Решение № 970 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2016 г.

Решение № 970 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "В. Н. дело" ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Б. М." . №..., представлявано от З. К. Д., подадена чрез адвокат Г. А. против Решение № 1517/07.07.2016 г., постановено по административно дело № 3194/2015 г. по описа на Административен съд - В. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000314003450-091-001/23.07.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 483/13.10.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който са установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 13 291,36 лева и лихви за просрочие от 6 770,93 лева и по ЗДДС за данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 08 и м. 11 на 2009 г. и м. 02, м. 04, м. 06, м. 09 и м. 11 на 2010 г. като са установени задължения общо в размер на 69 424,21 лева и лихви за просрочие в размер на 39 260,40 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдебният състав за да отхвърли жалбата против ревизионния акт, като се излагат съображения за незаконосъобразност на последния. По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което спорът да се реши по същество като се отмени ревизионния акт. От страна на ответника, директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. на проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява представител. По делото е депозирано писмено становище от главен юрисконсулт Е. В., с което оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения, моли съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 817,47 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първият спорен предмет по делото е свързан с преценката за извършеното от приходните органи корекция на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 3 и чл. 78 ЗКПО, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството и на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи, до които е достигнал Административен съд - В. по този въпрос. Ф. резултат е коригиран със сума в размер на 106 790 лева, с основание на стопанската операция "върната сума" от "Мейджър" ООД. По делото не са представени каквито и да е доказателства, че тази сума се явява върната такава от предишното ръководство на "В. Н. дело" ООД, каквито са били твърденията на жалбоподателя. Нещо повече, от страна на "Мейджър" ООД са постъпили писмени обяснения, с които дружеството декларира, че в счетоводството му няма заведени документи за предоставени суми от ревизираното лице, в това число квитанции, банкови бордера, договори или други документи. При тези факти, правилно ревизиращите органи са приели, че тази сума е осчетоводена неправилно, поради което се явява приход на дружеството и следва да се извърши преобразуване на финансовия му резултат. В хода на ревизията е установено още, че дружеството е декларирало продажби на стари броеве на вестник "Народно дело", за които са издадени фактури към "У. БГ" ЕООД и "Е." ООД. С оглед на обстоятелството, че тези вестници не могат да се използват по предназначението за което са създадени и не могат да носят икономическа изгода, приходните органи са приели, че извършената стопанска операция не е продажба на продукция, а представлява по своята същност бракуване на продукция. Приложена е разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, с оглед на което е извършено увеличение на финансовия резултат за данъчни цели с размера на счетоводните разходи за брак по години. На основание чл. 29 ЗКПО е извършена корекция в посока намаление на счетоводния финансов резултат с отчетения приход по години. Съдът е потвърдил констатациите и изводите, залегнали в ревизионния акт относно същността на извършените стопански операции със старите броеве на вестник "Народно дело", след като е изключил приложението на хипотезите, разписани в чл. 28, ал. 3 ЗКПО, съгласно която алинея втора не се прилага, когато разходите са причинени от: непреодолима сила; технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт; в обичайните за съответната дейност размери и изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. Не се сочат и не се представят доказателства за разходи в резултат на непреодолима сила. Тъй като ревизираното дружество не извършва производствената дейност по отпечатване на вестниците, наличието на технологичен брак в случая е напълно изключен. Не е налице и третата хипотеза, тъй като липсва нормативен акт, който да регламентира изтичане срока на годност на печатните издания, а представената по делото фирмена документация по никакъв начин не обосновава обективни критерии на заложените в нея параметри. Фирмената нормала съдържа само графична част, липсва текстова част, от съдържанието й не става ясно какво представлява понятието "морален технологичен брак", както и по какъв начин е формиран допустимия размер на този брак "до 70 %", както и дали този процент е обичаен за този вид дейност. Въз основа на горните съображения, обосновано с ревизионния акт е прието, че продажбата на старите броеве на вестника представлява по своята същност брак на материални активи, в резултат на което законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството. Вторият спорен момент касае установяването на задължения за ДДС по фактурите, обективиращи продажбите на старите броеве на вестник "Народно дело", в които не е начислен ДДС с посочено основание за това "чл. 163а, ал. 2 ЗДДС". За разрешаване на този въпрос от значение са и горните разсъждения за това, че в случая е налице операция по бракуване на вестниците. Приходните органи и първоинстанционният съд са приели, че ревизираното лице е следвало да начисли данък в размера на приспаднатия данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Тази норма предвижда, че в случаите, при които регистрирано лице е приспаднало като данъчен кредит за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според ал. 4 от същата правна норма, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и справката-декларация за този данъчен период. От своя страна жалбоподателя претендира, че са налице изключенията, предвидени в чл. 80, ал. 2, т. 4 и 5 ЗДДС за недължимост на данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, съгласно които корекции по чл. 79 ЗДДС не се извършват в случаите на: технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и при брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи за законосъобразно начисляване на ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, респективно за неприложимост на изключенията, разписани в чл. 80, ал. 2 ЗДДС. Както се каза по-горе, в процесния случай не може да се говори за технологичен брак, поради причината, че отпечатването на вестника е било възложено на трето лице. Не е налице и хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, поради липса на нормативен акт, който да регламентира изтичането на срок на годност на печатните издания. Поради това обстоятелство върнатите от разпространителите като нереализирани на пазара печатни изделия не могат да се квалифицират като стоки с изтекъл срок на годност. Те не са бракувани по причини, които стоят извън волевата човешка дейност - непреодолима сила; промяна на физико-химичните им свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири или липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове; технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност. Не е приложима и разпоредбата на чл. 163а ЗДДС, въвеждаща т. н. "обратно начисляване" на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на ЗУО, както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка. В тези хипотези правото на данъчен кредит възниква за получателя, а не за доставчика, който при промяна на предназначението на печатните издания в хартия за вторични суровини попада в приложното поле на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и дължи данък за тези стоки в размера на приспаднатия за тях данъчен кредит. С оглед на горните доводи, правилен се явява изводът, възприет в съдебното решение за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и в частта, с която на ревизираното дружество са установени задължения по ЗДДС, на основание чл. 79, ал. 3 от същия закон. Съдебният състав обстойно е анализирал събраните по делото доказателства, установил е релевантните факти и въз основа на тях е възприел съответните правни изводи, поради което неоснователно се твърди необоснованост на съдебното решение. Не се установяват и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така че юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на Х от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, или 2 863,10 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение