Решение № 3023 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2008 г.

Решение № 3023 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение 28.10.2008 г. по адм. д. № 79 от 2008 г. Пернишкият административен съд е отменил решение № 4907083780 от 11.02.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и оставеното с него в сила разпореждане под същия номер от 8.10.2007 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което на Стойчо Димитров Лозанов от Перник е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО поради това, че не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд и същевременно е върнал преписката на пенсионния орган за ново разглеждане. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Решението на административния съд, с което жалбата е уважена и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, е постановено при правилно приложение на т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), която причислява към втора категория труда на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Пернишкият административен съд след като е преценил издадените удостоверения от правоприемника "Машино Автотранспорт" АД - Перник, данните в трудовата книжка и щатни разписания, съгласно които Стойчо Димитров Лозанов е упражнявал трудовата си дейност като фадромист на строителни обекти е приел, че положеният от същия труд от 4.01.1975 г. до 5.02.1996 г. на длъжност "фадромист" в ДАП "Товарни превози" - Перник следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 26 от ПКТП (отм.). Това становище на административния съд е правилно. Преценката на съда, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. С т. 67 от ПКТП (отм.) се въвежда като критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на извършваната работа независимо от отрасловата принадлежност на предприятието. От втора категория труд по т. 26 ПКТП (отм.) е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини без да се поставят изисквания за отрасъл на производството. В тази връзка положеният труд на длъжност "фадромист" в ДАП "Товарни превози" може да се зачете от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.) ако е положен на строителен обект. От фактическа страна по делото е установено, че Стойчо Димитров Лозанов като машинист на машина "Фадрома" в ДАП "Товарни превози" е полагал труда си на обекти за добив на инертни материали, бетон и асфалт като строителна дейност. Затова, положеният труд в тези обекти на длъжността "фадромист" няма пречка да бъде зачетен от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.). Унищожаването на документацията за тези обекти не е по вина на работника и затова не може да се приеме, че не са изпълнени цитираните условия. Като е отменил атакуваните административни актове, с които положеният от Стойчо Димитров Лозанов труд като фадромист не е зачетен от втора категория по т. 26 във връзка с т. 67 от ПКТП (отм.), административният съд е постановил правилно решение. За пенсионния орган е възникнало задължение за ново произнасяне по заявлението на лицето за пенсиониране при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 28.04.2004 г. по адм. д. № 511 от 2005 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Твърдението в касационната жалба, че административният съд не бил обсъдил определени писмени доказателства, представени по делото е несъстоятелно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Съдът не е длъжен да обсъжда всички представени документи, а само тези от тях, които по негова преценка ще имат съществено значение за правилното решаване на делото. Съдът е длъжен да обсъжда определен документ, ако е имало искане от някоя от страните за такова обсъждане с обяснение за значението, които то ще има за правилното решаване на делото. В конкретния случай искане не е било правено от страната, при което положение оплакването за необсъждане на определени доказателства се явява неоснователно. Независимо от това административният съд е обсъдил съвкупно писмените доказателства. При тази мотивировка не може да се поддържа, че има необсъждане или изопачаване на доказателства. Най-после твърдението, че определени доказателства не били обсъдени, не съставлява изложено в касационна форма оплакване. Отнася се до съществото на делото и поради това не подлежи на касационна проверка какво е установено от доказателствата. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,