Решение № 11808 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2009 г.

Решение № 11808 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Маджид Емами, гражданин на Иран, срещу Решение № 8408/24.06.2009 г. по адм. д. № 2897/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено при материалноправна незаконосъобразност- в нарушение нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба се излагат и доводи и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на решението с целта на закона, без мотивиране и обосноваване на сочените твърдения. Държавната агенция за бежанците при МС чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според него единственото нововъзникнало за жалбоподателя обстоятелство е припознаването на родено от българска гражданка дете след постановяване на обжалваното решение, което обстоятелство обаче е извън обхвата на нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето статут на бежанец или на хуманитарен статут на жалбоподателя. Намира, че решението на тричленния състав е постановено при съобразяване с материалноправните изисквания на закона за отказ за предоставянето му статут на бежанец или на хуманитарен статут. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения. Обсъдени според него от съда са събраните доказателства, както и всички посочени нови факти и обстоятелства относно бежанската история на жалбоподателя, въз основа на които е изведен верен извод за липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за непредоставяне на искания статут, поради което основателно му е отказано предоставянето на такъв. Обосновано е прието от съда, че промяната в религиозните убеждения на жалбоподателя с отказ от исляма и приемането на православната вяра е обстоятелство, обусловено от мотива за изграждане на бежанска история с цел придобиване на право на престой в страната ни. Не е ново обстоятелството според представителя на Върховната административна прокуратура, обосноваващо основание за предоставяне на статут и раждането на дете от съжителството на жалбоподателя с българска гражданка и сключването впоследствие на граждански брак с нея. Касае се до обстоятелства извън кръга на основанията, визирани в чл. 8 и в чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. В производството по адм. д. № 2897/2009 г. на 3-членен състав на ВАС жалбоподателя Маджами Емами, гражданин на Иран е обжалвал Решение № 6/9.01.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Основния твърдян с жалбата аргумент за незаконосъобразност на административния акт е бил промяната в религиозната принадлежност на жалбоподателя, в резултат на което с оглед с официално изповяданата в страната му по произход религия са заплашени неговата свобода, живот и здраве, което не е било преценено от административния орган при издаване на акта. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маджид Емами срещу решението на председателя на ДАБ. Според съда се касае до решение, постановено в четвърто ( трето по ред) по ред административно производство за предоставяне статут на жалбоподателя, като в производството образувано по молбата на същия от 3.02.2004 г. административния орган се е занимавал и с въпроса за промяната във вярата на жалбоподателя- тогава от ислям в християнство, под формата на баптизъм. Постановеният към онзи момент отказ на административния орган е бил обжалван пред съда и съдът с решения в две съдебни производства - пред тричленен и петчленен състав е отхвърлил като неоснователна жалбата му срещу акта за отказ за предоставянето му на статут. Единствената разлика между развилото се през 2004 г. производство за отказ за предоставяне на статут и този постановен с решението на председателя на ДАБ, предмет на жалбата по адм. д. № 2897/2009 г. е, според съда е била в това, че в това последно производство жалбоподателя отново се е позовал на промяна религиозната му принадлежност- но този път от баптизъм в източно православие, като и в случая искането е мотивирано със страх за живота и здравето в родината му по произход поради промяна в религиозната му принадлежност. С решението предмет на касационната жалба съдът е приел, че поредната промяна в религиозните убеждения на жалбоподателя, не представлява ново обстоятелство, което да обоснове основателност на молбата му за статут. Касае се според него до мотивация на бежанската му история с оглед търсения от него статут на бежанец или хуманитарен статут а не до същинска вътрешна промяна в религиозните му убеждения или принадлежност. Според съда, тези обстоятелства са извън законовите предпоставки за предоставяне на статут, поради което е отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и обосновано. При постановяване на решението си съдът правилно се е обосновал с липсата на законови предпоставки по чл. 8, ал. 1-6 и чл. 9, ал. 1-4 от ЗУБ за предоставянето статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. Предпоставките за това са изчерпателно изброени в закона. В случая по отношение на жалбоподателя, не е налице основателен страх от преследване в страната му по произход поради промяна на религиозната му принадлежност. Той е в България от 1999 г. и промяната на религията му, както през 2004 г., така и през 2007 г., не е станало достояние на страната му по произход за да може по тази причина да изпитва основателен страх от преследване в страната си произход. Дори и да съществуват в Иран преследвания на собствените й граждани поради проселетизъм (промяна на вярата), това към този момент спрямо него няма как да се осъществи, след като официалното представителство на тази държава в Република България- посолството на Иран, не е в в известност за извършената от него религиозна промяна. На следващо място, не е основание за отмяна на съдебния акт и сочените от жалбоподателя нови обстоятелства - сключването на граждански брак с българска гражданка и припознаването от него на роденото от връзката с тази жена дете. Тези две обстоятелства са извън изброените в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ основания за предоставяне статут на бежанец или на хуманитарен статут, които са изчерпатели. Те могат евентуално да бъдат основание за придобиване на българско гражданство, при наличие и на останалите предвидени в ЗБГ предпоставки, но не и за предоставянето му на статут на бежанец или на хуманитарна закрила. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице твърдяните с касационната жалба основание за отмяна решението на тричленния състав на ВАС. Същото е правилно и съобразено с изискванията на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- петчленен състав, първа колегия