Решение № 10582 от 21.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. Иванов и М. Николова, чрез адв.С. Цолов, срещу решение 143/11.02.2022г., по адм.д.1026/2020 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилно било прието, че за одобрения ПУП, предмет на оспорената заповед, са налице основания за отстраняване на явна фактическа грешка (ЯФГ) по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ. Съдът не е съобразил, че по действащия ПУП УПИ ІІІ-1760 не е затворен не само в южната си граница, но въобще липсват западната и северната му граници, т.е УПИ ІІІ-1760 не е предмет на плана от 1999г. Че съдът не е установил действителната воля на административния орган и нейното външно отразяване / изразяване върху графичната или в текстовата част на плана. В преписката не се намира цифровия и графичен вид на ПУП, чието изменение се иска, за да се направи обоснована преценка налице ли е основание за изменение, както е цитирано в издадения административен акт, което обстоятелство е изрично отбелязано и в двете приети по делото съдебно-технически експертизи. По тези и други съображения подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови и отмяната на оспорения административен акт. В съдебно заседание касационните жалбоподатели се представляват от адв.Цолов. Претендират разноски. Постъпил е писмен отговор от ответника кмет на община Ботевград, с молба да се отхвърли касационната жалба. Възразява, че планът одобрен със заповед 228/1999 г. се явява първа регулация за територията на промишлена зона Юг-Чеканица (1999 г.), при която съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ собствениците прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, не повече от 25 на сто. По тези и други съображения, изложени в писмения отговор ответникът моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното в настоящото производство решение 143/11.02.2022г., по адм.д.1026/2020 г. по описа на Административен съд София област е отхвърлена жалбата на М. Иванов срещу заповед СА-29/18.08.2020г. на кмета на община Ботевград, с която е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план План за улична регулация (ПУП-ПУР) на улица с осови точки о.т.1165-о.т.165а-о.т. 1368 и съпътстващо изменение на ПУП-ПУР на УПИ ІІІ-1760, За паркинг и озеленяване в кв.79 по регулационни план на гр.Ботевград (поземлени имоти с идентификатори 05815.305.1001 и 05815.305.19 по Кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр.Ботевград). Заповедта е издадена с цел отстраняване на явна фактическа грешка (ЯФГ) в действащия регулационен план и затварянето на уличната-регулационна граница на УПИ ІІІ-1760, За паркинг и озеленяване, кв.79 съгласно приложената графична част на проекта, неразделна част от заповедта. Посочени като основания за издаване на процесната заповед СА-29/18.08.2020 г. са чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ /поправка на явна фактическа грешка / ЯФГ/, чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, констативен протокол от 19.03.2020 г. от комисия, назначена със заповед СА-17/10.06.2020 г. на кмета на община Ботевград, Констативен акт от 13.08.2020 г. и решение ІІ-12 от Протокол 7/13.08.2020 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ - Ботевград. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма, с посочване на фактическите и прани основания за издаването й, като в административното производство не са допуснати съществени нарушения, засягащи правата на жалбоподателя и заинтересованото лице; че жалбоподателя М. Иванов и заинтересованата страна М. Дакова-Иванова са съсобственици на УПИ ІІІ-1760 с ПИ 05815.305.19, засегнат от процесното изменение на ПУП-ПУР, и като такива са активно легитимирани да го оспорят; че административното производство е започнало с констативен протокол от 19.03.2020г. на комисия назначена със заповед на кмета на община Ботевград, която установила, че е налице спор за границите на УПИ ІІІ-1760, в кв.79 по плана на гр.Ботевград с площ 14029 кв.м. във връзка с промяна на Регулационния план /РП/, одобрена със заповед 228/03.06.1999 г. на кмета на Община Ботевград, съгласно която уличната регулационна линия на имота е останала незатворена и площта на новообразувания УПИ не може да бъде определена по графичните данни; че УПИ ІІІ-1760 от кв.79 с предназначение за паркинг и озеленяване, е обособен за първи път с план за регулация, одобрен със заповед 666/23.07.1998г. на кмета на Община Ботевград; че със заповед 228/03.06.1999г. е изменен РП като част от УПИ ІІІ-1760 с ширина 8,5 м, заемаща южната част на парцела се създава улица по о.т.1368-о.т.1304-о.т.1371-о.т.1303., като в графичната част на този план южната граница на УПИ ІІІ-1760 е останала незатворена. Въз основа на приетото за установено, административния съд извел правни изводи, че: пропускът в графичната част на РП, одобрен със заповед 228/03.06.1999г. на кмета на Община Ботевград, представлява ЯФГ, тъй като обективира несъответствие между действителната воля на административния орган да се одобри РП засягащ УПИ ІІІ-1760, чрез създаване с част от него на улица, но тази воля е непълно отразена в приложените към заповедта скици, като този извод се подкрепял и от обяснителната записка към плана, съгласно която предвижданията са в южната част на парцел I Селскостопански техникум, да се оформи нов парцел III от пл.1760, с ново предназначение за паркинг и озеленяване, който да заеме намиращия се в тази част почти завършен паркинг, границата на който по южната страна да минава по изградената бордюрна линия на паркинга; че с процесната заповед СА-29/18.08.2020г. на кмета на община Ботевград е отразена графично именно така изразената от административния орган воля като е завършен контура по границата между УПИ ІІІ-1760 и предвидената с РП от 1999г. улица по о.т.1368-о.т.1304-о.т.1371-о.т.1303.; че процесната заповед е съответна на посоченото в нея основание за издаването ѝ, възраженията на жалбоподателя са неоснователни и жалбата им следва да бъде отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в несъответствие с материалния закон. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани писмени доказателства и експертни заключения, след анализ на които съдът е достигнал до извод за законосъобразност на процесната заповед. Фактическите и правни изводи на Административен съд София област не се споделят от настоящата касационна инстанция. По делото е прието заключение на първоначална съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и на повторна такава. И двете СТЕ, на относимите към спора въпроси, дават заключение, че първата регулация на УПИ ІІІ-1760 от кв.79 с предназначение за паркинг и озеленяване, е одобрена със заповед 666/23.07.1998г. на кмета на Община Ботевград. Повторната СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда, дава заключение, че: планът от 1999г. създава улица, изобразена на съпътстващата скица като такава граничеща с южната граница на УПИ ІІІ-1760, съдържа съществен недостатък застъпват се териториите на двата плана по заповед 666/1998 г. и 228/1999 г. в частта на улицата, която засяга парцел ІІІ-1760, като самият парцел не влиза в обхвата на плана; че в графичната част на плана не е затворена не само част от южната граница на УПИ ІІІ-1760, но въобще липсват и западната и северна граници, което означава, че УПИ ІІІ-1760 не е предмет на този план. Не може да бъде споделено възражението на ответника по касация, издател на оспорения акт, че планът одобрен със заповед 228/1999 г. се явява първа регулация за парцел ІІІ-1760, кв.79, тъй като това УПИ въобще не е предмет на плана от 1999 г., по изложените от СТЕ и споделени от настоящата инстанция, съображения. Планът от 1998г. е този за първа регулация на имота като УПИ ІІІ-1760, кв.79. Не се споделят и останалите възражения на ответника по касацията, че оставения в сила от административния съд административен акт е издаден на съответното с материалния закон правно основание отстраняване на ЯФГ в действащ ПР. Хипотезата за отстраняване на явна фактическа грешка е неправилно цитирана като основание на процесната заповед, тъй като по съществото си приетото изменение не касае отстраняване на ЯФГ в плана от 1999г., в който въобще липсва изразена воля на административния орган за засягане на УПИ ІІІ-1760, кв.79, чрез създаване на улица за сметка на част от площта на този имот и този извод се налага от безспорно установения по делото факт, че УПИ ІІІ-1760, кв.79 не е предмет нито на текстовата част на заповед 228/03.06.1999г. нито на графичната към нея. Действителната воля на административния орган, може да се тълкува от съда при преценката за наличие на основанието за одобряване на ПУП-ПР по реда на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, но не може да се допълва. Неправилно първоинстанионният съд е приел, че се касае за пропуск в графичната част на плана, одобрен със заповед 228/03.06.1999г. на кмета на община Ботевград, който представлява явна фактическа грешка, доколкото обективира несъответствие между действителната воля на административния орган да се одобри застроителен, регулационен и кадастрален план на местността и нейното външно изразяване върху графичната част на плана, където южната граница на УПИ ІІІ-1760, граничещ с улица остава незатворена, което е установено от двете вещи лица. В действителност, съгласно заключението на повторната СТЕ планът, одобрен със заповед 228/03.06.1999 г. на кмета на община Ботевград има за предмет не УПИ ІІІ-1760, а създаване на улица и УПИ ІV-1760, както е посочено по-горе. При така изложените мотиви, основателно се твърди неправилност на съдебното решение по чл.209, т.3 от АПК. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и место него да се постанови отмяната на заповед СА-29/18.08.2020г. на кмета на община Ботевград. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на: по 70 /седемдесет/ лева за държавна такса и по 900 /деветстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение за всеки от тях. На касационния жалбоподател М. Иванов следва да се присъдят и направените в първата инстанция разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК, а именно за държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. и 779, 40 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева четиридесет стотинки/ за изготвяне на СТЕ или общо 789,40 лв. /седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,