Решение № 7765 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 271/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр.София, чрез процесуален представител адвокат М. Е. Тал, против решение 19185/08.10.2024 г., постановено по адм. д. 5908/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление от 02.03.2023 г. на Главен инспектор в отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност към Главна инспекция по труда , с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между д-р О. Г. П. и Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр.София с начална дата 07.06.2021 г. и е дадено предписание за сключване на трудов договор за срок до 10.03.2023г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че в административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения и не е било нарушено правото на защита на дружеството и че са установени елементите на трудово правоотношение. Поддържа, че съдът не е отчел обстоятелството, че д-р О. Г. П. за същия период е имала сключен трудов договор със Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев ЕООД на пълно работно време. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени Постановление от 02.03.2023 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между д-р О. Г. П. и Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр.София с начална дата 07.06.2021 г. и даденото предписание за сключване на трудов договор за срок до 10.03.2023 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски - заплатената Д.Т. Ответникът по касация - Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Вутов, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник О. Г. П., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното постановление, законосъобразността на което е била предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение на Медицински център Репродуктивно здраве ООД с д-р О. Г. П., считано от 07.06.2021 г., и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето, считано от същата дата, в срок до 10.03.2023 г. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, съдът е извел извода, че постановлението е издадено от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в законоустановената форма, при липса на допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че въпреки сключения между медицинския център и лекаря граждански договор за извършване на прегледи и консултации, всъщност се касае за възникнало трудово правоотношение, понеже трудовите функции на д-р П. са се осъществявали многократно и са се изразявали в извършване на едни и същи задължения - тя е следвало да преглежда пациенти по предварително записани от възложителя часове, и в зависимост от броя и вида на записаните прегледи са й се дължали възнаграждения във фиксиран размер за всеки преглед (платими на определена периодичност), а работата се е извършвала в работно време на възложителя, при спазване на неговия вътрешен ред и с ползване на неговата материална база, апаратура, организация и условия на труд. След като констатирал, че оспорения административен акт е законосъобразен, съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Несъстоятелни са и твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правото на защита на проверяваното дружество не е било накърнено, предвид обстоятелството, че още с призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която са изискани и релевантните документи, Медицински център Репродуктивно здраве ООД е бил уведомен за откритото административно производство и му е предоставена възможност да се запознае със събраните доказателства и да изрази становище. Всички събрани доказателства от административния орган са представени от лечебното заведение и не са събирани доказателства от трети лица. Не може да се приеме и, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, а административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че контролните органи са събрали всички относими към фактите доказателства, изяснили са всички релевантни по случая обстоятелства, и въз основа на същите са приложили правилно относимите материалноправни разпоредби. Правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор, в случая е налице, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение (прецизно отграничено от съда от отношенията, възникващи при договора за изработка). Категорично е установеното изпълнение на трудови задължения от страна на д-р Палбуюк: работно място медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставени от дружеството, работно време в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на Медицински център репродуктивно здраве ООД по здравноосигурителния пакет Специализирана извънболнична медицинска помощ акушер-гинекологични прегледи и консултации, работен режим - труд, полаган периодично, съобразно създадената от лечебното заведение организация, в т.ч. поемане на дежурства, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя безпротиворечива индиция за субординация. С оглед изложеното съдът материално законосъобразно и обосновано е приел за доказана констатацията в постановлението, че в обект на дружеството д-р О. Г. П. изпълнява трудови функции на длъжност в областта на специалност Акушерство и гинекология с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. При така установеното напълно ирелевантно е дали д-р П. е имала и друго трудово правоотношение с трето за делото лице - Специализирана акушеро-гинекологична болница Д-р Щерев ЕООД, и каква е наличната информация в Националната агенция за приходите за извършени плащания от медицинския център към д-р П. по сключения между тях договор, и съответно за получени възнаграждения от лекаря, защото изясняването на тези въпроси стои извън предметните предели на спора. Като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. В същия смисъл са и постановените, по идентични спорове между същите страни, решения по адм. дела 9334/2023 г., 11844/2023 г., 11977/2023 г., 2103/2024 г., 2635/2024 г., 7210/2024 г., 7024/2024 г., всичките на ВАС, Шесто отделение. При този изход на спора, на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,