Решение № 11953 от 28.9.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Ночев срещу решение 757/10.02.2020 г., постановено по адм. д.6475/2018 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът- полицейски орган при 06 Районно управление Столична дирекция на вътрешните работи (06 РУ-СДВР)- мл. инспектор К. Младенов оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срок за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 757/10.02.2020 г., постановено по адм. д. 6475/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Ц. Ночев против Заповед рег. 1309/15.06.2018 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган при 06 РУ- СДВР- мл. инспектор К. Младенов. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава за установяване на съпричастност към извършване на престъпление по чл. 320 от НК и ЗМ 1630/2018 г. Заповедта съдържа правната квалификация на разследваното престъпление и е мотивирана със съпричастност към извършването му. От доказателствата, представляващи административната преписка се установява по категоричен начин, че Ц. Ночев е бил информиран за всички обстоятелства, които се разследват като елементи на извършено престъпление. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Пострадалото лице В. Конова е изразила предположения, че палежът на два леки автомобила на 15.06.2018 г., паркирани в гр. София, ул. Багра 10 г. е извършен от Ц. Ночев. Тези показания, дадени преди издаване на оспорената пред АССС заповед правилно са възприети от решаващият съд за достатъчни да се обоснове извод, че полицейският орган е разполагал с предварителни данни за извършено престъпление именно от задържаното лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. В случая от приложените по делото писмени доказателства, които не са оспорени в съдебната фаза на производството, са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АССГ не е констатирал наличието на два различни екземпляра от оспорения акт, в които правното основание е различно. Към жалбата е представено копие от заповедта за задържане, в което са видими поправки в ръкописната част на текста, които са идентични с тези в копието, представено като част от административната преписка с изключение на удебеляването при цитиране на точката в чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, което я е направило нечетима и добавянето в това копие на забележката без очила съм след подписа на задържано лице. Писмените доказателства, представляващи административната преписка са приети без оспорване, поради което правилно и в съответствие с чл. 178 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решаващият съд е обсъждал само четливото копие на документа, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Доводите в жалбата до АССГ относно правната квалификация на оспорената заповед също съдържат предположение за възможна техническа грешка. Следователно анализът на първата инстанция само относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР съответства на установените по делото факти, от които се установява, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Спазено е законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касацонната жалба за неправилна преценка на АССГ относно спазването на изискването за мотивиране на оспорения акт. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и част от материалите от досъдебното производство, които при съвместното им тълкуване обосновават извода за наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е провел изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай Ночев е бил задържан за непродължителен период от време (от 09.40 ч. до 15.15 ч. на 15.06.2018 г.( през което са извършвани процесуални действия за проверка на наличните данни относно съпричастността му към разследваното престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Допълнителна допустима цел на тази мярка е създаване на възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в сферата на неговите правомощия, в предвидената в закона форма и е мотивирана със съпричастност към извършено престъпление. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед установяване на съпричастност към извършване на престъпление по чл. 330 от Наказателния кодекс и ЗМ 1630/2018 г. Задържането не е за максималния възможен срок от 24 часа, а е продължило само няколко часа в светлата част на деня, през които са извършвани действия по разследването с участието на задържаното лице. В този смисъл е без правно значение твърдението на Ц. Ночев, че се е явил незабавно и доброволно в районното управление доколкото ограничаване на свободното му предвижване е послужило за установяване/опровергаване на показанията за съпричастността му към разследваното престъпление. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподателя следва се осъди да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,