Решение № 10905 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Павлова срещу Решение 1062/16.02.2024 г. постановено по адм. дело 3782/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен по жалба на Бодигуард-Файер-К ООД Ревизионен акт Р- 22221022000515091001 от 01.09.2022 г., в частта потвърдена с Решение 217/15.02.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - София при ЦУ на НАП гр. София относно установените по отношение на Бодигуард-Файер-К задължения по ЗДДС за м. 10, м.11 и м.12. 2021 г., поради отказано право на данъчен кредит /ДК/ за м. 10. 2021 г. в размер на 6 500,00 лв., ведно с лихва от 523, 65 лв., за м. 11. 2021 г. - 7 500 лева и лихва в размер на 543,79 лева, за м. 12. 2021 г. - 7 500 лева и лихва в размер на 479, 21 лева, за м. 03. 2021 г. - 11 632, 00 лв. и лихва в размер на 1 631, 84 лева и за периода м. 04. 2021 г. - 4 120 лева, ведно лихва в размер на 543, 65 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки. Излагат се доводи и твърдения и за това, че ревизираното дружество не е представило фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, издадени от дружествата Селком Прест ЕООД и Терра Пойнт 7 ЕООД, както и фактура 33 от 23.03.2021 г., издадена от доставчика Антректа Ада ЕООД, поради което правилно е отказан ДК на основание чл.71, т.1 ЗДДС. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част, като се отхвърли жалбата срещу процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът Бодигуард-Файер-К ООД, чрез пълномощника си адв. Иванов оспорва жалбата в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221022000515-091-001 от 1.09.2022 г. в частта потвърдена с решение на директора на Дирекция ОДОП София, с който по отношение на Бодигуард-Файер-К ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 47 945, 43 лева, от които ДДС - 43 752 лв. и лихви 4 193, 43 лв. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Антректа Ада ЕООД, Брендекс Ада ЕООД, Селком Прест ЕООД и Терра Пойнт 7 ЕООД, за посочените в акта данъчни периоди. Със съдебното решение жалбата Бодигуард-Файер-К ООД против ревизионния акт е отхвърлена в частта за установения ДДС за довнасяне за м.11.2021 г. , в резултат на отказано право на ДК, за сумата от 6 500.00 лв. и лихви, възлизащи на 471,29 лева по фактура 3/28.10.2021г., издадена от Терра Пойнт 7 ЕООД. Решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила. В останалата част ревизионния акт е отменен. От фактическа страна е прието за установено, че извършваната от дружеството търговска дейност през ревизираните периоди е частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност. Установено е, че дружеството притежава Лиценз 1412/08.06.2009 г., издаден от МВР - Главна дирекция "Охранителна полиция. Търговецът е декларирал извършване на облагаеми доставки на стоки, представляващи - белезници, фенери, електрошокови и телескопични палки, гардероб, автоматични бариери, антипаркинг скоби, охранителни камери за видеонаблюдение, радиостанции, металдетекторни палки и рамки, контролни панели, акумулатори, датчици, трансформатори, охранителна микровълнова сензорна система, работно облекло, предназначени за обезпечаване на осъществяваната от ревизирания субект основна дейност. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отмени акта в посочената част съдът е обосновал извод за реалност на процесните доставки на стоки, поради което е приел, че незаконосъобразно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Административният съд е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за неправилен извода на ревизиращите органи, че не е налице основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактурите, издадени от Терра Пойнт 7 ЕООД, Брендекс Ада ЕООД и фактура 31/09.03.2021г., издадена от Антректа Ада ЕООД е установено осъществяването на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит. От представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че договорените доставки на стоки са действително извършени. Както правилно е установил административни съд, за процесните доставки са представени фактури, договори, приемо предавателни протоколи и доказателства за последващо влагане на доставките в икономическа дейност на ревизираното лице, подробно описани от вещото лице. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт в тази му част, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. В останалата част решение е неправилно. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство от страна на ревизираното дружество не са представени фактура 34/29.12.2021г., издадена от Селком Прест ЕООД и фактура 33/23.03.2021г., издадена от Антректа Ада ЕООД, поради което по отношение на същите правилно ревизиращите органи са приели, че не е налице условието по чл.71, т.1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. След като тези фактури не са представени нито в хода на ревизията, нито на съдебното производство, то следва да се приеме, че не е налице едно от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от ревизирания. Нормата на чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква данъчно задълженото лице да притежава данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, за да упражни правото си на приспадане на ДДС. Тази формална предпоставка задължително трябва да е налице (виж в този смисъл Решение от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 41 и цитираната там практика). Според т. 27 от решението на СЕС по делото Barlis 06 целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Липсата на фактура с данни за вида на доставката са пречка за извършването на проверка относно наличието на доставка и използването й за следващите облагаеми доставки от получателя, което е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Предвид изложеното, решението в тази му част като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, постановено друго такова по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата против оспореният РА бъде отхвърлена в частта относно установените задължения за ДДС поради отказано право на данъчен кредит в размер на 3 756.00 лева по фактура издадена от Антректа Ада ЕООД и в размер на 7 500.00 лева по фактура, издадена от Селком Прест ЕООД, ведно със съответните лихви. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която Дирекция ОДОП София е осъдена да заплати на Бодигуард-Файер-К ООД разноски за първоинстанционното производство за сумата над 3 698.00 лева до присъдените 5 277.20 лева. Дължимите разноски за касационното производство са 1300.70 лева в полза на касатора и 3780.00 - за ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение