Решение № 16149 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2012 г.

Решение № 16149 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Любен Петров Атанасов от гр. Берковица срещу Решение от 26.09.2012 г. по адм. дело № 330/2012 на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ № 5040/07.06.2012 на началника на РУ "Полиция" - Берковица за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на РУП - Берковица не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Любен Петров Атанасов против Отказ рег. № 5040/7.06.2012 на началника на РУП - Берковица, с който последният на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал на касатора издаване на исканото разрешение за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие поради липсваща основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на същото. Административен съд - Монтана е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Като мотив за искането си касаторът посочва повишената битова престъпност в страната. С писмо рег. № 4317/15.05.2012 г. на осн. чл. 34, 3 от АПК жалбоподателят е уведомен, че има възможност да направи писмени възражения и обяснения по започналото административно производство за издаване на индивидуален административен акт. По делото няма данни за постъпили в административното производство нови обяснения, вкл. допълнителни мотиви към искането. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил данните по административната преписка в хода на съдебното производство, е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че Любен Атанасов не е установил наличие на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради което правилно административният орган е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за касатора от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а твърденията на Любен Петров Атанасов, че битовата престъпност в страната е на високо ниви, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за касатора. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната жалба пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател не е представил доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, които да сочат различно фактическо положение от възприетото от съда, респ. обуславящи други правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че Любен Петров Атанасов желаел да се поднови вече издадено разрешително за съхранение и носене на оръжие, поради което не е взета предвид вече доказана и съществуваща необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. Ето защо при подаването на процесното заявление, касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване на индивидуалния административен акт. Административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Доводите в касационната жалба не сочат нито реална, нито потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Ето защо, като е приел за законосъобразен отказа на административния орган, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Монтана е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,