Решение № 4570 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2014 г.

Решение № 4570 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Цанко Славенков Станков, чрез адв. Кирил Стоянов, срещу Решение № 2497 от 14.04.2014 г. постановено от Административен съд София - град (АССГ), второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 11654/2013 г., с което жалбата на Станков срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. (УП), с изх. № 02-220-6500/3313 от 20.09.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" е отхвърлена и посоченото лице е осъдено да заплати на ДФЗ деловодни разноски в размер на 350,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно поддържа, че решението е немотивирано и постановено без да са събрани всички доказателства по делото. Въпреки непредставянето от ответника на протокола за извършени теренни проверки от страна на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) във връзка с определянето на недопустими площи в БЗС № 32216-160-2-2 и БЗС № 32216-160-3-2, за което е бил задължен с нарочно съдебно определение, съдът е пристъпил към постановяване на решение, без да е събрал всички относими доказателства и е лишил Станков от възможност да ангажира доказателства, които оборват констатациите от протокола. Относно останалите три БЗС, досежно които от ответника са констатирани застъпвания, по делото също не са приобщени доказателствата, за които съдът е задължил ответника. Така съставът на АССГ е постановил съдебното решение само на база приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), без да са изяснени всички относими към спора факти, като изводите му не намират подкрепа в представени по делото доказателства. Съдът е лишил касатора от възможността да докаже основателността на жалбата си, тъй като е отхвърлил искането му са допускане на допълнителна задача на СТЕ във връзка с установяването на фактически, според Станков, въпрос. Съдът неправилно е направил извод, че УП е мотивирано, доколкото текстовите бележки към таблиците са общи и е недопустимо чрез експертизата да се заместват мотивите на акта. Наред с това, не е изяснен въпросът за категорията на пасищата. Предвид изложеното се иска отмяната на решението изцяло и уважаване на подадената жалба срещу спорното УП. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения адв. Стоянов, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски и представя списък на разноските. Ответникът изпълнителен директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение жалбата на Станков срещу УП с изх. № 02-220-6500/3313 от 20.09.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" е отхвърлена и посоченото лице е осъдено да заплати на ДФЗ деловодни разноски в размер на 350,00 лв. Установено е от първоинстанционния съд, че административното производство е започнало с подаването на Заявление за регистрация 2012 г. и Заявление за подпомагане 2012 г. от Станков, с УИН 2230051248361. Заявени са за подпомагане 25 БЗС в землището на с. Владая, с. Мърчаево, с. Рударци, гр. Перник. Открити са несъответствия при подаването на заявлението. С нарочно УП Станков е уведомен за площи, декларирани от повече от един кандидат, като в отговор той е потвърдил и отказал площи. Окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. е одобрен със Заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Подаденото от Станков възражение срещу обновения специализиран слой е прието за частично основателно, предвид което е извършена корекция на слоя в посока увеличение на допустимата за подпомагане площ. Със спорното УП на първоинстанционния жалбоподател е отказано подпомагане в пълен размер по СЕПП при наддекларирана площ в размер на 4,43 ха и 3,98 %, а по НР1 при наддекларирана площ в размер на 2,15 ха и 2,83 %. Санкционираната площ е в размер на 8,86 ха по СЕПП и 4,30 ха по НР1. Оторизирана е сума в размер по - малък от поискания с оглед определените проценти по Регламент 1122/2009, без да са наложени санкции за бъдещ период. Въз основа на неоспореното заключение на СТЕ, съдът е приел за установено, че при извършената процедура по разрешаване на застъпванията, участъците с представени документи са признати в полза на заявителя, а недопустимите застъпвания са редуцирани до 2,35 ха. За част от района, в който попадат заявените за подпомагане парцели цифровата ортофотокарта (ЦОФК) е изработена по снимки от 30.09.2012 г., като при извършеното дешифриране извън слоя на допустимите за подпомагане площи са оставени такива, които са непригодни за земеделски дейности, участъци, заети от полски пътища, канали, оголени терени и такива, в които има непочистени храсти и/или горска растителност. За частта от района, попадаща извън обхвата на наличните снимки, слоят на допустимите за подпомагане площи е актуализиран чрез извършване на теренни проверки от ОСЗ. Недопустимите площи са установени при извършените административни проверки, като проверка на място не е извършвана. Съдът е приел, че УП е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, за който по подробно изложени аргументи и такива, почерпени от съдебната практика, е направил извод, че е мотивиран. Посочил е, че по заявлението на Станков са извършени всички задължителни проверки в ИСАК, без проверка на място. С позоваване на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за неоснователно е счетено възражението на първоинстанционния жалбоподател за необходимостта от извършването на такава предвид констатираните несъответствия. Въз основа заключението на СТЕ съдът е приел, че административният орган правилно е определил недопустимата за подпомагане площ и процентът наддеклариране, като е направил извод, че фактическите констатации на УП се потвърждават от събраните по делото доказателства. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилна е преценката му, че спорното УП е валиден акт, при издаването на който са спазени нормативните предписания за форма и административнопроизводствените правила. Изложените в тази насока съображения от състава на АССГ се споделят от настоящия състав. Неоправдани са оплакванията на Станков за постановяване на обжалваното решение при допуснати нарушения във връзка със събирането на доказателствата и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Соченият от касатора като неприобщен към доказателствата по делото протокол за теренна проверка във връзка с определянето на недопустими площи в БЗС № 32216-160-2-2 и БЗС № 32216-160-3-2, е приложен към заключението на СТЕ като Приложение № 1 (ФБ 32216-160), което изрично е посочено от вещото лице на стр. 4 и 5 от него и по време на разпита му в съдебното заседание. В този смисъл без основание в касационната жалба се твърди, че решението е постановено без да са събрани относими доказателства, както и че Станков е бил лишен от възможност да ангажира такива, които оборват направените в протокола констатации. В съдебното заседание на 18.03.2014 г., в което е прието заключението на експертизата, доказателствени искания, както от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство, така и от неговия адвокат, не са били заявени. Тъкмо обратното, в посоченото съдебно заседание е направено изрично волеизявление от адв. Стоянов, че няма доказателствени искания, с оглед което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество. Наред с това, с молбата си от 5.02.2014 г. Станков е поискал задължаването на ответника да представи протокол за "извършена проверка на място" за всички посочени БЗС в жалбата (т. 2 от молбата), а не за извършени теренни проверки. В този смисъл е и цитираното съдебно определение от 7.02.2014 г. В отговор на искането и определението на съда, по първоинстанционното дело е постъпила молба - становище от ответника (по факс), в която се сочи, че заявлението на жалбоподателя не е попаднало сред представителната извадка чрез метода на Риск анализ на заявленията, отредени за проверка на място от Технически инспекторат на ДФЗ и по тази причина проверка на място не е извършвана. Извършването на такава по делото не е установено, а относно извършената теренна проверка е съставен протокол, представен по делото, което по - горе се отрази. Неоснователно е и оплакването за постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, без да са изяснени всички относими към спора факти, доколкото според Станков по делото не били приобщени документите на кандидатите, представени при проведената процедура по разрешаване на констатираните застъпвания. С молбата от 5.02.2014 г. Станков е поискал задължаването на ответника да представи документи за застъпване на площите и отказ за подпомагане по тази причина за заявените стопанисвани от него БЗС, в който смисъл е съдебното определение от 7.02.2014 г. Искане за задължаване на ответника да представи документите, представени от другите кандидати при проведена процедура по разрешаване на застъпванията не е обективирано в посочената молба, както твърди касаторът. Не се съдържа и конкретно твърдение, че такива съществуват. В постъпилата от ответника молба изрично е заявено, че преписката е в цялост, като са представени документите на трети лица с установени застъпвания с имотите на жалбоподателя. Установява се от заключението на СТЕ, че след установяване на двойно заявените площи е извършена процедура по разрешаване на застъпванията. Представените от касатора документи за част от площите са приобщени към делото, като за част от тях той не е представил такива. Те са разгледани при извършване на процедурата по разрешаване на застъпванията и участъците с представени документи са признати в негова полза. След провеждане на процедура по чл. 18 от Наредба № 5 останалите като недопустими от застъпвания площи са редуцирани до 2,35 ха. Посочено е от вещото лице, че относно БЗС 11394-100-2-2 е констатирано застъпване с Николай Методиев Иванов, но нито Станков, нито Иванов са представили документи за правното основание за ползване на имотите, при което застъпването е останало неразрешено. Относно БЗС 11394-183-2-1 е констатирано застъпване със същото лице. Документи от него също не са били представени, а предвид представените от жалбоподателя за част от застъпените кадастрални имоти и наличието на свободна площ във ФБ, застъпването е редуцирано. Относно БЗС 32216-160-2-2 и БЗС 32216-160-3-2 са констатирани застъпвания с Росен Благоев Недев. Относно първия от тези БЗС Станков и Недев не са представили доказателства и са се отказали от застъпените площи. Относно втория БЗС Недев също не е представил документи, а Станков е представил за част от имотите, като за другата част се е отказал. Относно БЗС 55871-567-1-3 застъпвания не са констатирани. Предвид непредставянето на документи от лицата Иванов и Недев във връзка с процедурата по разрешаване на застъпванията, такива не може да бъдат приобщени към делото. Изпратените им уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, както е отбелязано и в заключението, са приложени по делото. Неоснователно касационният жалбоподател възразява срещу отказа на първоинстанционния съд, обективиран в определението му от 7.02.2014 г. да допусне формулираната от него допълнителна задача към СТЕ. За да остави без уважение искането му, съдът се е мотивирал, че задачата е неконкретизирана, а отговорът на въпроса досежно наличието на предпоставките на чл. 17 от Наредба № 5 от 2010 г. е правен. Правилно съдът е приел, че задачата е неконкретизирана в едната си част, доколкото видно от молба на Станков от 5.02.2014 г. тя е формулирана, както следва: вещото лице "...да извърши оглед на място и да установи дали при процесните парцели са налице предпоставките посочени в жалбата...". В останалата част относно въпроса, дали са налице предпоставките на чл. 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за подпомагане на заявените площи, правилно съдът е приел, че въпросът е правен. В този смисъл съставът на АССГ с основание е оставил без уважение искането за допускане на допълнителна задача към СТЕ, с което не е нарушил правата на Станков и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Ново искане в тази връзка от него не е отправено, както с молба, така и в съдебно заседание в първоинстанционното производство. Изявлението, направено в касационната жалба, че се поддържа искането за назначаване на експертиза, всъщност обективира недопустимо искане по аргумент от чл. 220 и чл. 219, ал. 1 АПК. Доколкото не се установява допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед назначаването на експертиза. Предвид изложеното не се възприема от настоящия състав касационното оплакване за постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, въз основа на неизяснена фактическа обстановка поради допуснати нарушения във връзка със събиране на доказателствата. Конкретни твърдения по отношение продуктивността на пасищата не са наведени от касатора, както в касационната жалба, така и в първоинстанционната. Като обосновано е кредитирал неоспореното от страните заключение на СТЕ, съдът е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Тези изводи не могат да бъдат определени като необосновани, както поддържа касаторът. Въз основа на неоспореното заключение съставът на АССГ е приел, че ответникът е определил правилно недопустимата за подпомагане площ. От последното се установява, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи, определен в УП се потвърждава от СТЕ и е както следва: по СЕПП 4,43 ха или 3,98 %, а по НР1 2,15 ха или 2,83 %. Приетото по делото заключение на СТЕ, като неоспорено в сроковете и по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, правилно е съобразено от състава на АССГ, при съвкупната му преценка с останалите доказателства. Като го е поставил в основата на фактическите си и правни изводи, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което е обосновано на доказателствата по делото. Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на релевираните основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, съставът на АССГ е произнесъл правилно решение, което следва да бъде оставено в сила като валидно и допустимо. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса е неоснователна. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът няма да се произнася по този въпрос. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,