Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г.

Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място], чрез адв. Цв. М. срещу решение № 455/22.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 559/2015 г. на Окръжен съд [населено място] . С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита, че няма качеството на длъжник по договора за банков кредит, сключен между лА. Б. - Клон Българияы и ТДыД. ыО., доколкото е подписала същия само в качеството на поръчител и отговорността и е акцесорна. С оглед на това изразява становище, че искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде успешно проведен срещу нея. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което субективно съединения иск по чл. 135 ЗЗД на лА. Б. - Клон българияы [населено място], да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "А. банк -клон България" [населено място] оспорва жалбата. Развива съображения, че поръчителят отговаря по иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, доколкото както главния длъжник отговаря с цялото си имущество пред кредитора на длъжника. / чл. 133 ЗЗД/. С оглед на това същият, както и главния длъжник имат задължението да не намаляват имуществото си във вреда на кредитора. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от касатора. Останалите ответници по касационната жалба - П. Б. К. и Л. П. К. и двамата от [населено място] не вземат становище по жалбата. С определение № 585/30.06.2016 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса: " Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението - кредитополучателят, а не и лицето, което поръчителства неговото изпълнение " . Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в задължителна съдебна практика на ВКС - Р № 199/30.12.2010 г., по т. д. № 966/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. Поради това касационното обжалване е допуснато с оглед изпълнението на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението по гр. д. № 4194/2014 г., с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявено за недействително по отношение на "А. Б. - Клон България дарението, извършено с нот. Акт № 23, том V, нот д. № 423/2009 г. на нотариус И. Л., с което В. К. К. и П. Б. К. са дарили на тяхната дъщеря Л. П. К. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица] предназначение жилище -апартамент, представляващ трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ от 106 кв. м., заедно с две избени помещения /мази / с обща полезна площ от 20 кв. м., както и 1/3 от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, до размера на прехвърлената 1/2 ид. част от недвижим имот. За да постанови това решение въззивният съд приема, че на 22.10.2008 г. между ищеца и [фирма] е сключен договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата 690 000 евро със срок на погасяване 7 години чрез заплащане на 71 равни месечни вноски, който договор е бил неколкократно анексиран . В качеството на поръчители договорът е подписан от М. Б. К. и В. К. . По заявление на банката на осн.