Решение № 16529 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 690/2011 г.

Решение № 16529 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 690/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Юлия Янкова Мутафчиева от гр. Кнежа срещу Решение № 287 от 15.12.2010 г., постановено по преписка № 145/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № 44-00-2207 от 5.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и допълненията към нея, на основание чл. 52, ал. 3, пр. второ от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката Комисията за защита от дискриминация следва да разгледа и да се произнесе по същество по твърденията за дискриминационно отношение от страна на Анни Петкова, Снежана Георгиева, Красимира Краус, Незабравка Белева Мукаддес Налбант, изразяващи се в незаконни действия като държавни служители в РИО - Плевен, която инспекция се явява работодател на нейния пряк ръководител Тихомир Хинковски - директор на ОУ "В. Левски" в гр. Кнежа. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество счита същата за неоснователна. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Юлия Мутафчиева вх. № 44-00-2207 от 5.07.2010 г. В нея жалбоподателката в качеството си на педагогически съветник в ОУ "В. Левски" - Кнежа сигнализира за дискриминационно отношение от страна на директора на училището Тихомир Хинковски. Сигнализира също, че Анни Петкова, Снежана Георгиева, Красимира Краус, Незабравка Белева и Мукаддес Налбант, в качеството си на държавни служители в РИО - Плевен, с действията по извършваните в училището проверки са прикривали нарушенията на директора, стресирали са и са обърквали жалбоподателката, от което тя се чувствала дискриминирана по признак "лично положение". На проведеното открито заседание на Комисията за защита от дискриминация от 5.11.2010 г. е сключено споразумение между жалбоподателката и директора на ОУ "В. Левски" - Кнежа Тихомир Хинковски. Споразумението е одобрено от КЗД на основание чл. 62, ал. 2 от ЗЗДискр. с решение № 262/24.11.2010 г. и производството в тази част е прекратено. По заявлението на Мутафчиева, че поддържа оплакванията си срещу държавните служители от Регионалния инспекторат по образование - Плевен, с решението от 24.11.2010 г. Комисията е оставила без движение жалбата й на основание чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 158, ал. 1 от АПК, като е указала на жалбоподателката в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности, подробно изложени в пет точки. В допълнението към жалбата от 6.12.2010 г. отново пространно са описани личните оценки на Мутафчиева и нейните възприятия във връзка с извършваните от служителите на РИО - Плевен проверки. Според жалбоподателката, посочените служители са нарушили Конституцията и законите на Република България, като са проявявали толерантност към директора на училището, прикривали са негови нарушения, не са отговаряли на подаваните от нея сигнали, въпреки че е следвало да реагират, тъй като са негови работодатели. С това си поведение те са я подлагали на "неблагоприятно третиране" и "подбуждане към дискриминация". С оспореното решение № 287/15.12.2010 г. Комисията е приела, че Юлия Мутафчиева не е изпълнила точно дадените от административния орган указания, поради което и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. е оставила без разглеждане жалбата и е прекратила производството по преписка № 145/2010 г. по описа на КЗД. Решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Самото образуване на производството пред Комисията не води автоматично до задължение за произнасяне по същество. Именно в правомощията на заседателния състав е преценката дали искането - така, както е предявено, следва да се разгледа по същество или не. Сезирането на КЗД от страна на Юлия Мутафчиева не е достатъчно, за да се приеме жалбата за допустима за разглеждане. Същата следва да отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр. Поради това и КЗД правилно е приложила разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр., която препраща за неуредените въпроси към приложение на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Съответно на закона и правомощията на органа е разпореждането за отстраняване на констатирани в жалбата на Мутафчиева недостатъци, тъй като същата излага общи твърдения за дискриминационно отношение. С писмо е указано на жалбоподателката да посочи конкретни факти и обстоятелства за неравно третиране; в какво точно се изразява дискриминационното отношение, да уточни спрямо кого и за какво точно е насочено, да посочи доказателства (а не твърдения и искания за проверки от различни институции). Както правилно е констатирала Комисията, жалбоподателката и в допълнителната жалба не е посочила ясно, точно и конкретно в какво се изразява дискриминационното отношение спрямо нея от страна на всеки един от държавните служители; не е конкретизирала периода на нарушението, не е посочила (или поискала) доказателства в подкрепа на твърденията си. Тези нормативно предписани изисквания са задължителни за точното очертаване предмета на административния спор, лицата и периода на действията им с оглед провеждане на производството по конкретни факти и релевантност на проучването. Комисията за защита от дискриминация се произнася по твърдения за упражнено пряко или непряко неравно третиране на конкретни лица, съобразно заложените в специалния закон цели. Тя няма правомощие да се произнася по неуточнени сигнали и бланкетни искания за проверки на длъжностни лица, държавни органи и учреждения. В този смисъл дадените от административния орган указания са в изпълнение на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр. Тези реквизити са задължителни за изясняване предмета на проверката и упражняване процесуалното право на защита на засегнатата страна - чл. 9 от ЗЗДискр. В този смисъл неоснователни са доводите на Мутафчиева, че за нейните твърдения тя носи "непълна" доказателствена тежест, а пълно доказване на отрицателния факт, че не е налице неравно третиране, лежи върху ответниците. За да бъдат конституирани такива като надлежни страни в административното производство, жалбоподателката е длъжна да очертае точно предмета на правния спор, да конкретизира оплакванията си срещу всяко от посочените лица във времето като фактически действия спрямо нея, защото административният процес изключва проверка по принцип на общи твърдения. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая твърденията на жалбоподателката са неконкретизирани и разнообхватни и правилно административният орган е поискал уточняване на нейните твърдения в рамките на търсената от Комисията за защита от дискриминация защита. Нито в първоначалната жалба, нито в последващите депозирани молби се излагат конкретни съображения в какво точно се изразява упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо Мутафчиева от страна на всеки от държавните служители. Както в първоначалната жалба, така и в допълнението не се конкретизират обстоятелства досежно упражнявано съзнателно нежелано поведение спрямо нея, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. Поради това, като е приела, че не са изпълнени точно изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр., Комисията е направила обоснования извод за недопустимост на жалбата и прекратяване на производството пред административния орган. Следва да се отбележи, че за установяване на дискриминационно поведение, както твърди жалбоподателката, е необходимо да се установи различно третиране спрямо нея като личност или във връзка с работата й. Взаимоотношенията и йерархичната зависимост между служителите на РИО - Плевен и директора на основното училище, изложени от жалбоподателката, подлежат на ревизия по друг, установен от закона ред и доколкото жалбоподателката не въвежда факти и обстоятелства за по-неблагоприятното й третиране на някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр., то тя е следвало да конкретизира тези факти и обстоятелства и да уточни предмета на разследване с оглед компетентността на Комисията за защита от дискриминация и целите на специалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита жалбата на Юлия Мутафчиева за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд