Решение № 5343 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2017 г.

Решение № 5343 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Г. В. А., срещу срещу решение № 2503/13.04.2017 г., по адм. дело № 10441/2015 год. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-09-50-521/02.07.2015 г. на Гл. архитект на Столична община, за одобряване, по заявление на Е. Б. Д. и Р. В. Д., на проект за изменение на ПР на УПИ ХIII-77 и ХIV-77, със създаване на нови УПИ ХIII-231,234 и ХIV-231,233 в кв. 21, по плана на гр. С., с. М. Решението се счита неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушаване на съществени процесуални правила, както и при несъответствие в правните изводи на съда, с материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и с решение по съществото на спора да се уважи жалбата на касатора срещу процесната заповед. Подадена е от А. и частна жалба, против определение № 5774 от 21.08.2017 год. постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 2503/13.04.2017 г. в частта му, с която е осъден да заплати на СО сумата от 600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 1700 лв. в полза на заинтересованите страни. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Е. К., която поддържа и двете жалби, по съображенията, изложени в тях. Представя за сведение на съда решение № 958 от 23.02.15 г. на АССГ, по адм. дело № 7889/2014 г., което счита, че е във връзка със спора. Ответната страни - Главният архитект на С. О., чрез юрк. Е. Д., оспорва жалбите, като неоснователни и недоказани. Ответниците - Е. Б. Д., Р. В. Д. и Б. Г. М., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Г. Г., който оспорва жалбите, подчертава като изрично посочено, че заповедта третира имоти, чиито идентификатори завършват на ".. 231", ".. 234", ".. 233", които дори не са съседни на имота на жалбоподателя. Заповедта не променя границите и по никакъв начин не засяга имота на жалбоподателя, същият е бил засегнат през 70-те години, когато е приет регулационния план. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: По касационната жалба: С процесната заповед № РД-09-50-521/02.07.2015 г., издадена от Гл. архитект на Столична община, е одобрен проект за изменение на ПР (одобрен със заповед от 20.04.1995 г.) на УПИ ХIII-77 и ХIV-77, за създаване на нови УПИ ХIII-231,234 и ХIV-231,233 в кв. 21, с. М., по зелените и кафяви линии, цифри, защриховки и зачертавания, съгласно приложения проект. Заповедта е издадена по заявление на Е. Б. Д. и Р. В. Д. от 01.09.2014 г. - за изменение на ПР на УПИ ХIII-77 и ХIV-77 /имоти 49597.1702.231,49597.1702.233 и 49597.1702.234/, кв. 21, с. М., район "Витоша", след като, със заповед № РД-09-50-898/19.11.2014 г. на Гл. архитект на Столична община е било разрешено да се изработи проект за ПУП-ИПР, в обхвата на УПИ ХIII-77 и ХIV-77 (имоти 49597.1702.231,49597.1702.233 и 49597.1702.234). Съгласно проекта, се изменят регулационните граници на УПИ ХIII-77 и ХIV-77, като към тях се приобщават части от имот с идентификатор 49597.1702.231, за да се образуват новите УПИ ХIII-231,234 и ХIV-231,233. Останалите регулационни граници (между УПИ ХIII и ХIV, между ХIII и ХII-5 и между ХIV и ХV-77), не се променят. Установява се също, че съгласно представените по делото документи за собственост, заявителите са собственици и на трите имота, предмет на изменението и с него новите УПИ получават лице към съществуваща улица - действащата улична регулация не се изменя. Не се променя с изменението и предназначението на новите УПИ ХIII-231,234 и ХIV-231,233, попадащи в устройствена зона Жм (жилищна зона, с преобладаващо малкоетажно застрояване". Проектът е изработен върху действащата КК, с което е спазено изискването на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 49597.1716.104, с обща площ 3400 кв. м, съседен на имот 49597.1702.231 - собствен на заявителите и обхванат на изменението, с придаване на части от него към другите им два имота. Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу акт като оспорения, са посочени в чл. 131 ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са непосредствено засегнатите имоти. Това са имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. В настоящия случай жалбоподателите са представили нотариални актове, с които се легитимират като носители на правото на собственост на трите имота, предмет на изменението. Този на касационния жалбоподател не е засегнат от него. Несъстоятелно е твърдението му, че с одобреният проект се изменят границите, (с отнемане на 132 кв. м) между ПИ с идентификатор 49597.1716.104 и УПИ ХV, който, видно от изложеното от фактическа страна по-горе, не е предмет и не е включен в обхвата на изменението. Затова и засегнат на касатора правен интерес не е налице. Съдът е преценил жалбата за процесуално допустима и я е приел за разглеждане по същество без да се обоснове, въпреки, че е цитирал изцяло съдържанието на чл. 131 ЗУТ - на съседните имоти законът е придал качеството на непосредствено засегнати само в определени хипотези, които в случая не са налице. Изводът му за допустимост на жалбата е в противоречие с данните по делото и със закона. Това ясно личи от мотивната част на оспорената заповед, съответстваща на графичната й част, подробното становище на ЕСУТ по постъпилото възражение и от обяснителната записка към одобрения проект - след като УПИ ХV, границата с който е основание за твърдяното засягане, не е включен въобще в процесното изменение, УПИ ХIII-77 и ХIV-77 не са съседни на ПИ 49597.1716.104, а границата с ПИ 49597.1702.231 остава непроменена, уличната регулация не е предмет на производството (нито се одобрява, нито се променя такава), не се одобрява и ПЗ, не се променя предназначението на имотите, (а само се придава лице на собствени на заявителите имоти), то жалбоподателят не в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и не не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта, която не го засяга. Дори съдът, на стр. 3 от решението е посочил, че " процесното изменение не променя имота на жалбоподателя" - извод, повлиял на крайното му становище за отхвърляне на жалбата. С оглед това, решението е недопустимо, следва да бъде обезсилено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на Г. А. се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. По частната жалба: Същата е допустима, но неоснователна. С определение № 5774/21.08.2017 г. е отхвърлено искането на жалбоподателя А. за изменение на решение № 2503/13.04.2017 г. в частта му за разноските. Присъдената в полза на СО сума от 600 лв. юрисконсултско възнаграждение съдът е определил съгласно установеното в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед датата на определението, с което е даден ход на делото по същество - 25.01.2017 г., т. е. преди влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, с ДВ, бр. 8/2017 г. Присъдена е и сумата от 1700 лв. разноски в полза на заинтересованите страни. Определението следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), определяйки ги към момента на възникване на основанието за присъждане то им - приключването на устните състезания в производството и обявяване на делото за решаване. Прилага се действащата към момента на осъществяване на правопораждащия факт нормативна уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита от юрисконсулт - в случая съгласно минимума за дела по ЗУТ по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в оспореното определение първоинстанционният съд правилно е приложил закона. В този смисъл са и постановените съдебни актове по адм. дело № 16300/2013 г., адм. д. № 1791/2014 г., адм. д. № 5893/2017 г. на ВАС, т. д. № 454/2016 г. на ВКС и т. н. Разноските, присъдени в полза на заинтересованите страни, са претендирани своевремено и доказани като заплатени съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие - л. 113 по делото. Същият е от м. юни 2016 г. и адв. Г. е допуснат като процесуален представител още в първото по делото заседание, проведено на 29.06.2016 г., с оглед което е неоснователно изложеното в искането твърдение, че е препятствана възможността да се направи възражение за прекомерност. В депозираната на 23.01.2017 г. молба адв. К. е заявила становището си за приемане на заключението по изготвената СТЕ като прецизно и компетентно, тя съдържа и подробни доводи по съществото на спора, заявено е и заплащане на разноските на доверителя й, в случай на уважаване на жалбата, но не е направено възражение за прекомерност на разноските на заинтересованите страни, въпреки, че единствено пълномощното обосновава направени в процеса разходи на тези лица. Съдът правилно не е намалил размера на разноските при липса на искане за преценка за прекомерност, а и договорът е за защита на две страни - ответници по жалбата и до окончателното приключване на делото, т. е. включително и пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,