Решение № 4095 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14491/2008 г.

Решение № 4095 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14491/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител (неправилно е вписано в касационната жалба, че е подадена юрисконсулта - жалбата се подава от директора, чрез процесуалния му представител по представено пълномощно (срещу решение № 1242 от 6.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1274 по описа за 2008 година на Административен съд-София град, АО, в частта, с която е отменен РА № 0303626 от 27.2.2008 г. на орган по приходите на НАП-Варна, потвърден с решение № 152 от 25.4.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за сумите над 1203, 07 лв. главница и над 445,69 лв. лихви. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и да бъде оставен в сила РА, потвърден с решение на директор дирекция "ОУИ". Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба я оспорва в представено по делото писмено становище от 27.02.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК. Предмет на касационен контрол е частта от решение, с която е отменен РА № 0303626 от 27.2.2008 г. на орган по приходите на НАП-Варна, потвърден с решение № 152 от 25.4.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за сумите над 1203,07 лв. главница и над 445,69 лв. лихви. За да отмени акта съда е приел, че в нарушение на процесуалните правила и на данните за имотното състояние на лицето са му определили данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ. Посочил е дали лицето е формирало за процесния период данъчна основа, която да подлежи на облагане по ЗОДФЛ , от какви доходи и в какъв размер, посочил е определен размер на доходите и е отменил частично акта. Решението е неправилно, неясно, постановено при липса на доказателства и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. На първо място не е ясна формираната воля на съда относно начина на облагане на лицето, не е изяснен въпроса както с правните основания, така и с фактите по делото. Не са изяснени нито сумите, както за главница, така и за лихви. Съдът се е занимавал с изчисления, а не е установил основния въпрос - дължи ли лицето данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ за процесната година - 2004 г., ако не се дължат - защо и ако се дължат - как се обоснова определения размер. На второ място по делото липсват всякакви събрани по съдебен ред доказателства, включително съдебно-счетоводна експертиза, която като данни от специални знания е необходимост при така разглежданото дело. Не на последно място в диспозитива на решението е посочена частична промяна на РА. Няма формирана воля за останалата част - съдът не се е произнесъл изобщо за останалата част от сумите, които предвид на това, че не са определени по надлежен ред, ако се установи дължимост, следва да бъдат с някакъв определен статут. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Следователно ако съдът отменя частично или изменя, за останалата част трябва да има отхвърлителен диспозитив, в противен случай няма да има формирана воля за това. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. съдът при новото разглеждане следва да установи правните и фактическите основания за определяне на данъчните задължения на физическото лице - да се изясни тези на органите по приходите и кои приема съда, да се определи чрез вещо лице размера на задълженията, ако има такива и надлежно да отговори на поставените с жалбата пред него въпроси изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение