Решение № 12019 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2011 г.

Решение № 12019 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1530 от 31.03.2011 г., постановено по адм. д. № 7642 по описа за 2010 г. на Административен съд-София-град. С него съдът е отменил заповед на касатора, като му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира недопустимост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по касационната жалба, чрез адвокат-пълномощника си е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. В съдебно заседание адвокат-пълномощникът поддържа становището си и претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че първоначалната жалба е процесуално допустима, а издадена заповед е в нарушение на принципите на чл. 6 АПК. Взема становище и по направеното искане за допълване решението на административния съд и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба на "ВЕИ Проджект" ЕАД със седалище в с. Цапарево, община Струмяни против заповед № 01-РД/2855 от 27.08.2010 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), на когото изпълнителният директор със заповед за заместване е делегирал права, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане в съответствие с изискванията на чл. 13 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 29 от 2008 г. ", в областна разплащателна агенция (ОРА) според изискването на чл. 26. Заявлението е било по образец съгласно приложение № 5 придружено с необходимите документи. На кандидата е била извършена предварителна проверка за допустимост КЛ 1 - лист 332-350 от делото и проверка за съответствие с критериите за допустимост - КЛ 2 - лист 351-352, вследствие на което е направен отчет на съответствието, който е положителен. ОРА е извършила проверка и на основание чл. 27 от Наредба № 29 от 2008 г., включително и проверка на място, като е констатирала съответствие с изискванията на чл. 14-17. Проектът не е оценяван по критериите за оценка посочени в приложение № 6 във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 2 и не е разглеждан от експертната комисия за осигуряване на прозрачност по чл. 28. След изпълнение на така описаната процедура е издадена обжалваната заповед, в която в частта й на колона четвърта в табличен вид са описани фактическите основания (мотиви) за направения отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане. Заповедта е издадена на посочените в нея правни основания - чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. и във връзка с чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. Така описаната фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е бил правен и е относно законосъобразността на издадената заповед, която според изложеното от съда е без мотиви, без посочване на коя от хипотезите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. се позовава, включително и на коя хипотеза от чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. Приел е, че описателното изброяване на констатираното при контролните проверки в заповедта не сочи на фактическия състав на чл. 7, ал. 2, при който трябва да са налице и трите кумулативно изброени предпоставки, като е обсъдил и § 1, т. 30 и 31 от ДР на Наредба № 29 от 2008 г. Направил е краен извод, че заповедта е валидна, но незаконосъобразна, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за недопустимост на първоначалната жалба, а от там и на решението, защото преценката за наличие на хипотезата по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. е такава по целесъобразност и върху нея съдът не упражнява контрол, е неоснователен. Според чл. 31 от Наредба № 29 от 2008 г. изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. В чл. 32 е посочено, че в случай на отказ за финансиране РА писмено уведомява кандидата, като в уведомлението изрично се посочват мотивите на отказа. От анализа на чл. 31 следва, че РА има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за подпомагане, но когато го отхвърля - трябва да се мотивира. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране не е нищо друго освен посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Описаните факти в мотивите на колона четири от заповедта не сочат кои факти се отнасят към функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, освен това при установяване на съответната хипотеза трябва да се посочат и фактите, които сочат на целта за осъществяване на предимство и то да е в противоречие с целите на мярката - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. По изложените съображения решението на съда като допустимо и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените разноски е частично основателно. От приложеният договор за процесуално представителство е видно, че договореното и заплатено възнаграждение е 10 000 лв., за двете съдебни инстанции. Същевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е основателно. Настоящият състав намира, че според фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и не е оценяем, включително и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по справедливост ДФЗ ще следва да заплати разноски на ответната страна в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение