.2022 г., издадени от надлежно оправомощено лице да замества директора на ТД Митница Бургас, е възложено извършването на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (EC) 952/2013 г. От вносителя са изискани анализни сертификати от производителите, от които да е виден съставът на стоката. С приемо - предавателен протокол от 16.09.2022 г. от "Галва Метал България" ЕООД са представени сертификат, издадени от TATMETAL, и извлечение от ползваната материална отчетност на GALVA METAL SAN. VE. TIC. A.S., Република Турция, което позволява да бъдат проследени идентификационните номера на всеки един от рулоните.
При сравняване на данните в Mill Test Certificate, издаден от GALVA METAL SAN. VE. TIC. D. S., данните от материалната отчетност на износителя и данните от представения сертификат от турския производител, проверяващите митнически органи са установили, че в химическия състав на стоката с посочени идентификационни номера, декларирани с процесната МД, се съдържа алуминий, което не съответства на декларирания код по ТАРИК. Приели са, че 36-те рулона следва да бъдат класирани с код по ТАРИК 7212300020.
Според доклада и мотивите на оспорения административен акт към датата на МД за код по ТАРИК 7212300020 е предвидена непреференциална тарифна квота за стоки с произход от Турция с номер 09.8609 със срок на действие от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. Количествата по цитираната квота са изчерпани на 23.10.2021 г. Издателят на акта е обосновал извод, че допуснатите за свободно обращение стоки по процесната МД не могат да бъдат обект на непреференциално тарифно третиране, съответно за тях не може да се приложи ставка на митото 0%. Приложена е ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25% на основание чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и са установени допълнителни задължения за мито и за ДДС.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издаденото от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Формирал е извод, че са спазени изискванията за изясняване на фактите по делото и процедурата по събиране на доказателства. От дружеството са получени сертификати, които установяват химичния състав на стоките. Установено е, че представителят на дружеството е уведомен за мотивите на бъдещия акт със съобщение по чл. 22 § 6, вр. чл. 29 от Регламен ЕС 952/2013г.
След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че изводите на митническия орган са обосновани. Посочил е, че в случая не е приложим чл. 86 § 6 от регламента, тъй като този текст се прилага за случаите по чл.79 и 82 т.е. при възникване на митническо задължения за неизпълнение, което конкретно е посочено, както и поради това, че понастоящем квотата е изчерпана. Съдът е съобразил, че е подадено искане за ползване на стоки по непреференциална тарифна квота с 098611 за стоки с код по ТАРИК 7210 49 00 80, като от ответника е променен кода на 7212 30 00 20. Така дружеството е подало декларация за тарифна квота за стока с друг код. Формирал е извод, че при определяне на правилния код не може да се счита, че подадената декларация ползва и стоките от новия код за тарифната квота, като дори и да е имало декларация, то ответникът е посочил, че квотата вече е изчерпана и конкретно тя е била изчерпана още към 23.10.2021г.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в резултат на осъществения им анализ е установил релевантната фактическа обстановка, извеждайки кореспондиращи правни изводи.
Административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал 7 от Закона за митниците (ЗМ) вр. чл. 29 от МКС. На л. 454 от първоинстанционното дело са приложени Заповед 3510/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаване на Д. Д. на длъжността директор на ТД Митница София и Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаване на В. С. на длъжността директор на ТД Митница Бургас (л.517), надлежно връчени съгласно приложените разписки по първоинстанционното дело. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че съдът не е събрал необходимите доказателства за изясняване на компетентността на издателя на акта.
Правилен е и изводът на АССГ, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на административния акт. В съответствие с чл. 84в, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол е извършена въз основа на Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от компетентен орган - директора на ТД Митница Бургас. Със Заповед ЗТ2-1000-566/08.08.2022 г., издадена от И. Д., зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с един месец, а със Заповед ЗТ1-1000- 627/07.09.2022 г., издадена отново от И. Д., зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с още един месец. В заповедите за продължаване на срока изрично е посочено, че се издават от директора на ТД Митница Бургас. Посочена е и заповедта за заместване с 0-3296/05.09.2022 г. на директора на Агенция Митници, с която е разрешено на титуляря да ползва платен годишен отпуск.
В изпълнение на изискването на чл. 84к ЗМ митническите органи, са провели с проверяваното лице заключително обсъждане на установените обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, за което е съставен протокол, подписан от тях и от проверяваното лице. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане от дружеството е представено писмено становище.
На основание чл. 84л ЗМ в 14-дневния срок по разпоредбата е изготвен констативен доклад BG001000/1/4/21.10.2022 г., връчен на проверяваното лице. Съобразно чл. 22 § 6 от МКС на представляващия касатора е връчено съобщение за мотивите, на които ще се основава решението, и му е предоставена възможност да изрази своето становище в 30-дневен срок - чл. 8, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446. Обстоятелството, че в съобщението не е упоменато правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в него в изпълнение изискването на чл. 8 § 1 б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на митническия акт, обратно на доводите на касатора.
Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираната там съдебна практика). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30-дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. (т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела С-29/13 и С-30/13, Глобъл Транс Лоджистик ООД).
В практиката на СЕС и на ВАС се приема, че съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl.
По делото не са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Определящо в случая е, че решението на митническия орган е обосновано с представения от самото проверявано лице сертификат, издаден от TATMETAL, Република Турция. Изложеното се отнася и до липсата на обоснована необходимост за продължаване на срока на проверката в изпълнение на изискването на чл. 84в, ал. 7 ЗМ в заповедите за изменение на заповедта за възлагане.
В пряко приложимите регламенти липсва изискване за обосноваване на необходимостта от извършване на последващ контрол с основателни съмнения относно верността на декларираните в МД данни, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Според чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, т. е. такова изискване не е предвидено и в националния закон. Когато митническите органи приемат подписаната от декларатора или от негов представител митническа декларация, тези органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност. От текста на чл. 68 МК , съответстващ на чл. 48 МКС, следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение деклараторът може предварително да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация. В този смисъл е Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 39 и т. 40.
Решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Не съществува спор между страните, че декларираната от вносителя позиция при тарифното класиране 7212300080 изисква плосковалцованите продукти от желязо или стомани с широчина, по-малка от 600 мм, да не съдържат алуминий. Тъй като от представения от самото дружество сертификат от производителя се установява, че рулоните с посочените идентификационни номера съдържат алуминий, от митническите органи е определен нов код по ТАРИК 7212300020. Нито при заключителното обсъждане, нито след доклада, е имало възражения от страна на декларатора относно идентификацията на процесните 36 бр. рулони и относно обстоятелството, че сертификатът от TATMETAL, Република Турция е представен oт него в отговор на искането за представяне на сертификати от производител. В преписката се съдържа приемо-предавателен протокол от 16.09.2022 г., с който са представени документи от Галва Метал България" ЕООД.
По отношение на процесните стоки митническото законодателство предвижда освобождаване от вносни мита съгласно чл. 56, § 2, б. г) МКС, обстоятелство, което се установява и от Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/159. Според чл. 86, § 6 от МКС това благоприятно тарифно третиране или освобождаване се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама.
Тъй като в случая митническото задължение не възниква на основание чл. 79 или чл. 82 от кодекса, а на основание чл. 77 от същия, чл. 86, § 6 не намира приложение. На основание чл. 82 възниква митническо задължение при неизпълнение на посочените в този текст задължения за стоки, подлежащи на облагане с износни мита. Митническото задължение на основание чл. 79 възниква при неизпълнение на някое от конкретно изброените задължения при внос на стоки, каквото неизпълнение в случая не е налице. Както е посочено и в оспореното решение на директора на ТД Митница София, митническото задължение възниква на основание чл. 77, § 1, б. а) при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим допускане за свободно обращение.
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I, в т. ч. с код по КН 72123000. Тъй като тарифната квота за процесните стоки е изчерпана преди определянето на правилното тарифно класиране на същата, на основание чл. 1 § 6 от Регламента за изпълнение 2019/159 е наложено допълнително мито в размер на 25 %.
АССГ с право е съобразил, че за ползване на определена тарифна квота, която се идентифицира чрез пореден номер, според чл. 49 § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е необходимо да бъде подадено валидно искане от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение. Според чл. 50 § 1 от същия регламент митническите органи са длъжни да проверят дали то е валидно. Според § 2 на чл. 50, ако искането е валидно, митническите органи го предават незабавно на Комисията и посочват датата на приемане на митническата декларация и точното количество, за което то е направено.
Съгласно чл. 51, § 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447 количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота.
В случая валидно искане за ползване на тарифна квота с номер 098609 за стока с код по ТАРИК 7212 30 00 20 не е заявено от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение, поради което е невъзможно да бъде администрирано такова искане по регламентирания ред, описан по-горе, и е установено от митническия орган задължението за допълнително мито в размер на 25 %.
Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на административния акт и ответник по касационната жалба, разноски по делото в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощи.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,