Решение № 7135 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2011 г.

Решение № 7135 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ген. Едуард И. Тотлебен" № 8 срещу решение № 342 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

С обжалваното решение Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 233, ал. 3 Закона за електронните съобщения:

дала задължителни указания на "Българска телекомуникационна компания" АД за изменение на определени разпоредби от "Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между "БТК" АД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS", касаещи кредитния лимит на абонатите, изложени подробно в приложение;

задължила "Българска телекомуникационна компания" АД в четиринадесетдневен срок от получаване на решението да преработи общите условия съобразно дадените задължителни указания;

допуснала, на основание чл. 60 АПК предварително изпълнение на решението.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 35 АПК - органът не обсъдил предложенията и възраженията му. Това нарушение счита за съществено, тъй като евентуалното обсъждане на аргументите на дружеството би могло да доведе до решение с различна разпоредителна част. Твърди, че решението е постановено в нарушение и на чл. 57, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването. Решението съдържа позоваване само на общи разпоредби, липсват конкретни правни норми, които са обосновали намесата на регулатора. Решението не съдържа обосновка коя от хипотезите на чл. 4, ал. 3, т. 3, б. "а" - "е" от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е налице. Макар да сочи от фактическа страна наличие на множество жалби Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не направила анализ на тяхната основателност. Счита, че Комисията се произнесла извън рамките на своята компетентност. Регулаторът няма правомощия да дава собствена регламентация на взаимоотношенията между равнопоставени субекти, каквито са страните по договор за ползване на обществена телефонна услуга извън тези по чл. 227 ЗЕС. Твърди, че решението е постановено в нарушение на принципа на консултативност, тъй като не са обсъдени възраженията на оператора, на принципа на законоустановеност, тъй като са нарушени чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 233 ЗЕС, и на принципа на предвидимост, тъй като текстовете на т. 110 и 112 не са нововъведени и ако са били увреждащи интересите на потребителите регулаторната намеса е следвало да бъде осъществена много по-рано. В представена по делото писмена защита сочи, че промяната в Закона за електронните съобщения, Държавен вестник, бр. 105 от 29.12.2011 г., предвижда специален ред - обществени консултации, за изменение в Общите условия, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК съдът следва да го вземе предвид при проверка на законосъобразността на решението. Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Валентин Вътов.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, счита същата за неоснователна. Решението регулаторът взел при спазване на разпоредбата на чл. 35 АПК, след като обсъдил възраженията на жалбоподателя. Сочи, че правните основания за издаване на решението са посочени изрично в текста на същото - чл. 233, ал. 3 ЗЕС. Посоченият в мотивите чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС не е правно основание за издаване на акта, а визира неговата цел - защита на крайните потребители. Фактическите основания за издаване на акта са постъпилите в Комисията оплаквания и това е достатъчно от фактическа страна, за да обоснове намесата на регулатора, който очевидно ги е счел за основателни. Неоснователно счита твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 233, ал. 3 ЗЕС не оставя място за друго тълкуване освен че създава правомощие на Комисията за намеса с цел изменение на общите условия. Неоснователно счита и твърдението за ограничаване на договорната свобода, тъй като с въведените изменения се ограничават правата само на жалбоподателя, а неговите потребители не могат при никакви обстоятелства да влияят на съдържанието на общите условия, които се изготвят и изменят едностранно от него. Неоснователно счита и твърдението за противоречие с принципите на закона. Комисията изискала становище от оператора, с наложената мярка не е излязла от регулаторните рамки и задължението е наложено при стриктно спазване на закона. Сочи, че предприетата мярка е идентична с тази, наложена на другите предприятия и е в съответствие с разпоредбата на чл. 225 ЗЕС. Моли съда да остави без уважение жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Георги Сулев.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество, съдът установи следното от фактическа страна:

1. Жалбоподателят е предприятие, предоставящо на крайни потребители обществени електронни съобщителни услуги чрез подвижна клетъчна мрежа по стандарти GSM и UMTS.

2. При условията на чл. 226, ал. 1 ЗЕС, изготвил общи условия на договора с крайните потребители, които публикувал в съответствие с разпоредбата на чл. 230 ЗЕС. В т. 110 на общите условия било записано, че "БТК предоставя на абоната възможност месечно да ползва услуги чрез Мрежата за определена сума (кредитен лимит), чийто минимален размер се определя от БТК. Размерът на минималния кредитен лимит варира в зависимост от избрания абонаментен план, като БТК може да определи размер индивидуално за абонати, които са реализирали голям трафик и са изправни платци. БТК има право периодично да актуализира размера на кредитния лимит и да обвързва ползването на услуги с определен размер на кредитния лимит, като уведомява абонатите по подходящ начин."

В т. 112 било записано, че "Преди или при достигане на кредитния лимит БТК информира абоната и го поканва да заплати всички дължими до момента суми в срок до 3 работни дни от уведомлението или да обезпечи вземанията на БТК за евентуално превишение на кредитния лимит чрез гаранционен депозит или неотменима и безусловна банкова гаранция (като условията и редът за този вид обезпечение се уреждат в индивидуалните договори). БТК си запазва правото да ограничи изходящите повиквания и услуги на абоната и услугите при роуминг, ако в този срок абонатът достигне кредитния лимит. Ползването на услуги в рамките на кредитния лимит не изисква предоставяне на обезпечения, освен в случая, посочен в т. 107." (общите условия са достъпни на електронната страница на жалбоподателя).

3. Регулаторът бил сезиран, по негово твърдение, с множество оплаквания, относно едностранното определяне от предприятието на представения кредитен лимит, както и че потребителите не били уведомявани за постигането или превишаването му.

4. Регулаторът, с писмо, изх. № 04-04-64 от 04.02.2011 г., на основание чл. 34, ал. 3 АПК информирал жалбоподателя за намерението си т. 110 и 112 от "Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между "БТК" АД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS" (Общите условия) да бъдат изменени по предложения начин. Предоставен бил седемдневен срок за становище.

Предложението по т. 110 било:

"БТК предоставя на абоната възможност месечно да ползва услуги чрез Мрежата за определена сума (кредитен лимит). Конкретният размер на кредитния лимит се определя в Ценоразписа на БТК в зависимост от вида на избрания от абоната абонаментен план. БТК може да договори с абоната индивидуално определена сума - кредитен лимит различна от тази, посочена в предходното изречение. Договореният кредитен лимит се посочва в индивидуалния договор на абоната с БТК. БТК може да увеличава кредитния лимит само след постигнато писмено съгласие с абоната по отношение на конкретната сума, с която ще бъде увеличен кредитния лимит".

Предложението по т. 112 било:

"Предприятието се задължава да информира абоната за изчерпване на кредитния лимит при достигане на сума, равна на 90% от същия и го поканва да заплати всички дължими до момента суми в срок до 3 работни дни от уведомлението или да обезпечи вземането на БТК за евентуално превишение на кредитния лимит чрез гаранционен депозит или неотменима и безусловна банкова гаранция (като условията и реда за този вид обезпечение се уреждат в индивидуалните договори). БТК си запазва правото да ограничи изходящите повиквания и услуги на абоната и услугите при роуминг, ако в този срок абонатът достигне кредитния лимит. Ползването на услуги в рамките на кредитния лимит не изисква представяне на обезпечения, освен в случая, посочен в т. 107".

5. Жалбоподателят, с писмо, изх. № 37-00-293 от 14.02.2011 г., изложил виждането си по предложението.

По предложението за изменение на т. 110 посочил, че:

а) кредитният лимит е основен способ на предприятието за регулиране на риска от измами, като изчисляването на кредитния риск за всеки клиент се извършва на основата на преценката на тарифния план, както и на получената субсидия, други сключени договори и редовното заплащане на дължимите по тях суми, предоставени на лизинг крайни устройства, възможности за ползване на мобилни услуги с роуминг и други. Поради това кредитният лимит не може да бъде възприет като услуга към всеки тарифен план и не би следвало да бъде част от ценовата листа на дружеството.

б) билинг системата на дружеството (интегриран софтуер за фактуриране и система за управление на връзките с клиенти) не позволявала технически да бъде изпълнено предписанието на регулатора. Необходима била проверка и начисляване в реално време (real time rating and billing), система, която се ползвала от много малко оператори и чието въвеждане изисквало инвестиция от десетки милиони евро и време от около две години.

в) фактурирането до определена сума и внедряването в тази връзка на системата real time rating and billing щяло да реши само част от проблема, тъй като Асоциацията на операторите, предоставящи услуги по стандарт GSM (GSMA) била приела срок до 30 дни за доставка на информация между предприятията при потребление в роуминг. В тази връзка залагането на кредитен лимит в ценовата листа на дружеството на практика означавало поемане на цената на реализираното потребление над този лимит в разплащането между предприятията от страна на БТК.

г) съществува възможност за ограничаване на потреблението чрез ползването на предплатени услуги.

д) се създават неудобства за потребителя свързани с необходимостта от писмено съгласие за увеличаване на кредитния лимит, което прави изискването неориентирано към потребителя.

По отношение на предложението по т. 112 посочил, че дружеството уведомява своите клиенти след достигане на 80% от кредитния лимит, но има случаи, в които уведомлението може да бъде изпратено по-късно, а дори и след ограничаване на услугата - при профилактика на системата или при закъснение на информацията за трафика.

6. Регулаторът обсъдил възраженията, но приел, че са неоснователни. Приел, че:

а) една от основните цели на Закона за електронните съобщения е защитата на интересите на потребителите - чл. 4, ал. 1, т. 3;

б) оплакванията на потребителите за едностранно определяне на кредитния лимит от оператора и неуведомяване за достигането или превишаването му са основателни;

в) въпреки изложете от жалбоподателя доводи интересът на потребителите е с по-голяма значимост;

поради което вменените му правомощия оправдават намесата и дал задължителни указания за изменение на общите условия. Редакцията на т. 110 е идентична с тази по предложението за становище, а по т. 112 първото изречение е идентично. След него е добавен нов текст: "Задължението за уведомяване при достигане на 90% от кредитния лимит не се отнася за случаите, в които достигането е осъществено в роуминг и предприятието не разполага в този момент с информацията за осъществените повиквания от крайния потребител." Второто и третото изречение са запазени и е добавено ново "Това задължение не се отнася за случаите, в които достигането на 90% от кредитния лимит е осъществено в роуминг и предприятието не разполага към този момент с информация за осъществените повиквания от краен потребител."

7. Решение № 342 е получено от жалбоподателя на 14.04.2011 г. и е обжалвано, като жалбата е подадена по пощата на 28.04.2011 г., видно от приложен по делото плик с датно клеймо.

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на БТК за неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги на крайни потребители. Безспорно е също, че в издадените от него общи условия за ползване на услугата е предвидена възможност на потребителя да се определи кредитен лимит. Не се спори, че кредитният лимит е специфична мярка, която обхваща неплащането на сметки, издадени от мобилния оператор, и свързаните с това неблагоприятни последици за абонатите. Спорът по делото е досежно съответствието на установените с обжалваното решение правила за кредитния лимит с материалноправните разпоредби и целта на закона, както и за спазването на административнопроизводствените правила в хода на административното производство.

По твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила:

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като органът не обсъдил възраженията и обясненията му. Доказателствата по делото не дават основание да се приеме това твърдение за основателно. В изпълнение на задълженията си органът информирал оператора за проекта на решение. От приложеното по делото писмено становище на жалбоподателя е видно, че той изложил подробно причини от технически, икономически и правен характер, поради които счита за неправилно предложението за изменение на общите условия. Вярно е, че в мотивите на оспореното решение регулаторът не направил анализ на възраженията на оператора и не изложил доводи досежно тяхна основателност, но от съпоставката на проекта и на диспозитива на акта е видно, че той взел предвид възраженията, свързани с международно приетия срок за предоставяне на информацията при потребление в роуминг и изрично изключил задължението за уведомяване на потребителя при достигане на 90% от кредитния лимит в случаите, когато достигането е осъществено в роуминг и предприятието не разполага към този момент с информация за осъществените повиквания от краен потребител. По този начин регулаторът отчел едно от основните възражения на жалбоподателя свързано с поемане от БТК на цената на реализираното потребление над лимита в разплащанията между предприятията, което означава, че не само ги обсъдил, но и се съгласил с част от тях. Следва да се направи разграничение между фактическото обсъждане на възраженията и излагането на мотиви за това в акта. Безспорно, ако регулаторът бе изложил мотиви по всяко от възраженията от технически, икономически и правен характер това би създало убеденост у адресата на акта, че органът е упражнил правата си добросъвестно и би улеснило проверката за законосъобразност и в частност преценката за съразмерност на наложените регулаторни мерки. Когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, както в случая, защото той е този, който преценя кога и какви мерки да предприеме за постигане на целите на държавната намеса в сферата на комуникационните услуги, той следва не само да твърди, че действията му са насочени към постигане на законова цел - защита интересите на потребителите, но трябва да изложи доводи защо счита аргументите и възраженията на икономическия оператор за нямащи превес пред интересите на потребителите. В случая органът си спестил излагането на мотиви, което само по себе си е нарушение на административнопроизводствените правила. Но не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на оспорения акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. В случая правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като реално, неговите възражения са обсъдени и дори нещо повече - част от тях са взети предвид от органа. Неизлагането на становище по възраженията на жалбоподателя в мотивите на обжалваното решение в конкретния случай не е повлияло и не е могло да повлияе на съдържанието на акта, тъй като ответникът фактически е обсъдил възраженията му, възприел е част от тях, т. е. съобразил е акта си с тях, а факта, че не ги е възприел изцяло има отношение към материалната законосъобразност на акта, не към спазването на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 57, ал. 2 АПК като уточнява, че липсват фактически и правни основания за издаването на акта. Основният аргумент относно липсата на фактически основания е липсата на анализ на постъпилите при регулатора жалби на потребители, които го мотивирали да осъществи регулаторната намеса. Този довод е неоснователен. Жалбите на потребителите имат значение дотолкова, доколкото поставят пред регулатора въпрос, който засяга правата на потребителите и чието разрешаване е в неговата компетентност. Основателността, още повече обосноваността на конкретните жалби е неотносима към законосъобразността на постановения акт. Не искания анализ на основателността на жалбите на потребителите ще обоснове законосъобразността на оспорения акт, защото и без тях, ex officio регулаторът е длъжен, по силата на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС, да действа в интерес на потребителите. Характера на обществените отношения, които в тези жалби се твърди, че са засегнати от действията на оператора и степента, в която те са засегнати са обстоятелствата, които обосновават законосъобразността на регулаторната мярка. Точно това липса в мотивите на оспореното решение. Твърдението, че "с по-голяма значимост е интересът на потребителя на мобилни телефонни услуги" действително е само една декларация, която ако не е подкрепена от обосновани фактически констатации не би могла да изпълни исканото от закона излагане на фактически основания за издаване на акта. Следователно, действително органът не изпълнил изискванията на закона и не посочил фактически основания за издаването на акта, което е нарушение на административнопроизводствените правила. Въпросът е, че в конкретния случай това нарушение не е съществено, тъй като първо, правата на жалбоподателя не са нарушени - той е бил напълно наясно с фактите по делото, което е видно както от възражението му, така и от характера на обстоятелствата, за които се твърди, че нарушават правата на потребителите, тъй като те са осъществени именно от него и той е този, който най-добре добре знае какво, кога и защо е извършил. И второ, това нарушение не е повлияло и не е могло да повлияе на съдържанието на акта, тъй като от доказателствата по делото, в частност от становището на жалбоподателя, и от самия характер на наложената регулация може да се направи извод за характера и степента на засегнатите от действията на оператора права на потребителите. Става въпрос за правото на достъп до услугата - за прекратяване на достъпа само след надлежно предупреждение, за възможността да се ползва услугата при достигане на кредитния лимит, за невъзможността операторът едностранно да определя размера на кредитния лимит, за условията, при които се определя кредитния лимит, за значението на изразената от потребителя воля за размера на кредитния лимит, т. е. обстоятелства пряко рефлектиращи върху възможността на потребителя да ползва услугата, тъй като водят до нейното ограничение или до незачитане на волята му като страната по договора за предоставяне на услугата.

Що се отнася до твърдението за липса на правни основания, то видно от съдържанието на акта е, че органът посочил изрично разпоредбата на чл. 233, ал. 3 ЗЕС, която е материалноправната разпоредба за издаване на акта. Твърдението, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС имал предвид органа е свързано с обосноваността на акта и неговата материална законосъобразност, не с изискването за форма.

Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Регулаторът действително допуснал нарушение на тези правила, но в конкретния случай те не са съществени.

По твърдението за нарушение на материалноправни разпоредби:

Жалбоподателят твърди, че органът се произнесъл извън рамките на компетентността си, тъй като от една страна нямал право да дава собствена регламентация на взаимоотношенията между равнопоставени субекти извън тези, по чл. 227 ЗЕС, а от друга - дадените указания не попадали в нито една от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС.

Отношенията между жалбоподателя и потребителите на предоставяните от него комуникационни услуги безспорно са търговски отношения, свързани с ползване срещу заплащане на престирана услуга, но те са отношения, осъществявани на държавно, ex ante регулиран пазар. Ноторно е, че на този пазар липсва ефективна конкуренция, тъй като жалбоподателят има значително въздействие върху него. Именно тази пазарна позиция му дава възможност да определя едностранно условията на предоставяне на услугата, както и дава основание на законодателя, за да гарантира конкурентна среда и правата на потребителите, да допусне държавна регулация. Нормата на чл. 227 ЗЕС, която жалбоподателят твърди, че определя предмета на регулаторната намеса, регламентира задължителното съдържание на общите условия, както и задълженията, които предприятието трябва да поеме по отношение на потребителите. Тя не определя лимитативно предмета на държавно регулиране, нито по какъвто и да е начин ограничава правомощията на регулатора по чл. 233, ал. 3 ЗЕС. Няма нормативно основание правомощието по чл. 233, ал. 3ЗЕС да се ограничи само до задължителните елементи на общите условия. Първо, нормата на чл. 233, ал. 3 ЗЕС обвързва правото на регулатора да изменя общите условия само и единствено с наличието на специална цел - защита на интересите на крайните потребители, не и с точно определени елементи на общите условия. За законосъобразното упражняване на правомощията е ирелевантно дали дадената клауза на общите условия е от тези, които задължително трябва да съществуват в общите условия, или е такава, включена в тях по преценка на предприятието. Релевантното е засягането, което условието осъществява на интересите на потребителите. Второ, така определеното правомощие няма нормативно основание да бъде тълкувано във вр. с чл. 227 ЗЕС, тъй като двете норми имат различен предмет - минимално, задължително съдържание на общите условия и правомощие на органа за регулация. И трето, едно обвързване на правомощията на регулатора само и единствено със задължителните елементи на общите условия противоречи на целта на закона да се подкрепят интересите на гражданите.

Неоснователно е и твърдението, че указанията на Комисията не попадат в нито една от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС, поради което били материално незаконосъобразни. От съдържанието на указанията е видно, че те целят да осигурят защита на потребителите при ползване на услугата - гарантират му предоставянето на услугата само в рамките на кредитния лимит или продължаване на предоставянето и след достигането му, но само с неговото съгласие или прекъсване на услугата само след надлежно предварително предупреждение, както и че всяко прекъсване се ограничава до съответната услуга. Т. е. тези указания изцяло целят визираното в чл. 4, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЕС осигуряване на високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчика.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение поради въведения след датата на постановяване на акта, но преди приключване на устните състезания нов ред за налагате на изменения в общите условия. Вярно е, че с изменението на Закона за електронни съобщения, Държавен вестник, бр. 105 от 29.12.2011 г., - чл. 227, ал. 2, т. 3, е въведено изрично изискването общите условия да съдържат задължение за предприятието за поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потреблението, но това задължение е само в потвърждение на въведеното с оспорения акт задължение, тъй като го прави нормативно. Що се отнася до твърдението за наличие на нов ред за налагане на изменение на общите условия, то първо, такъв нов ред няма въведен - чл. 233, ал. 3 ЗЕС не е изменен. И второ, въведеният в чл. 237а, ал. 3 ЗЕС и изискващ консултации по чл. 37 ЗЕС ред не е за налагане на изменение на общите условия, а за хипотезата, когато регулаторът реши да не наложи или да отмени задължение за осигуряване на достъп на крайните потребители до възможностите по чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1 ЗЕС.

Видно от изложеното, въведените изменения на общите условия не излизат извън компетентността на регулатора и с в съответствие с целта на закона, поради което са материално законосъобразни.

По твърденията за противоречие с принципите на закона:

С оглед на изложеното по-горе за материалната законосъобразност на оспорения акт твърдението на жалбоподателя за нарушение на принципа на законоустановеност е неоснователно. Въведената с оспореното решение мярка е предвидена в закона, поради което е законоустановена. Неоснователно е и твърдението за нарушение на принципа на консултативност. Видно от доказателствата по делото Комисията съобщила проекта на решение на жалбоподателя, той имал възможност да изрази становище по него и това негово становище е отчетено от регулатора. Що се отнася до принципа на предвидимост, който жалбоподателят твърди, че също е нарушен, следва да се посочи, че установяването в процеса на предоставяне/ползване на комуникационната услуга на определени обстоятелства, които водят до нарушаване на интересите на потребителите или на конкуренцията са именно основанията за намеса на държавния регулатор. Ако такива обстоятелства не се установят, регулаторът не би имал основание за намеса. Не моментът, когато тези обстоятелства са констатирани от регулатора предопределя възможността за и основателността на регулацията, а характерът на обстоятелствата, който води до засягане на интересите на потребителите.

Видно от изложеното, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни. Решението е издадено при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел, а при издаването му органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При извършената служебна проверка на обжалвания акт съдът констатира, че същият е издаден в рамките на компетентността на органа и в исканата от закона форма, поради което оспорването на БТК на решение № 342 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд