Решение № 7674 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2014 г.

Решение № 7674 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Стоянов Боев от гр. Ямбол срещу решение № 4610/04.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2208/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № з-8749/18.11.2013 г. на заместник директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за отказ за снемане на полицейска регистрация № 332/04.03.2010 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - заместник директора на Главна дирекция "Национална полиция", е заличен и на негово място е конституиран правоприемник - директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", който чрез своя процесуален представител юрк. Перев оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните: От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че образуваното срещу Боев наказателно производство за престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 212, ал. 6, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, от Наказателен кодекс (НК), за което му е наложено наказание "глоба" в размер на 300 лева. Също така лицето е реабилитирано по право . Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане на полицейска регистрация. В чл. 59 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР (отм.), като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането и са 5 (пет), като й настоящият съдебен състав приема, че същите са изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.): регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези, както правилно приема и първоинстанционния съд, липсва като основание за заличаване - настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на реабилитацията като институт на административното право са различни. Разбирането и на настоящият съдебен състав е, че полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на самото деяние, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като и в новия ЗМВР петте хипотези за заличаването й са буквално възпроизведени в чл. 68, ал. 6. от ЗМВР. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за некомпетентност на органа, извършил полицейска регистрация. Аргументирано е заключението на решаващият съд, че Боев е военнослужещ по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и компетентен орган да извърши полицейската регистрация е Регионална служба "Военна полиция" съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 7 от Инструкция № И-9/09.09.2009 г. (отм.). Неоснователен е доводът на касатора, с който се позовава на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР (отм.), тъй като предмета на делото не касае заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Правилно съдът е посочил, че обработването на лични данни за нуждите по чл. 159, ал. 2 ЗМВР (отм.) и полицейската регистрация са различни институти, подчиняващи се на идентични но не тъждествени цели. Предвид изложеното правилно, при спазване на материалния закон съдът не е уважил жалбата на Боев и е отхвърлил оспорването. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,