Решение № 3575 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Роко трейд ООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв.Бояджиев, против Решение 2961 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 386/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение P3M-5800-1584/32-382494 от 29.11.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София при Агенция Митници и дружеството е осъдено за разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че фактическите констатации на съда противоречат на доказателствата по делото. Твърди, че административният орган неправилно е приел да приложи разпоредбите на чл.74 от Регламент (ЕС) 952/2013. В касационната жалба се съдържат доводи, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоки съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ТД Митница София към Агенция Митници, чрез процесуалният си представител юрк.Станкулова, по съображения, изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение P3M-5800-1584/32-382494 от 29.11.2021 г., издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 29 вр. чл.22 и чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, буква а и пар. 2, чл. 85, пар.1, чл. 87, пар. 1, чл. 101, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. с чл.54 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, РО определил митническата стойност на стока 1 - употребяван пътнически автомобил /катастрофирал/ по митническа декларация MRN 21BG005808066363R3/13.08.2021г. в размер на 15 255 лв. и на стока 2- употребяван пътнически автомобил електрически /катастрофирал/ - в размер на 18 305лв, определил размера на публичните държавни вземания, разпоредил да се коригира митническата декларация, разпоредил да се доплатят възникнали допълнителни публични държавни вземания в размер на 5345,29лв., от които за стока 1 мито в размер на 669,05лв. и ДДС в размер на 1471,93лв. и за стока 2 мито в размер на 1001,35лв. и ДДС в размер на 2202,96лв., заедно с дължимите лихви, разпоредил да се вземат под отчет горепосочените суми, заедно с дължимите лихви и да се усвои внесеният депозит в размер на 5345,29лв. От фактическа страна съдът е приел, че на 13.08.2021г. в митническо бюро София-Изток е приета електронна митническа декларация /е-МД/ с MRN 21BG005808066363R3/13.08.2021 г. за митнически режим допускане за свободно обръщение". С писмо peг. 32-260562 от 13.08.2021 г. от вносителя са изискани допълнителни документи и информация относно декларираните стоки. С писмо от същата дата управителят на дружеството уведомява, че всички документи са приложени към митническата декларация. Отдел Митническа дейност" извършва проверка на придружаващите стоката документи и установява, че за определяне митническата стойност са използвани придружаващите стоките фактури и е деклариран код 1", който отговаря на метода за договорната стойност по реда на чл.70 от МКС. Административният орган, след като се запознава с материалите по преписката, преценява, че митническата стойност на стоките не може да бъде определена по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и следва да се приложат методите, определени в чл.74, §3 от същия регламент при спазване разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Извършен е сравнителен анализ между декларираните с МДВ митнически стойности на всички стоки, попадащи в същите кодове по КН на ЕС и със същата държава по произход. Отдел Митническа дейност" приел, че следва да се определи нова митническа стойност в резултат на прилагането на чл. 74,§ 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 като за първия употребяван катастрофирал автомобил определил митническа стойност в размер на 15 255 лв., а за втория - 18 305 лв. С писмо изх. 32-319304/08.10.2021 г. вносителят е уведомен за необходимостта от учредяване на обезпечение в размер на 5 345,29 лв. поради възникналия потенциален размер на публични държавни вземания. Дружеството е представило изисканото обезпечение. Административният орган преценил, че на основание чл.77, §1, б а" и § 2, чл.87,§ 1 и чл.101, §1 от Регламент (ЕС/ 952/2013, чл.54 и чл.56 ЗДДС за Роко Трейд" ООД възниква вносно митническо задължение за доплащане като разлика между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания. С писмо per. 32-322437/12.10.2021 г. дружеството е уведомено за започване на административното производство. Управителят на дружеството с писмо от 01.11.2021 г. е възразил срещу определянето на цената по реда на чл.74, § 3 от Регламента. След преценка на събраните доказателства на 29.11.2021 г. директорът на ТД Митница София издава оспореното решение, с което определя митническа стойност на първия автомобил 15 255 лв. и на втория автомобил - 18 305 лв.; определя дължимите държавни публични вземания и задължава дружеството да заплати по е-МД с MRN 21BG005808066363R3/13.08.2021 г. допълнителни публични държавни вземания в размер на 5 345,29 лв. ведно с дължимата лихва за забава. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че с оглед събраните данни от съпоставката в системата МИС-IIIА, правилно било прието, че митническата стойност не може да се определи по метода на чл.70, § 1 от МКС. Приел е, че законосъобразно митническата стойност на внесените автомобили е определена по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. При тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу процесния административен акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Постановеното решение е неправилно. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме и че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Напълно формално в административния акт е посочено, че е извършен сравнителен анализ между декларираните с МДВ митнически стойности на всички стоки, попадащи в същите кодове по КН на ЕС и със същата държава на произход. Липсват доказателства, че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние на върху тяхната икономическа стойност. Нещо повече по делото липсват каквито и да било доказателства за така сторения анализ. Отделно от това липсват и доказателства за невъзможността за изключване възможността за определяне на МОС по някой от предходно дефинираните в нормата на чл. 74 от МКС метод, за да се приеме и че законосъобразно е пристъпено към определянето й по реда на чл. 74 § 3 от същия общностен акт. В обобщение както не е съобразил изложеното и е отхвърлил жалбата срещу административния акт първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на директора на ТД Митница София. По разноските: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и своевременно направено искане от касационния жалбоподател на Роко трейд ООД следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 42,76лв. за заплатена държавна такса. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция Митници /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,