Решение № 2242 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2014 г.

Решение № 2242 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мартин Илиев-09", със седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. "Св. Иван Рилски" № 5, представляван от Мартин Илиев Атанасов срещу Решение № 47 от 13.01.2014 г., по адм. дело № 855/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 605 от 10.10.2013 г. на началника на Митница Югозападна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил оплакването му, че акцизните стоки не са намерени в търговския обект, чието запечатване е разпоредено, а извън него. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество, като отмени заповедта. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Югозападна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл. 124а, ал. 1 ЗАДС на касатора е наложена принудителни административни мерки - "запечатване на обект" - търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Сандански, ул. "Кирил и Методи" № 38, стопанисван от ЕТ "Мартин Илиев - 09", ЕИК 200951265, със седалище и адрес: гр. Сандански, ул. "Иван Рилски" № 5, представлявано от Мартин Илиев Атанасов, за срок от един месец и на основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, във връзка с чл. 124б, ал. 1 ЗАДС "забрана за достъп до обекта", където е установено нарушението, считано от датата на запечатването му. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът е приел, че акта е валидно издаден като административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен при наличие на издадено Наказателно постановление (НП) № 473 от 10.10.2013 г., с което за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, са наложени имуществена санкция, в размер на 2 000 лв.; на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на Държавата: 28 кутии по 19 къса, цигари "York Gold", общо 532 къса, облепени с чужд акцизен бандерол с надпис "Контролирана марка", серия DT2JUT2, като предмет на нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 123, ал. 2 ЗАДС - "лишаване от право да упражнява дейност" в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Сандански, ул. "Кирил и Методий" № 38, за срок от един месец. Съдът е счел, че заповедта за налагане на ПАМ е своевременно издадена, след издаване на наказателното постановление. В случая безспорно са налице материалноправните предпоставки по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, тъй като в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ. Органът е длъжен да наложи ПАМ, при условията на обвързана компетентност, без да съобразява други обстоятелства. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Същите преповтарят основните възражения на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, на които възражения съдът е отговорил обосновано, при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Налагането на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС се извършва от административния орган в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а ЗАДС, което от своя страна са налага за различни нарушения, включително и за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С издаденото Наказателно постановление № 473 от 10.10.2013 г. е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС и са наложени санкции, включително и по чл. 124а ЗАДС. Именно наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражнява определена дейност се явява предпоставка и условие за издаване на процесната принудителна административна мярка. Същата е своевременно издадена, в най-ранния възможен момент - издаване на наказателното постановелние. Разумният срок в случая започва да тече именно от този момент и се явява спазен. Обосновано съдът е приел, че принудителните административни мерки са насочени именно към обекта по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС - "където е установено нарушението". Видно е от доказателствата - акт за установяване на административно нарушение (АУАН), протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки и наказателно постановление, че нарушението - държане на акцизни стоки - тютюневи изделия (цигари) без български акцизен бандерол, са били открити в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Сандански, ул. "Кирил и Методий" № 38, стопанисван от ЕТ "Мартин Илиев - 09", за който са постановени ПАМ. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не е обсъдил оплакването му, че акцизните стоки не са намерени в търговския обект, чието запечатване е разпоредено, а извън него. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така направеното оплакване, като правилно е посочил, че същото е неотносимо към предмета на спора и това възражение ще бъде изследвано при обжалване на наказателното постановление. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,