Решение № 10699 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2019 г.

Решение № 10699 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Полименова, [населено място], [улица] срещу Решение № 1042 от 11.06.2019, т. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 652/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Полименова срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" приложена на 19.03.2019 г. по отношение на лек автомобил марка "Мерцедес", регистрационен номер А., от специалист "репатрация" в Общинско предприятие "Транспорт", оставил е без разглеждане исковата претенция на г-жа Полименова по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и в тази част е прекратил съдебното производство.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Д. Полименова, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и сочи, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като превозното средство не е било паркирано на соченото в протокола място. Сочи, че предпоставките за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не са доказани. Не е доказано наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното пътно превозно средство, а и знак, забраняващ паркирането. Не е доказано, че автомобилът е създавал опасност или е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Органът не е посочил коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП счита за осъществена.

Счита исковата претенция за основателна и доказана по размер с оглед на представения фискален бон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата и иска. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

1. Ответникът по касационната жалба – специалист "репатрация" в Общинско предприятие "Транспорт", гр. Бургас, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба в частта, с която се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу принудителната административна мярка за допустима – подаден е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба в частта, с която се обжалва съдебното решение в частта, с която е оставена без разглеждане исковата претенция по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и съдебното производство е прекратено за частна жалба, тъй като в тази част съдебното решение има характер на определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но след срока по чл. 230 АПК.

Видно от обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд изрично е посочил, че в прекратителната част решението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването. Решение № 1042 е съобщено на г-жа Полименова на 17.06.2019 г. Касационната жалба е подадена на 01.07.2019 г., т. е. след изтичането на седемдневният срок за обжалване. Правото на жалба може да бъде надлежно упражнено само в установения в закона срок. С изтичането на срока правото на жалба се погасява и обжалването е недопустимо. Поради това съдът следва да прекрати съдебното производство в частта досежно обжалването на съдебното решение в прекратителната част.

Тъй като оспорването на принудителната мярка и иска за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ са обективно съединени с оглед на чл. 204, ал. 2 АПК, но преюдициално за разглеждане на исковата претенция е отмяната на оспорения административен акт, от който се претендират вредите, не е необходимо съдът да отменя определението си за даване ход на делото по същество и да изчака влизането в сила на прекратителното определение.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 19.03.2019 г. около 10, 35 часа лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "GL", регистрационен номер А., е бил паркиран на кръстовището на ул. "Драма" и ул. "Лозенградска", гр. Бургас и по отношение на него служител на Общинско предприятие "Транспорт", гр. Бургас, на длъжност "инспектор, транспортна служба, репатрация" прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на основание чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

1. На 19.03.2019 г. главен специалист в Община Бургас съставя на Д. Полименова Акт № 0093748 за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Актът е връчен на Полименова.

1. На 20.03.2019 г. г-жа Полименова заплаща 65, 20 лв. – 43, 20 лв. преместване на моторно превозно средство и 22, 00 лв. наказателен паркинг и получава собствения си автомобил.

1. В хода на съдебното производство органът представя: 1.) Заповед № 1919 от 16.07.2018 г. на кмета на Община Бургас за определяне на служители на Общинско предприятие "Транспорт" за органи по чл. 168, ал. 1 ЗДвП; 2.) Заповед № 1453 от 15.06.2015 г. на кмета на Община Бургас за определяне на длъжностни лица от дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в Община Бургас компетентни да съставят актове за установяване на административно нарушение по чл. 167, ал. 2, чл. 168, ал. 1, чл. 186 и 189, ал. 1 ЗДвП.; 3.) споразумение за вътрешно заместване за лицето, приложило принудителната мярка; 4.) длъжностна характеристика на длъжността "инспектор транспортна служба, специалист репатрация" на приложилия мярката; 5.) протокол от 19.03.2019 г. за изпълнение на принудителната мярка, в който като място на паркирания автомобил е посочено кръстовището на ул. "Драма" и ул. "Кавала"; 6.) Акт № 0093748 за установяване на административно нарушение; 7.) снимков материал.

1. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя: фискален бон за заплатени 65, 20 лв.; 5 броя екранни снимки от картографската услуга на Google – Google maps.

1. В хода на съдебното производство съдът приема съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че местоположението на лекия автомобил към момента на прилагане на принудителната мярка е било на кръстовището на ул. "Драма" и ул. "Лозенградска".

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Г. Полименов – брат на г-жа Полименова, и Д. Неделчев – служител на Общинско предприятие "Транспорт", водач на автокран.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган с оглед на статуса на Общинско предприятие "Транспорт" на специализирано звено на общината по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост, определеният му от общинския съвет предмет на дейности, Заповед № 1919 на кмета на общината и длъжностната характеристика на приложилото мярката длъжностно лице.

Приема, че мярката е разпоредена и приложена в допустимата по закон устна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съставеният на 19.03.2019 г. протокол е официален свидетелстващ документ, който по делото е оборен в частта досежно местоположението на паркирания автомобил, но неговото местоположение е доказано по делото по безспорен начин от другите доказателства. Установеното местоположение на автомобила съдът приема, че е в зоната на кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 ЗДвП – ул. "Драва" и ул. "Лозенградска", което е в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

С оглед на това приема за установен фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП в хипотезата, когато превозното средство създава опасност за другите участници в движението.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение и мотивите на първоинстанционния съд налагат съдът да посочи следното:

За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба – a contrario от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа.

Какви в случая са доказателствата по делото и какво установяват?

Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в Закона за движението по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в някакъв нормативен акт на общината. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Поради това протокол не е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – издалото го длъжностно лице не е снабдено с държавна удостоверителна власт за релевантния факт – местоположението на превозното средство, по отношение на което е приложена принудителната мярка. Той е официален документ, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, но това не го прави свидетелстващ. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Съставянето или не протокола може да има значение за неговата дисциплинарна отговорност. С оглед на това съдът правилно е ценил посоченото в протокола досежно местонахождението на процесния автомобил в контекста на останалите доказателства по делото и е направил правилен и обоснован извод за паркирането на превозното средство в зоната на кръстовището на ул. "Драма" и ул. "Лозенградска".

Установеното по безспорен начин местонахождение на процесния автомобил прави правилен извода на първоинстанционния съд за осъществен фактическия състав на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП забранява не само паркирането, но дори спирането на кръстовище и на по-малко от 5 м от него. Безспорно е, както приема и първоинстанционният съд, че сам по себе си факта на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е ирелевантен за законосъобразността на мярката, защото тя изисква да е налице фактическото състояние на опасност за останалите участници в движението. Паркирането на кръстовище обективно създава опасност за другите участници в движението, тъй като пречи на видимостта им и на възможността да осъществят движението си по законосъобразен и безопасен начин.

Що се отнася до доводите на касатора за незаконосъобразност на мярката поради непосочване на конкретната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП следва само още веднъж да се посочи, че принудителната мярка се разпорежда в устна форма, което обективно изключва възможността да бъде посочена в документ конкретната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението му правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд