Решение № 11743 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15871/2014 г.
ВАСI отделение06.11.2015 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2255/24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1251/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11743 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15871/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Креатив М" ООД, гр. Пловдив срещу Решение № 2255/24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1251/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161305893/16.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната му част с решение № 307/7.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил представените в хода на административното обжалване доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ. Намира, че решаващият орган недопустимо е изложил нови мотиви и е променил правното основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Счита, че в хода на ревизионното производство са събрани негодни доказателства, а представените в своята съвкупност установяват реалността на спорните доставки. Навежда довода, че в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите по процесните фактури следва дължимият корпоративен данък да се определи след редукция на съответстващите приходи. В подкрепа на тезите си навежда подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 161305893/16.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 307/7.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НА, в частта, с която на "Креатив М" ООД не е признат данъчен кредит за м. 01.2012 г. в размер на 1 304,36 лева по една фактура, издадена от "Кесев "ЕООД, за д. п. м. 02 и м. 03.2012 г. в размер на 3 102,23 лева по 5 броя фактури, издадени от "Кесев пласт" ЕООД и за д. -п. м. 02, м. 03 и м. 04.2011 г. в общ размер от 11 540,51 лева по 5 броя фактури, издадени от "Еврохаус България"ЕООД. За да достигне до извод за неоснователност на предявената жалба, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставката по фактурата, издадена от "Кесев" ЕООД е "цимент, найлон и лепило". След анализ на събраните относими доказателства, органите по приходите са приели, че те не установяват предаването на стоката, както и обективната възможност на доставчика да извърши спорната доставка. Поради това са преценили, че доставката не е реално извършена и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали признаване на право на приспадане. Същият извод е формиран и спрямо доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Кесев пласт" ЕООД, с предмет на доставката - "цимент, найлон, арматурна мрежа и лепило". Предвид неустановеността на предаването на стоките от доставчика и получателя и разполагаемостта със стоките при доставчика ревизиращите са приели, че доставките не са действително осъществени и данъкът за тях е начислен неправомерно. Относно фактурите, издадени от "Еврохаус България"ЕООД, с предмет на доставките - "найлон, лепило и арматурна мрежа" органите по приходите са преценили, че ангажираните доказателства не установяват транспортирането и предаването на стоките, с оглед на което са достигнали до заключение, че доставките не са реално извършени. Горното е довело до извода, че разходите за процесните доставки не са документално обосновани, поради което не следва да бъдат признати за данъчни цели. С тях е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г. и 2012 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16 от ЗКПО, в резултат на което е определен допълнителен корпоративен данък, ведно с лихви за забава. След анализ на събраните доказателства и на заключението по приетата ССчЕ съдът е приел, че реалното осъществяване на доставките не е доказано. Тъй е обсъдил липсата на подписи за получател и съставител в представените стокова разписка относно фактурата от "Кесев" ЕООД и релевантните доказателства за разполагаемостта със стоките при доставчика, в резултат на което е приел, че ресурсната обезпеченост на продавача и предаването на стоките не е установено главно и пълно. По идентични доводи решаващият състав е достигнал до същия извод спрямо фактурите, издадени от "Кесев пласт" ЕООД и "Еврохаус България" ЕООД. Съдът е приел, че допуснатото при насрещната проверка нарушение на чл. 32 от ДОПК, изразяващо се в неспазване на изискуемия се 7-дневен срок между двете посещения на адреса за кореспонденция, не е съществено. В обобщение е счел, че при неустановеност на транспортирането на стоките и на прехвърлянето на собствеността върху тях чрез предаването им, спорните доставки не са реално извършени. Този извод е мотивирал заключението, че със счетоводно отчетените разходи за тях законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16 от ЗКПО и РА, в тази му част, е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички ангажирани доказателства и заключението на ССчЕ. Те са поотделно анализирани и взаимно съпоставени в мотивите на съдебния акт, а съвкупният им анализ не установява главно и пълно реалното осъществяване на спорните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност Доставка на стоки означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно чл. 62, § 1 от нея за целите на настоящата директива "данъчно събитие" означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС, а според § 2 ДДС става "изискуем", когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен. Член 63 от Директивата сочи, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Посочените общностни норми са транспонирани чрез разпоредбите на чл. 6, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, чл. 68, ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 71 ЗДДС, като за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик. Необходимостта от установяването именно на това релевантно обстоятелство от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, многократно е подчертавана от СЕС, който уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Така в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 Съдът сочи, че "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая за предаването на стоките на получателя са представени стокови разписки, които обосновано не са кредитирани от съда поради липсата на подписи на получателя и съставителите им. При неустановеност на прехвърлянето от доставчиците на получателя на правото на разпореждане с вещите като собственик решаващият състав правилно е приел, че останалите доказателства не обуславят извод, че спорните доставки са реално извършени. Те не сочат еднозначно, че доставчиците са разполагали със стоките, предмет на доставките, а извод за това не следва и от обсъдените счетоводни отразявания, ценени с оглед другите обстоятелства по делото. Несподелими са аргументите в жалбата относно правомощията на решаващия орган при административния контрол на оспорения РА. Директорът на Дирекция "ОДОП" не само може да събира нови доказателства, а и да излага допълнителни мотиви, обосноваващи преценката му за дължимостта на установените с РА данъчни задължения, включително и на различно правно основание. Сочената от касатора разпоредба на чл. 10, ал. 4 ЗКПО обаче не е възприетото от ответника основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с разходите по спорните фактури. Визираната норма е приложена спрямо фактури, издадени от "Голдън груп 7" ЕООД, "Фючърс Билдинг" ЕООД и " Елди ауто груп" ЕООД, които не са предмет на спора и спрямо които РА не е обжалван по съдебен ред. Тезата на касатора за допуснато нарушение в хода на ревизионното производство, изразяващо се в неспазване на предвидения в чл. 32, ал. 1 ДОПК 7-дневен срок между двете посещения на адреса на кореспонденция не обуславя извод, че същото е съществено. Това нарушение не е рефлектирало върху годността на събраните доказателства, нито е препятствало последващата възможност на ревизираното лице и на доставчика да представят относими доказателства. Не намира подкрепа в действащата и приложима спрямо процесните данъчни периоди редакция на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО доводът на касатора за необходимост от редуциране на непризнатите за данъчни цели разходи със съответстващите им приходи. Визираната норма не включва разходите по чл. 26, т. 2 ЗКПО, а по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗКПО именно такива са разходите, които не са документално обосновани. Приходите, възникнали по повод същите са изрично изключени от обхвата на приложното поле на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО след изменението му - ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г., поради което приемайки, че на основание чл. 22 вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО с РА законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2011 и 2012 г. и е определен допълнително дължим корпоративен данък в посочените размери, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд