Решение № 329 от 24.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 356/2009 г.

Решение № 329 от 24.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 356/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. А. Б. срещу въззивно решение № 60 от 30.04.2009 г. по внохд № 513/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за намаляване на определеното общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 126 от 26.11.2008 г. по нохд № 1527/2008 г. Варненският окръжен съд е признал жалбоподателя - подсъдим за виновен в това, че: 1. За периода м. септември 2007 г. - 22 ноември 2007 г. в гр. В. участвал в организирана престъпна група с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С., създадена с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК-разпространение на високорисково наркотично вещество-хероин, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 354а, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода. 2. На 22.11.2007 г. в гр. В., при условията на опасен рецидив, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, в която участвал с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С., без надлежно разрешително придобил високорисково наркотично вещество-хероин с нетно тегло 11.029 гр. и съдържание на активен компонент диацетилморфин 18.9 % на стойност 716.89 лева с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 пр. 2, т. 4 вр. с чл. 354а, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на основание чл. 55, ал. 2 НК. 3. На 22.11.2007 г. в гр. В., при условията на опасен рецидив, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, в която участвал с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С., в съучастие като съизвършител с последните, без надлежно разрешение направил опит да разпространи високорисково наркотично вещество-хероин с нетно тегло 11.029 гр. И съдържание на активен компонент диацетилморфин 18.9 % на стойност 716.89 лева на Д. А. А., като деянието останало недовършено по независещи от него причини-поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 пр. 2, т. 4 вр. с чл. 354а, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание най-тежкото в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединил и наказанието глоба в размер на 10 000 лева. С горното решение Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е неоснователна: Преценката на двете предходни съдилища за наказание в атакувания размер е правилна. Наказанието е отмерено при съблюдаване изискванията на чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК вр. с чл. 35 и чл. 36 НК. Видно е от диспозитива на присъдата, както и от мотивите на съдебните инстанции, че подсъдимият е осъден за три отделни деяния, всяко със завишена степен на обществена опасност. Данните за съдебното минало на подсъдимия-осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, включително и по чл. 354 НК, което обуславя и квалификацията му по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и т. 4 НК, дава основание за извод, че той е личност със завишена степен на обществена опасност. Допълнителен аргумент за това е и факта, че в осъществяване на инкриминираната престъпна дейност подсъдимият съвместно с подс. Николов приобщил непълнолетната подсъдима С. От събраните доказателства е установено, че подс. Николов се снабдявал с наркотик-хероин от неустановено лице, след което го предоставял на подсъдимите Б. и С. разпределен на дози в пакетчета заедно с мобилен телефон. Подс. Б. приемал по телефона поръчки за наркотик от наркозависими, извозвал с МПС подсъдимата С. до съответното място, която продавала наркотика на поръчалите я лица. Всяка вечер подс. Б. и подс. Стоянова около 21.00 ч се срещали с подс. Н. и му предавали парите от продажбата, остатъка от непродадения наркотик, както и оборотния мобилен телефон. Част от получените суми оставали в подсъдимите Б. и С. като основен източник на доходи. Подс. Н. приемал поръчки на същия телефон и продавал хероин през нощта. Посочения механизъм на организирана и съгласувана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 354а НК, придобиването без надлежно разрешително на високорисково вещество-хероин с нетно тегло 11.09 грама, както и опита да разпространи в изпълнение на общото решение посоченото количество наркотично вещество, легитимира подс. Б. като активен участник в инкриминираните деяния. В този смисъл и предвид съдебното минало на този подсъдим, доводът за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото. Производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като наказанието е определено в съгласие с императивната норма на чл. 373, ал. 2 вр.с чл. 371, т. 2 НПК. По реда на чл. 55 НК съдът е определил на подс. Б. наказание под предвидената долна граница на всеки един от престъпните състави. Определеното по-тежко наказание от 4 г. и 6 м. лишаване от свобода е съобразено с обстоятелството, че деянието по чл. 354а, ал. 2 НК е извършено при наличието на два квалифициращи признака, което обуславя и преценка за по-строга санкция, съответстваща на изискванията на чл. 35, ал. 2 НК, а именно-наказанието да е съответно на извършеното престъпление. Извършвайки проверка на обжалваното решение, касационната инстанция не констатира нарушение на закона в санкционната му част. В този смисъл, потвърждавайки присъдата, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Съгласно посочената разпоредба, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. Фактическите обстоятелства по делото, изложени по-горе не дават основание за такъв извод. Признанието, което е направил подсъдимия не следва да се обсъжда като допълнително основание за смекчаване на наказанието, тъй като именно признатите от него факти изложени в обстоятелствената част на обвинението, са обусловили приложението на диференцираната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, която регламентира наказание при условията на чл. 55 НК. Само при наличието на самопризнание съдът може да наложи друго по-леко по вид и размер наказание, без да са налице предпоставките за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. По изложените съображения, решението е законосъобразно в обжалваната му част и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение