Решение № 4799 от 18.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Русенова от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Божинова, срещу решение 7219 от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело 11527/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, обективиран в удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри 25-278853/05.11.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приемане, че оспореното удостоверение е мотивирано и отговаря на законовите изисквания за съдържание, тъй като в него формално и непълно е посочен общият текст на чл. 17, ал. 8 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./, както и не става ясно кои изисквания на чл. 16 от Наредба РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-4/2016 г./ не са спазени. Възразява се още, че първоинстанционният съд е подменил искането на касатора, което е било с предмет вярно нанасяне на очертанията на самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.3.1.10 и вписването му като собственик в кадастралния регистър. Според касатора съдът е очертал грешно предмета на спора, както и при постановяване на решението си е игнорирал констатации в заключението на вещото лице относно одобрения архитектурен проект от 1935 г. Твърди се още, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да приеме писмени доказателства и да уважи доказателствени искания. Излагат се доводи за липсата на спор за материално право в случая, тъй като не е спазена от ответника процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистири. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника И. Чан. Ответникът началник на СГКК София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Чан, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Господинова, оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът - В. Зарков редовно призован, чрез назначения му особен представител адв. Гълъбов, оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Д. Русенова срещу удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри 25-278853/05.11.2020 г., издадено от началника на СГКК - София по заявление вх. 01-481902/17.10.2020 г. на Д. Русенова с искане за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. В удостоверените е посочено, че нанесеният към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.3.1.10 отговаря по местоположение и съседи на апартамент 10 по приложените нотариален акт 106/15.02.2006 г. и нотариален акт 172/17.02.2006 г. за поправка и геодезическото заснемане от правоспособно лице по ЗКИР, както и че със служебен проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2012 г. са коригирани очертанията на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.101.3.1, в това число и на самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.3.1.10., като е отразено вярното местоположение и съседи.В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с изменение от 2012 г. на кадастралната карта площ, съответстваща на стая с малко предверие, се отнема от самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.3.1.10 и се придава към самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.3.1.9, като в тази връзка през 2020 г. жалбоподателката инициира процедура по изработване на проект за изменение в кадастралната карта на границата между обекти 68134.101.3.1.9 и 68134.101.3.1.10 и включване на процесното помещение в очертанията на нейния обект. Констатирано е от вещото лице, че съгласно архитектурният проект от 1935 г. спорното помещение е част от апартамента на жалбоподателката, а от направения оглед на място се установява, че то е свързано с обект с идентификатор 68134.101.3.1.9 и не може да функционира самостоятелно. За да отхвърли жалбата срещу оспореното удостоверение първоинстанционният съд е приел, че актът попада в обхвата на чл. 55, ал. 2 от ЗКИР и е издаден от компетентен орган по чл. 55, ал. 3 от ЗКИР при спазване на административно-производствените правила. Според съда оспореният акт отговаря на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му чл. 17, ал. 8 от Наредба РД 02-20-5/2016 г. и чл. 16 от Наредба РД-02-20-4/2016 г., а фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на акта и в представените към административната преписка документи. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза административният съд е приел, че след като от документите за собственост, архитектурният проект на сградата и изработените схеми на самостоятелните обекти в нея, няма съответствие между апартаментите от проекта и актовете за собственост, то при съобразяване изискванията на разпоредба на чл. 44 от ЗКИР, същите следва да бъдат отразени като се съобрази състоянието им на място, а то е, че спорната площ представляваща стая с предверие, функционално свързана с имота на заинтересованата страна 68134.101.3.1.9, няма самостоятелно предназначение, а функционира като едно цяло с обекта на заинтересованата страна. Прието е от съда, че доколкото с исканото през 2020 г. изменение на кадастралната карта се претендира промяна очертанията /границата/ на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.101.3.1.9 и 68134.101.3.1.10, чрез включване спорната площ в очертанията на обекта на жалбоподателката и увеличение площта на нейния обект за сметка на другия, то безспорно се обективира спор за собственост между жалбоподателката и заинтересованата страна И. Чан и е недопустимо същият да бъде разрешаван в административно- съдебното производство. Според съда при наличен спор за материално право, както и след като очертанията на процесните самостоятелни обекти са отразени съобразно състоянието им на място, не са били налице предпоставките да се допусне исканото през 2020 г. изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, преди приключване на спора по съдебен ред. Прието е от първоинстанционния съд още, че при изменението през 2012 г. няма допусната грешка, тъй като отразяването съответства на действителното състояние, на обективно съществуващата граница между двата съседни имота, поради и което като се е съобразил с това и не е приел исканото изменение, административният орган е постановил материално законосъобразен акт. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи, които са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали, като те се издават от началника на СГКК, от изпълнителния директор на АГКК или оправомощени от него служители за територията на цялата страна. В Наредба РД-20-02-4/2016 г. са предвидени условия и ред за заявяване и изпълнение на услугите, като компетентният орган следва да изпълни услугата или да постанови отказ от изпълнение с мотивите към него /чл. 23, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба/. В съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и Приложение 2 от Наредба РД-20-02-4/2016 г. един от официалните документи, които издава АГКК, съответно СГКК, или оправомощени служители, е удостоверението за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В тази връзка правилен е извода на съда, че оспореното удостоверение е официален документ и началника на СГКК София е бил компетентен да издаде този документ, съгласно чл. 55, ал. 3 от ЗКИР. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице акт, който по съществото си представлява отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка следва да се има предвид, че подаденото от жалбоподателката заявление вх. 01-481902/17.10.2020 г. е само с искане за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но не и с искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Действително, издаденото удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същевременно това удостоверение е и волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт заповед по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Изрично в разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от ЗКИР е регламентирано, че за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5/2016 г./ към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитираната наредба, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата по чл. 50 от ЗКИР /чл. 77, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., в редакцията ДВ, бр. 4/2017 г./. Приемането, съответно неприемането, на този проект се удостоверявава именно с удостоверение като оспореното в първоинстанционното съдебно производство. С оглед на това, при съобразяване на цитираните разпоредби, настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този извод следва и от изрично предвидената в чл. 56, ал. 10 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. /в приложимата редакция към датата на издаване на удостоверението ДВ, бр. 4/2017 г./ хипотеза на постановяване на отказ от СГКК за извършване на изменение на кадастралната карта в случаите, в които след извършен контрол по реда на наредбата по чл. 50 от ЗКИР се установи, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на тази наредба. Именно и този отказ, мотивиран с издаването на удостоверение за неприемане на проекта за изменение, следва да бъде акта, подлежащ на съдебен контрол. Допълнителен аргумент в тази насока следва и от последвалото, след издаване на процесното удостоверение, изменение /ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г./ на нормата на чл. 56, ал. 10 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. В тази нова редакция на цитираната разпоредба /сега чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба РД-02-20-5/2016 г./ изрично е регламентирано, че СГКК издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че процесното удостоверение е поискано и издадено преди подаване на заявлението от жалбоподателката за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, не обосновава и извод, че същото има характер на акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поради това липсата на подлежащ на оспорване административен акт от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба от Д. Русенова, която съгласно чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Изложеното налага извода, че жалбата на Д. Русенова е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответниците ще следва Д. Русенова да бъде осъдена да заплати направените и поискани разноски от тези страни. На особения представител на ответника В. Зарков касаторът следва да заплати сумата в размер на 450 лева, представляваща възнаграждение за особен представител, определено по чл. 137, ал. 6, изр. трето от АПК. Искането на ответната страна по касация И. Чан за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4, предл. второ от АПК, като се съобрази направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие от страна на процесуалния представител на Д. Русенова, с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което е основателно. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора намира, че то следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден с чл. 8, ал. 2, т. 1от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което Д. Русенова следва да бъде осъден да заплати на И. Чан сумата в размер на общо 1 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,