Решение № 3243 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална служба Пътна помощ против решение 2342 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело 9794/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С цитираното решение е отхвърлена жалбата срещу решение 1040-21-549/14.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ,София-град с което е оставена без уважение жалба вх. 5101-2155#2 от 21.08.2023 г. срещу разпореждане 32447/20.01.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и не са разгледани всички относими за случая обстоятелства. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендира се присъждане на съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции Ответникът директорът на ТП на НОИ София - град чрез пълномощник, оспорва касационната жалба в писмен отговор, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение, претендирайки юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. И. К., чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва жалбата изцяло. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Национална служба Пътна помощ против решение 1040-21-549/14.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. 5101-2155#2 от 21.08.2023 г. срещу разпореждане 32447/20.01.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, случила се с ответника К. на 05.01.2023 г. в 10. 15 часа е призната за трудова. За да стигне до този извод, ответникът по касационната жалба е преценил обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. В оспорваното решение пред административния съд, са посочени всички факти по проведеното разследване на злополуката. Прието е, че е налице основанието да се приложи чл. 55 от КСО, характеризиращ я като трудова. По повод оспорването пред първостепенния съд са допуснати и приети доказателства, които са мотивирали съдебния състав да приеме изводите на административния орган за правилни. На 19.01.2023 г. е подадена декларация за настъпила трудова злополука с ответника К. на работното му място и по време на изпълнение на трудовите си задължения. При техническа проверка на автомобил в пункт за ГТП, ответникът К. се подхлъзнал и паднал на ръба на канала, като получил травматични увреждания в лявата част на тялото. След оперативна намеса е премахната [заличен текст] на служителя и са установени натъртени ребра вляво. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Фактическите обстоятелства са описани детайлно, като механизъм и характер на увреждането. Въз основа на констатациите в протокол за разследване от 06.01.2023 г. и на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице при ТП на НОИ София-град е приело злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Издадено е разпореждане 32447 от 20.01.2023 г. С процесното решение 1040-21-549/14.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София - град е потвърдил разпореждане 32447 от 20.01.2023 г., като е изложил становището си и го обосновал в съотносимост с фактически установеното.. Решението на Административен съд- София-град е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице инвокираните в касационната жалба основания по чл. 209 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ София-град, с които е приета станалата злополука за трудова . Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните изводи, направени въз основа на нея. Разпореждането е издадено от материално и териториално компетентен орган. По делото е приложена Заповед 1015-21-143/07.06.2018 г. с която директорът на ТП на НОИ- София-град, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО и чл. 29, т. 1 от Правилника за организацията на дейността на НОИ е определил длъжностните лица, имащи права да издават разпореждане за приемане на настъпила злополука за трудова. Издателят на разпореждане 32447 от 20.01.2023 г., е посочен в тази заповед. Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в протокол от 06.01.2023 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, видът на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за трудова . С решението си директорът на ТП на НОИ София-град е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касационен жалбоподател също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало. Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по административен и съдебен ред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касационният жалбоподател не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приел за безспорни фактите по делото за наличието на трудово правоотношение между Т. К. и Национална служба Пътна помощ , по което последният е бил осигурено за трудова злополука лице. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови основания. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички нормативно установени предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО. В конкретния случай спорът е по отношение на наличието на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, като белег на трудовата злополука. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово, респ. служебно правоотношение. Тази връзка има функционален характер увреждането следва да е настъпило при изпълнение на работата. Неоснователно се прави оплакване, във връзка с призната ТНР поради общо заболяване на ответника, че физическото му състояние, като резултат от увреждането на 05.01.2023г. не е причина за определяне на ТНР. В тази връзка, правилно не е обсъждано експертното решение на ТЕЛК, което според касационен жалбоподател било неправилно от страна на първоинстанционния съд. Две са формите, в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа: увреждането да е настъпило през време на работа и във връзка с работата или увреждането да е настъпило по повод на работата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при първото посещение в лечебно заведение ответникът не бил хоспитализиран, а това станало по-късно. В тази връзка съдът е обсъдил детайлно заключението на СМЕ и изводите му се споделят изцяло. Изискването увреждането да е настъпило през време на работата означава то да е станало през работното време на работника или служителя. Това може да бъде както установеното по трудовото правоотношение редовно работно време, така и времето на полагане на извънреден труд (извънредно работно време), което също е време, през което работникът или служителят е длъжен да извършва възложената му по трудовото правоотношение работа. Условието увреждането да е настъпило във връзка с работата означава, че увреждането настъпва не само през време на работата, но и при непосредственото изпълнение на работата, при прилагането на работната сила към средствата за производство за осъществяване на трудовия процес в процеса на полагане на живия труд. Връзката с работата е налице както при ефективното изпълнение на трудовата функция, така и на свързаните с нея предшестващи, съпътстващи и заключителни действия подготвителни, спомагателни и заключителни работи. Първоинстанционният съд, с ясни аргументи е кредитирал изслушаната съдебномедицинска експертиза, чието заключение категорично посочва, че злополуката, причинила телесна повреда на ответника е травма, получена по време на работа, на обичайното му работно място. При тълкуването на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО настоящият състав намира, че след като е установено внезапно травматично увреждане на лицето, настъпило през време на работа и във връзка с работата или по повод на работата, което се дължи на пряко въздействие на целостта на човешкия организъм и/или на нормално протичащите биологични процеси в него. Относно функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането от първоинстанционния съд правилно е прието, че тя е настъпила по време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието. Въпросите относно наличието, респективно прекъсването на функционалната връзка между настъпилото увреждане на здравето и изпълняваната работа, и нормативно установената възможност за освобождаване от отговорност на работодателя, правилно са квалифицирани от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият състав приема за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че не е установена причинна връзка между извършваната от ответника К. работа и внезапно настъпилото увреждане. Установените факти сочат на изискуемата кумулативна наличност в хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО и квалифицират настъпилата злополука като трудова. Оплакванията в касационната жалба са идентични на наведените пред първата инстанция пороци на решението на директора на ТП на НОИ София град, надлежно обсъдени в мотивите на съдебното решение, към които касационната инстанция с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно, препраща, тъй като изцяло споделя аргументираните изводи на първоинстанционния съд за неоснователността им. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, като в полза на НОИ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Разноски се дължат и на ответника Т. И. К., съгласно приложения списък в размер на 500 лева Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,