Решение № 3525 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2012 г.

Решение № 3525 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велин Иванов Велинов, Стоилка Иванова Лукова, Асен Иванов Василев, Даринка Даянова Йорданова, Деян Трендафилов Колев, Божидар Трендафилов Колев, Достена Георгиева Йорданова, Стойна Георгиева Тракийска, Йорданка Борисова Коларова, Лоза Борисова Златкова, Петър Йорданов Стоянов, Иван Йорданов Стоянов, Иван Йорданов Стоянов, Велика Димитрова Лозанова, Дойка Цветанова Янева, Антоанета Ангелова Янакиева, Албена Ангелова Стоянова, Лазар Димитров Атанасов, Христо Георгиев Христов, Светлана Георгиева Христова, Даниел Георгиев Христов, Габриела Георгиева Христова, Златка Христова Атанасова, Христо Димитров Димитров, Таня Димитрова Тончева, Мариана Николова Денева, Христина Николаева Николова, Любен Петров Янев и Илиян Петров Янев, чрез процесуалния им представител адвокат Донка Вичишта, срещу решение № 4776/1.11.2011 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 35-ти състав, по адм. дело № 541/2010 г. Развити са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за частта от имота, която съобразно приетото заключение е свободна от застрояване. В хода на настоящия процес е починал касаторът Деян Трендафилов Колев, при което като страна по делото е конституиран неговият единствен наследник по закон Трендафил Деянов Колев. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на първоначалните касатори. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Емилия Боянска, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Останалите ответници, редовно призовани, не вземат участие в съдебното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първоинстанционното съдебно производство. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е образувано по жалбата на касаторите против заповед № РД-43-4/17.11.2009 г. на кмета на Столична община, издадена по подадено в срок заявление за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 4609 /стар/ от кв. 12 в м. "НПЗ Изток - м. Къро" по плана на гр. София. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата им срещу оспорения акт. Наред с това е приел за "недопустима" заповедта в частта, касаеща Велин Иванов Василев, като е отменил последната. С оспорения административен акт кметът на Столична община е отменил отчуждаването на 19/24 ид. ч. от свободните 121.74 кв. м от горепосочения имот /стар имот пл. № 4609, в кв. 12, м. "НПЗ Изток-м. Къро" по плана на гр. София/, отчужден за нуждите на МНО през 1952 г. Между страните липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на касатора Велин Иванов Василев, с влязла в сила предходна заповед № РД-43-5/4.04.2007 г. на същия орган, е отменено отчуждаването на 5/24 ид. части от определените като свободни 275 кв. м от гореописания имот /видно и от решение по кас. дело № 11542/2008 г. на ВАС, IV отделение, с което е оставено в сила решение № 545/23.06.2008 г. на АССГ, 33-ти състав, в мотивите на което е направено изрично отбелязване, че независимо от допуснатата от административния орган неточност относно размера на възприетата като свободна част от имота, която в действителност е с площ 121.74 кв. м, заповедта следва да бъде оставена в сила с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя/. В тази връзка правилно съдът е приел, че административният орган недопустимо се е произнесъл по заявление за отмяна на отчуждаването и от това лице, при което само на това основание отменил заповедта в посочената част - относно Велин Василев. Наред с горното, за да отхвърли жалбата на всички жалбоподатели пред първата инстанция, срещу заповедта в останалата й част, съдът е приел, че в приложимата в случая хипотеза на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, не е налице една от кумулативните предпоставки за отмяната на отчуждаването, а именно - върху отчуждения като незастроен терен да не е започнало фактическо строителство. В тази връзка е прието за ирелевантно наличието на свободна от застрояване площ от имота, както и възможността за образуване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, предвид установеното по несъмнен начин обстоятелство, че върху част от терена е реализиран комплекс за вестник "Работническо дело" - мероприятие за което имотът е преотреден след отчуждаването му, и е направен обоснован извод за законосъобразността на оспорения отказ. Обжалваното решение като краен резултат е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал инвокираните нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. По делото липсва спор, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което и правилно съдът е приел, че приложимата в случая хипотеза е именно тази по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, при която предпоставка за отмяна на отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст, и молителят да попада в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Предпоставките за отмяна на отчуждаването са кумулативно дадени, поради което неосъществяването на който и да е от релевантните факти, е пречка за уважаване на искането. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останалата незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, поради което ирелевантни се явяват данните от заключението на вещото лице, че е налице незасегната от застрояването, част от отчуждения имот. С оглед обстоятелството, че върху част от терена на отчуждения имот е изграден комплекс на вестник "Работническо дело", законосъобразно решаващият състав приема, че не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за допускане на отмяна отчуждаването, тъй като в терена е извършено фактическо строителство по осъществяне на отчуждителното мероприятие. Още повече, че в случая от законодателя не е поставено изискването строителството да е законно, да е осъществено по отчуждителното мероприятие или по някое от последващите отреждания, а е употребено общото понятие "фактическо строителство". При това положение съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правнорелевантния факт дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон съдът е постановил обосновано и правилно решение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,