Решение № 13053 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2011 г.

Решение № 13053 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Христов Николов против решение № 1 от 14.02.211 г., постановено по адм. дело № 438 от 2002 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за предварително обезпечение № 1017 от 07.04.2001 г. на ТДД - гр. Монтана, в частта, в която е наложена възбрана върху недвижими имоти: земя в парцел № 1, находящ се в гр. Берковица, за обезпечаване на данъчно задължение по ДРА № 282/2001 г. на ТДД- Монтана за данъчни задължения в размер на 83 085.11 лв. на "Интернационал Корцови" ООД, гр. Берковица. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт и - алтернативно - за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила при разглеждане на делото - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане до ВАС да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВтОС или да постанови друго, с което да бъде уважена жалбата. Отправя се и искане, в случай, че ВАС счете, че ВтОС е нарушил съществено съдопроизводствените правила, то след отмяна на постановеното от същия съд решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по прилагането на закона. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Василева в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. Първоинстанционното производство пред Великотърновския окръжен съд е образувано по подадена жалба с вх. № 1648/23.05.2002 г. от Христо Аспарухов Николов и Евда Иванова Николова, съпрузи, в качеството им на законни представители на малолетния (към този момент) им син Мирослав Христов Николов, с посочено в същата правно основание чл. 113, ал. 2 вр. чл. 121, ал. 1 от ДПК (отм.), в която е посочено, че Регионалният данъчен директор не се е произнесъл в срока по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) по подадената от тях жалба срещу обезпечителната мярка, наложена по реда на чл. 108, ал. 2 ДПК (отм.) с Постановление за предварително обезпечение № 1017/07.04.2001 г. на ТДД- Монтана. Видно от данните по делото, жалбата срещу това Постановление е заведена в ТДД- Монтана с вх. № 10-00/0340/01.04.2002 г., изпратена е в срока по чл. 119 от ДПК (отм.) на РДД- В. Търново и е заведена там с вх. № 1140/10.04.2002 г. Съгласно чл. 120, ал. 1 ДПК, срокът за произнасяне на регионалния данъчен директор е 30-дневен и след като жалбата е заведена с посочения по-горе вх. номер, то срокът за произнасяне по нея изтича на 10.05.2002 г. Всъщност, твърдения в посочения смисъл са били изложени в самата жалба до ВтОС. По жалбата е постановено Решение № 338/10.05.2002 г. на регионалния данъчен директор (същото е било изпратено още в самото начало на инициираното производство, със съпроводителната административена преписка), с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 122/11.02.2002 г. по описа на РДД, гр. В. търново, подадена от Евда Николова, в качеството й на майка и законен представител на малолетния Мирослав Христов Николов и е прекратено производството по нея. При тези данни, Великотърновският окръжен съд е приел, че предмет на съдебно-административно обжалване по адм. д. № 348/2002 г. следва да бъде Постановление за предварително обезпечение № 1017/07.04.01 г. на ТДД- Монтана, понеже имало изрично произнасяне на висшестоящия административен орган по жалбата с решение № 338/10.05.2002 г., то жалбата била процесуално допустима за разглеждане от съда. В противоречие с приетото досежно това кой е предметът на оспорване, в мотивите на решението, съдът е изследвал законосъобразността на Решение № 338/2002 г. Приел е, въз основа на изслушана по делото съдебно-графологическа експертиза, че неправилно административният орган е счел, че жалбата е просрочена, но се е позовал на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.) и е приел, че следва да реши делото по същество и да се произнесе по основателността на жалбата, тъй като не била налице някоя от хипотезите на ал. 2 на чл. 130 ДПК (отм.). Така постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с релевантните процесуални норми на ДПК (отм.). Съгласно чл. 117, ал. 6, изр. 2 от ДПК (отм.), когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява с решение на регионалния данъчен директор, което може да се обжалва чрез регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд. Съгласно чл. 117, ал. 6, изр. 3 съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване. В конкретния случай, предвид доказателствата, приложени и описани по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, съдът е следвало да съобрази, че подадената жалба вх. № 1648/23.05.2002 г., предвид датата й на депозиране и издаденото на 10.05.2002 г. решение № 338/2002 г. на РДД, следва да се счете именно срещу последното решение, а не срещу Постановление за предварително обезпечение изх. № 1017/07.04.2001 г. С постановения акт ВтОс неправилно се е произнесъл с решение по съществото на спора вместо с определение, като се има предвид, че и неправилно е квалифицирал производството по чл. 163 ДПК (отм.), вместо по чл. 117, ал. 6 от ДПК (отм.). Както бе посочено по-горе, съдът е следвало да се произнесе с определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВАС. Като е постановил решение по съществото на спора, както и като погрешно е счел, че постановеното решение по чл. 117, ал. 6, пр. 2-ро ДПК (отм.) съставлява процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, съдът е постановил недопустим съдъбен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото върнато на Великотърновския окръжен съд за постановяване на определение по реда на чл. 117, ал. 6, пр. последно ДПК (отм.). Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение