Решение № 9351 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4512/2009 г.

Решение № 9351 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4512/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "РЕНТА ГРУП ПЛЮС " ЕООД, представлявано от управителя Тодор Крумов Бурджиев, срещу решение № 111/06.02.09 г. по адм. д. № 2084/08 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Красимир Кръстев Кръстев, Лиляна Иванова Моравенова и Тодор Найденов Трифонов, чрез пълномощниците си, съответно адв. Хайверов, адв. Ангелов и адв. Костолов, и адв. Божинов, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Административният орган не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалбата на "РЕНТА ГРУП ПЛЮС " ЕООД срещу Заповед № ОА-2891/01.10.08 г. на кмета на община Пловдив, с която е отказано издаване на разрешение за строеж за разполагане на преместваем обект на пешеходен подлез при площад "Съединение", кв. 27 и кв. 28 по плана на Централна градска част, Пловдив. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е валидна и законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е неправилно, постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и подлежи на отмяна по следните съображения: По делото са налице безспорни установявания , че касаторът е концесионер по Договор за предоставяне на концесия за "Пешеходен подлез до площад "Съединение", сключен с община Пловдив на 23.12.04 г. и че по негово искане от 30.06.08 г. е одобрена схема (л. 54) за разполагане на преместваем стационарен по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба на Общински съвет-Пловдив за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения за търговска дейност на територията на община Пловдив (Наредбата), приета по делегация от чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), обект. Оспореният по делото отказ в мотивите си се позовава на становище от 21.10.07 г. на Правната комисия при Общински съвет Пловдив, в което се обсъждат клаузите на концесионния договор и по съображения, че заявеното искане е извън обхвата на договора е възприето мнение, че искането не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 35 АПК административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на участващите в административното производство лица. Това задължение е доразвито в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно която административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания на които се издава. Спазването на тези императивни норми не е установено по делото. Релевантните за законосъобразността на издадения отказ по чл. 56, ал. 2 ЗУТ факти са извън приложното поле на сключения между страните концесионен договор, тъй като подобен договор не е предпоставка за издаване разрешение за поставяне на обект от категорията по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. В производството по издаване на разрешение за поставяне следва да се установи наличието на схема, одобрена от главния архитект на общината и съответно искане. В цитираната Наредба на общински съвет Пловдив е предвидена възможност за поставяне на стационарни съоръжения по индивидуален проект - чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2. Независимо от неясната редакция на искането на касационния жалбоподател, след положителни становища на Общински съвет-Пловдив и правната комисия към него и ЕСУТ при община Пловдив, от главния архитект на общината е изготвена устройствена схема (л. 54) за разполагане на преместваем обект за търговска и обслужваща дейност - стационарно съоръжение по индивидуален проект на пешеходния подлез и в случай че представеният индивидуален проект не е отговарял на изискванията по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, административния орган е следвало да укаже на заявителя преработката му. Тези са били относимите към предмета на административното производство факти и обстоятелства, чието обсъждане е следвало да залегне в мотивите на издадения в това производство административен акт. Вместо това мотивите на обжалвания отказ препращат към становище на правната комисия към ОС-Пловдив, която не е помощен орган на кмета на общината (чл. 18, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ЗМСМА), за да се приеме, че мотивите за издаване на акта съществуват по преписката. От тук следва, че предметния за спора по делото отказ по чл. 56, ал. 2 ЗУТ е издаден при неизясненост на административната преписка от фактическа страна, обусловила незаконосъобразно смесване на два разрешителни режима - по чл. 56, ал. 2 и чл. 148 ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че компетентността за произнасяне по закон е предоставена на различни органи на общинската администрация. Наред с това липсата на мотиви препятства гарантираното от закона право на защита на адресата на акта. Именно липсата на мотиви е предпоставила прилагане по делото на излишни и неотносими към правния спор писмени доказателства, чието обсъждане в мотивите на решението е безпредметно. С оглед горното налага се решаващ правен извод относно издаването на оспорения по делото отказ по чл. 56, ал. 2 ЗУТ в нарушение на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК, което, като пречка за преценка законосъобразността на диспозитива на акта, се явява основание за отмяната му. Като е приел обратното и по съображения за законосъобразност на акта е отхвърлил оспорването срещу него, първоинстанционният съд е постанови неправилно по определението на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решение, което следва да бъде отменено и в условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което оспорения акт се отмени, а административната преписка се върне на издаващия административен орган за ново процедиране. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение