Решение № 8828 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2013 г.

Решение № 8828 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите против решение № 210/1.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2509/12 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва решението като твърди, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон, за което се излагат подробно развити доводи в жалбата. Иска се отмяната на постановеното решение, включително и в частта му за разноските като се твърди, че не са налице доказателства за реално направени разноски пред първата инстанция, а при условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъдените разноски като прекомерни за фактическата и правна сложност на спора. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Иван Неделчев Иванов, представляван от адв. Лилова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира същата за основателна само в частта за присъдените разноски поради прекомерност на същите. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 210/1.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2509/12 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт /РА/ № 1103613/20.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 119/4.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", издаден при ревизия, проведена по реда на чл. 112 и чл. 113 ДОПК, с който в тежест на Иван Неделчев Иванов са установени данъчни задължения - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 451 293,45 лв. и лихви в размер на 262 912,87 лв. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е изяснил пълно и безспорно фактическата обстановка като е установил следното: По сделка за дарение, обективирана в нот. акт от 11.08.2006 г., Иван Неделчев Иванов /РЛ/ е надарен от сина си Неделчо Иванов Неделчев с 12 броя недвижими имота в землището на с. Калиманци, общ. Суворово. Н. Неделчев е собственик на същите земи от 2005 г., получени по сделка за замяна с ДФ "Земеделие". С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт от 5.10.2006 г. Иван Неделчев Иванов продава на дружество "Калиманци хилс" всички земи, с които е надарен по силата на сделката от 11.08.2006 г., за сумата 986 000 евро. Цената е постъпила по банкова сметка на Иван Иванов, с която и със средствата по нея, по силата на пълномощно, се разпорежда Неделчо Неделчев. Съгласно РД към влязъл в сила РА от 29.12.2009 г., издаден на Неделчо Иванов Неделчев, с обхват на проверката по ЗОДФЛ за 2003 - 2007 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г., в приходната част на баланса на паричните средства на Н. Неделчев за 2006 г. приходните органи са включили сумата от 968 940 евро или 1 895 082 лева, прехвърлени по силата на пълномощното от банковата сметка на РЛ. Няма данни и твърдения РЛ и купувачът "Калиманци хилс" или Н. Неделчев и "Калиманци хилс" да са свързани лица. Няма данни за офериране на земите, преговори във връзка с тях, плащания по предварителни договори или за други предхождащи продажбата отношения между И. Иванов и Н. Неделчев от една страна и "Калиманци хилс", от друга страна, включително и за периода преди и към момента на извършване дарението. И. Иванов и Н. Неделчев не са подавали данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ за придобити облагаеми доходи във връзка с продажбата на земите от 5.10.2006 г. За същата данъчна година - 2006 г. е установено, че Н. Неделчев дарява майка си на 14.11.2006 г. със земи, които впоследствие на 5.12.2006 г. са продадени от нея на трето лице - дружество "Суворово пропъртис". От правна страна е установена приложимата разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ /отм. 1.01.2007 г./, според която не се смята за доход полученото при продажба на имущество, придобито по дарение. Иначе казано, при действието на тази специална разпоредба получената цена за продадените имоти, макар и надвишаващи като брой имотите по чл. 12, ал. 1, б. "б" ЗОДФЛ, не се счита за доход, поради което не подлежи на деклариране и на облагане с данък върху доходите. При ревизията органите по приходите са приели, че през 2006 г. РЛ и други лица (всички в роднинска връзка) са извършили поредица от разпоредителни сделки с едни и същи имоти на цени, надхвърлящи многократно данъчната оценка. Приели са, че извършеното дарение е довело до избягване от облагане с данък върху доходите при бащата и при сина, когото са приели за реален получател на приходите от продажбата, поради което е счетено, че дарението следва да се игнорира и да се вземе предвид резултат като по сделка между несвързани лица. На основание чл. 18 ЗОДФЛ (отм.) вр. с чл. 13 и чл. 14 ЗКПО е прието отклонение от данъчно облагане и е определена данъчна основа за облагане с данък на продадените от РЛ имоти като разлика между продажната има цена и актуализираната им цена /данъчната им оценка/. В решението, постановено при обжалването по административен ред, директорът на Д "ОУИ" е доразвил схематично изложените от органа по приходите съображения в РД, като е отбелязал, че без да се обявява недействителност, само за целите на данъчното облагане, не се зачита резултатът от сключената сделка за дарение, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Сделката за дарение между свързаните лица не се зачита като условие и резултат и се разглежда като сделка, която би се осъществила като между несвързани лица, т. е. като при покупко-продажба. При тези данни административният съд е приел, че спорът е правен, а не по фактите. Приел е, че данъчните задължения неправилно са установени в тежест на Иван Неделчев Иванов, защото не е доказано наличие на твърдяното от приходния орган отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). С оглед вида на извършената ревизия - по чл. 112 и чл. 113 ДОПК съдът правилно е приел, че изцяло в доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на материално-правните предпоставки, при които може да се приеме, че е налице сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. В тази връзка предмет на доказване са от една страна предпоставката - сделката да е сключена при условия, различаващи се от обективните или да е налице привидна, прикрита, симулирана сделка и от друга - изпълнението на сделката да води до отклонение от данъчно облагане. Втората предпоставка е обективна и е в резултат от правоприлагане на действащата правна норма - чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). За наличието на първата предпоставка обаче е необходимо да се установят условия, различни от обичайните. В случая относимо е да се установи липсата на дарствено намерение между страните или намерение за извършване на продажба, или изобщо за липса на намерение за прехвърляне на собственост, както и намерение към момента на сключване на дарението да се избегне облагането с оглед последваща сделка за продажба. От събраните доказателства по никакъв начин не се установяват горните обстоятелства. Изводите на съда, който е приел за недоказано обстоятелството, че към датата на извършване на дарението, страните са знаели, че дарените имоти впоследствие ще бъдат продадени, както и че при извършване на дарението са имали за цел отклонение от данъчно облагане, целящо трансформиране на облагаем доход в необлагаем и съответно приложението на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), са обосновани. Приходните органи не са взели предвид само основанието на дарствената сделка, т. е. частично не е взет предвид резултатът по нея. Прехвърлянето на правото на собственост е взето предвид като резултат от сделката, което е видно от изложеното в РД и решението на ДД "ОДОП", така и от мотивите на приходните органи, че дарствената сделка следва да се разглежда като сделка за покупко-продажба между несвързани лица, така и от установените задължения за данък върху доходите за приобретателя по дарствената сделка и прехвърлител по последващата продажба - Иван Неделчев Иванов. В случай, че приходните органи не бяха взели предвид прехвърлянето на право на собственост между Иван Иванов и Неделчо Неделчев, то тогава би следвало установените задължения за данък върху доходите върху продажбата към "Калиманци Хилс" да са в тежест на Неделчо Неделчев като прехвърлител на правото на собственост и получател на дохода. Както правилно е приел съдът, не се установява от събраните доказателства наличието на прикрита сделка за покупко-продажба, вместо дарение, между свързаните лица Иван Иванов и Неделчо Неделчев. Няма данни за уговорки за такава сделка или за възмездност на престациите. Изводът е, че не е налице една от предпоставките по чл. 14 ЗКПО, за да се приеме, че сделката за дарение е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Свързаността на лицата по дарствената сделка и прилагането на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) във връзка с облагането на последваща продажба, както и данните за сходни сделки, извършени в последващ период от едно от лицата - Неделчо Неделчев, не са достатъчни за обосноваване на извода, който се прави от приходните органи - за наличие на отклонение от данъчно облагане. Не може да се направи еднозначен извод, че при извършване на дарението страните по него са имали за цел именно отклонение от данъчно облагане чрез трансформиране на облагаеми доходи в необлагаеми. Освен това съдът е законосъобразно е отчел, че дори и да се установи наличие на прикрита сделка за покупко-продажба, то в тежест на данъчните органи е било установяване размера на насрещната възмездна престация като продажна цена за обичайни сделки от този вид, при условията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ЗКПО (отм.) и във връзка с начините и способите за определяне на продажната цена по чл. 16, ал. 1 ЗКПО вр. с § 1, т. 10 ДОПК. Тази цена е от значение и във връзка с приложението на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за определяне на данъчната основа по последващата сделка за продажба, която данъчна основа е разликата между продажната цена по втората сделка и по -високата от двете цени - фактическа и актуализирана цена - на придобиване на недвижимото имущество. В случая е установена само актуализираната цена, която съгласно чл. 24, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) вр. с чл. 33, ал. 1 ЗМДТ е данъчната оценка на недвижимия имот. По никакъв начин не е установена фактическата цена на придобиване на имота. Установяване на тази цена е една от предпоставките за извършване на промяна на данъчната основа и определяне на данъчно задължение, в случай че е налице такова, ако съществува разлика между продажната и придобивната цена. Като е изложил мотиви в този смисъл, административният съд правилно е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), съгласно която не се смята за доход полученото при продажба на имущество, придобито по дарение. След като Иван Иванов е продал имоти, получени по дарение, налице е хипотезата на цитираната правна норма, поради което получената продажна цена не следва да се смята за облагаем доход. Предвид изложеното касационният съд намира, че не са налице наведените в жалбата касационни основания. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за прекомерност на присъденото от административния съд адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, както и за липсата на доказателства за реалното му плащане. Адвокатското възнаграждение правилно е изчислено съгласно чл. 161, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е по-високо от размера по § 2 от ДР на същата Наредба. По делото е представен договор за правна помощ от 24.09.2012 г., от който се установява договорената сума, а относно реалното получаване на сумата е налице писмено доказателство - заверено копие от извлечение от сметката на адвоката. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 35 000 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ от 30.04.2013 г., реално платени на същата дата съгласно представеното заверено копие на извлечение от сметка. По делото е осъществено процесуално представителство на ответника от адвоката, който е претендирал заплащане на направените разноски, които не са по-високи от размерите, установени по реда на цитираната по-горе Наредба. Предвид неоснователността на касационната жалба, в тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника разноски в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК