Решение № 6096 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16651/2013 г.

Решение № 6096 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16651/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Туре Ауа против решение № 6630/1.11.2013 г., постановено от Административиня съд София-град по адм. д. № 5419/2013 г.

С решение № 6630 от 1.11.2013 г. по адм. дело № 5419/2013 г. по описа на Административния съд - София град е отхвърлено оспорването на Туре Ауа срещу решение № 680 от 13.05.2013 г. на председателя на ДАБ.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му, като в съдебно заседание процесуалният представител на касатора иска отмяна и на решението на ДАБ и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима.

Предмет на контрол пред административния съд е решение № 680 от 13.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да направи този извод, органът е анализирал установената в хода на производството история на кандидата за статут. Направил е извод, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като спрямо нея не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Заявената от чужденката заплаха от роднината й е оценена като проблем от личен характер. Преценил е, чужденката не е направила твърдения, от които биха могли да се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Анализирал е подробно ситуацията в страната й по произход, въз основа на справка № 01-363 от 17.01.2013 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, като е преценил, че спрямо кандидата не може да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочил е, че за молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като не е заявил чл. от семейството й да има предоставен статут. Посочените от чужденката лични мотиви за желанието й да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Административният съд е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут е правилен. Посочените от оспорващата причини за нежелание за връщане в страната й по произход, не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

По време на проведените интервюта чужденката, не е изложила доводи по отношение на нея да е било налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и няма риск от бъдещо такова. По отношение на лицето не са били предприети каквито и да било действия от държавен орган или друга организация водещи до нарушаване на основните й права. Не е била обект на нападение и не е преживяла никакво насилие в държавата си на произход.

Съгласно глава V, чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., тежките посегателства, които представляват условие за предоставяне на субсидиарна закрила са: а) смъртното наказание или екзекуцията, или б) изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Посочената разпоредба е транспонирана с нормата на чл. 9 ЗУБ, която разписва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С решение от 17.02.2009 г. на СЕС по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е приел, че съгласно постановеното в решението нормата трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Видно от чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Съдът е намерил, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено, чужденката да е била принудена да напусне страната си на произход поради това, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Тя не е била осъждана, нито е било повдигано обвинение срещу нея. От приложената по делото справка изготвена от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, актуална към 17.01.2013 г. е направен извод, че в страната не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Чужденката е напуснала страната си в края на 2012 г., след като в голяма степен е преодоляна следизборната криза от началото на 2011 г. Предвид изложеното, законосъобразен се явява извода на председателя на ДАБ, че спрямо оспорващата не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение на чужденката не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, предвид декларираното от нея семейно положение. Правилно е преценено от административния орган, че причините на лицето, обосноваващи желанието й да получи статут в Република България, не могат да бъдат преценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно.

На 12.12.2012 г. и 20.03.2013 г., с чужденката са проведени интервюта. В интервюто от 12.12.2012 г. чужденката е заявила, че е напуснала Кот Д` Ивоар през ноември 2012 г. легално за Мали, а след това за Турция. От там влязла в България нелегално. Напуснала страната си по произход заради войната. В интервюто от 20.03.2013 г. заявява, че къщата й била запалена по време на войната. Майка й била убита преди две години по време на войната от метежниците. След убийството на майка си живеела в с. Субре, с братовчеда на баща си. След смъртта на майка й в селото й веднъж идвали метежници и ги заплашвали, но спрямо нея нищо конкретно не са направили. Напуснала страната около пет месеца след смъртта на майка си, тъй като братовчедът на баща й искал да я омъжи насила и затова избягала. Казал й, че ще я убие, а ако откаже ще посрами семейството. Останала в страната един месец след това, но се криела, защото разбрала от брат си, че роднината й я издирва. Не е арестувана и осъждана в държавата си по произход. Не е имала проблеми с властите. Не е членувала в политическа партия. Смята, че ако се върне в страната си роднината й ще я убие.

Разликата в сочените причини за напускане на страната й на произход, по време на двете интервюта, проведени с жалбоподателката води до неубедителност на разказаната от нея бежанска история. Както правилно е посочил административният съд, от бежанската история на жалбоподателката не следва, че са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето й на бежански статут.

Не са налице и предпоставките за предоставяне на жалбопадателката на хуманитарен статут. В представената справка относно положението в Кот Д`Ивоар, издадена от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ се установява, че в северните и западните части на страната се наблюдава тревожна практика на сексуално насилие срещу жени, както и че жените, жертви на насилие са рискова група в страната на произход на жалбоподателката, но сочените от жалбоподателката обстоятелства в нейната бежанска история не я определят като такава жертва. От друга страна, от справката се установява и възможността за вътрешно разселване в страната, от която жалбоподателката е могла да се възползва, за да защити личните си интереси.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,