Решение № 1658 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2011 г.

Решение № 1658 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Биотон - ГППМП" ООД, гр. Велико Търново против решение № 229/2.06.2011 г. по адм. дело № 102/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана изх. № 29-05-141/12.01.2011 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 37 от договор № 04-0223/28.01.2010 г. е разпоредено на "Биотон - ГППМП" ООД, гр. Велико Търново да възстанови на НЗОК сумата от 1222,17 лева, представляваща надвишения по регулативни стандарти за първото тримесечие на 2010 г. в частта "Направление за медико - диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4). С атакуваното съдебно решение № 229/2.06.2011 г. по адм. дело № 102/2011 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу оспорения индивидуален административен акт като неоснователна. Приел е, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Директорът на РЗОК - Велико Търново е издал оспорения акт след приключило по негова заповед производство за проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразил е съставените от контролните органи финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, обсъдил е подадените от ИМП възражения. Жалбоподателят не оспорва като размер констатациите на контролните органи на РЗОК досежно допуснатите превишения. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с критериите за законосъобразност, заложени в чл. 146 от АПК. При установен изчерпан лимит от медицински направления изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Изчерпването на договорените регулативни стандарти за съответното тримесечие не обуславя ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Последната се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Текстът на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 3, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2010 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 04-0223/28.01.2010 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 36 и чл. 37 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,