Решение № 4238 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2011 г.

Решение № 4238 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева По образуваното касационно производство е постъпило искане от касатора "М ТАБАКО" ООД, гр. Пловдив, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург за тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, като бъдат отнесени към СЕС следните въпроси, отнасящи се до начисляване на акциз на цилиндрични тела, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, които чрез обработка са увити в цигарена хартия:

1. Следва ли разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, да бъде тълкувана в смисъл, че за цигари се смятат и изделия, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на критериите, изложени в чл. 4 от горепосочената директива?

1. Следва ли разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, да бъде тълкувана в смисъл, че не се считат за цигари само изделия, за които се изисква кумулативно проявление на признаците- да не съдържат тютюн и да се използват за медицински цели?

1. Следва ли разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, да бъде тълкувана в смисъл, че се противопоставя на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, според който за "цигари" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗАДС?

Така направеното искане е мотивирано с поддържаното твърдение на касатора за противоречие на даденото в нормата на чл. 11 от ЗАДС определение за "цигари" и същото понятие, визирано в Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27.11.1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (Директивата). Конкретно, касаторът твърди, че за разлика от нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, чл. 7, § 2 на Директивата не допуска да се считат за цигари и изделия, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн.

Ответникът - Началникът на Митница Пловдив, чрез пълномощника си юрисконсулт Игнатова, счита направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС за неоснователно. Мотивира се подробно в депозираното писмено становище.

Ответникът - Директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника Даниела Енева, също счита молбата за отправяне на преюдициално запитване за неоснователна. Поддържа, че не е налице противоречие между националното законодателство и общностното право, а за непрецизност в превода на български език на Директивата, в който е допусната грешка, като преводът е следвало да бъде "изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, изложени в чл. 3 или 5, се считат като цигари или тютюн за пушене".

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, като съобрази доводите на страните, фактите по делото и приложимото национално и общностно право, както и след извършената служебна проверка по делото, намира искането на касатора "М ТАБАКО" ООД, гр. Пловдив, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург за тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, за неоснователно по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е било Постановление за принудително събиране № 3/20.05.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, с което "М Табако" ООД е задължено да заплати публични държавни вземания, както следва: акциз в размер на 120 000 лв., ДДС в размер на 24 400 лв., лихва акциз от 5515 лв. и лихва ДДС в размер на 1121 лв., изчислена от момента на приемане на митническата декларация- 10.12.2009 г. до датата на издаване на акта.

Поддържаната теза от касатора по съществото на спора, е че за правилното решаване на настоящия казус следва да бъде даден отговор на въпроса дали процесната стока, предмет на горепосочения административен акт, попада в обхвата на чл. 4 и чл. 7 от Директивата, като се изследва обстоятелството дали този продукт се включва или не в понятието "тютюневи изделия", за който се прилагат разпоредбите на Директива 92/12 ЕИО на Съвета от 25.12.1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и контрола на такива продукти. В тази връзка, както бе посочено по-горе, дружеството - касатор се позовава на чл. 7, § 2 от Директивата, но както основателно възразява ответникът Агенция Митници, това позоваване е некоректно. Действително, от една страна, в директивата в превод на български език е посочено, че "изделия съставени частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, изложени в чл. 3 или 5, се считат като цигари или тютюн за пушене". От друга страна, обаче, при сравнителния анализ на директивата на английски, френски, немски, испански, италиански и български език се установява, че в текста на български език е допусната грешка в превода. За яснота настоящият състав намира, че следва да визуализира съответните редакции на Директивата на гореизброените езици:

Английски език: "Products consisting in whole or in part of substans other than tobacco but otherwise conforming to the criteria set out in article 4 or 5...";

Френски език: " Sont assimile aux cigarettes et aux tabac a fumer les produits consiste exclusivement ou partiellement de substans autre que le tabac mais repondant aux autres criteres des articles 4 ou 5";

Немски език: "Zigaretten und Rauchtabac gleichgestellt sind Erzeugniss, die ausschlieblich oder teilweise aus anderen Stoffen als Tabac bestehen, aber den ubrigen Kriterien der Article 4 oder 5 entsprechen....";

Испански език: "Se asimilaran a los cigarillos y al tabaco para fumar los productos constituidos exclusiva o parcialment por substancias distinat del tobaco pero que respondan a los demas criterios de los articulos 4 o 5";

Италиански език: "Sono assimilati alle sigarette e al tabacco da fumo i prodotti costituiti esclusivamente o parzialmente da sostanze diverse dal tabacco, ma che rispondono agli altri criteri di cui agli articoli 4 o 5".

Видно от посочените текстове на английски, френски, немски, испански и италиански език, в тях се съдържа и израза "изцяло", освен "частично", както е в българския превод. Има грешка и във връзка с посочването на параграфа на чл. 7- "чл. 3 и 5" в българския вариант, докато в горецитираните варианти е "4 или 5".

Визираните текстове на Директивата са изцяло транспонирани в българското законодателство, а именно в чл. 11, ал. 2 от закона за акцизите и данъчните складове", който разпорежда, че "за цигари се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1". Следователно, не е налице противоречие между националното законодателство и общностното такова, което да налага отправяне на запитване до СЕС на твърдяните от касатора основания. това е така, тъй като в чл. 267, § 1, б."а" и "б" ДФЕС е предвидено, че СЕС е компетентен да се произнесе преюдициално по тълкуването на договорите и по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Следователно, искането за преюдициално произнасянето от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, като според правната доктрина и практиката на самия СЕС се приема, че тълкуването може да се отнася и до общите принципи на правото на ЕС, които са изведени в практиката на Съда и които представляват източници на правото на ЕС. Питането следва да се отнася именно до тълкуване на правото, каквото в случая, с оглед всичко изложено по- горе, не се налага. В реда на изложените съображения следва да бъде релевирано задължителното за България решение на СЕО от 06.10.1982 г. по дело 283/81 по преюдициално запитване от Италия по приложението на чл. 177, трета алинея от Договора за ЕИО, в което Съдът е разяснил смисъла на разпоредбата на чл. 234 ДЕО, базирайки се на принципа за сътрудничество между вътрешните съдилища и СЕО, гарантиращ надлежното прилагане и еднообразното тълкуване на правото на Общността във всички държави-членки. В решението е прието, че най- висшата инстанция не е длъжна да сезира СЕО, когато въпросът е ирелевантен или е въпросът е идентичен с предишно преюдициално запитване по подобно дело, или има решение на СЕО по подобен правен въпрос по питане, което не е непременно идентично, или надлежното приложение на правото на общността е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение как трябва да се разреши въпроса. Именно в този контекст следва да бъде разгледан и § 18 от цитираното решение, според който "най-напред следва да се вземе предвид, че текстовете на общностното право са съставени на множество езици и че редакциите на различните езици са еднакво автентични. Така, едно тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността налага сравнение на различните езикови версии на различни езици".

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на "М Табако" ООД по чл. 628 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът