Решение № 11734 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Търговище, чрез юриск. Желязков, срещу Решение 1158/07.07.2025г., постановено по адм. дело 18/2025г. по описа на Административен съд - Търговище. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли, както и присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. Ответниците - Ф. М. А. и Д. А. А., чрез адв.Станчева, в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените в настоящото дело разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-3-1649/13.12.2024г. на Кмета на Община Търговище, с която, на основание чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на Ф. М. А. и Д. А. А., в качеството им на собственици, да премахнат незаконен строеж - представляващ, изградена нова второстепенна постройка от допълващо застрояване, разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.506.183 по КККР на гр.Търговище между съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ IX-1305 и едноетажна жилищна сграда, изградена в съседен УПИ VIII-1304, определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неизпълнението. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазване правилата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Според първоинстанционният съд, невръчването на съставения КА 4 от 26.11.2024г., от длъжностни лица по строителството при община Търговище, на единият от собствениците на процесния строеж и адресат на процесната заповед - Д. А. А., представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до ограничаване на правото й на защита, отнема правото й като заинтересовано лице да подаде възражение срещу КА, както и да участва в административното производство по издаването на заповедта. Това нарушение съставлява отменително основание по чл.146, т.3 от АПК и достатъчно такова за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. На следващо място съдът приел, че в заповедта и в КА не се съдържат фактически констатации на органа относно предназначението на сградата, за която се нарежда премахване като незаконен строеж, за площта на същата, като в изготвената скица към КА информацията е непълна. Скицата дава информация само за местоположението на постройката, но не онагледява по ясен и пълен начин строителните дейности, в които се изразява незаконното строителство, предвид на това че безспорно по делото се установи, че на нейното местоположение са съществували сгради. Липсва и информация с какъв идентификатор е съседния УПИ VIII-1304. Посочените в заповедта фактически основания, не са достатъчни да изяснят волята на органа по ясен и несъмнен начин относно строителните дейности, в които се изразява изградената нова второстепенна постройка от допълващо застрояване.. и незаконното строителство. Сочейки нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ органът не уточнил какъв строеж съставлява процесната сграда по точките от т.1 до т.17 на чл.147,ал.1, за да се изведе извода, че за нея следва да се приложи чл.147, ал.2 от ЗУТ. В заповедта не била посочена и разпоредбата, даваща правомощието на кмета на Община Търговище да я издаде /чл.225а, ал.1 от ЗУТ/. Съдът приел, че неизписването на всички фактически основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води не само до ограничаване правото на защита на лицето, адресат на заповедта, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка доколко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Тези нарушения са довели до засягане на правото на защита на заинтересованите лица и до неспазване на законовите изисквания за съдържание на административния акт по чл.59, ал.2, т.5, във връзка с ал.1 от АПК отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Противно на приетото от първоинстанционния съд и съгласно постоянната практика на ВАС, невръчването на КА, в който е обективирана извършена проверка по установяване на незаконно строителство, на заинтересовано лице и последващ адресат на заповедта по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, не представлява съществено нарушение на правото му на защита срещу нейната незаконосъобразност. Същото той реализира в пълна степен с подаването на жалбата срещу заповедта, когато сочи основанията за незаконосъобразността й и представя относимите доказателства в подкрепа на тезата си, като събирането на такива може да изисква и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Противно на приетото от първоинстанционния съд, волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на строежа, както в КА, така и в процесната заповед. В изработената към КА скица ясно е изчертано местоположението на процесния строеж в ПИ и спрямо съседните сгради, посочени са и неговите линейни размери, въз основа на които последващото изчисляването на площта му е елементарна математическа операция. Липсата на фактически констатации в заповедта и в КА, относно предназначението на процесния незаконен строеж, не съставлява такова съществено нарушение на индивидуализацията му, което да води до отмяната й. Строителните характеристики на незаконния строеж са ясно и в пълнота описани, както в раздел IV на КА, така и в абзац трети, четвърти и пети на установителната част от процесната заповед, като е уточнено, че той е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Липсата на информация за идентификатора на съседния УПИ VIII-1304, не е нарушение, отразяващо се на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконното строителство, защото не може да доведе до грешка в установяване местоположението му при положение, че съседният имот е индивидуализиран с номера си по действаща регулация за населеното място. В процесната заповед органът е посочил като нарушени чл.147,ал.2 и чл.148, ал.2 от ЗУТ, тоест ясно е определил, че според него процесния строеж е от категорията изискващи разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината или минимум проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. Волята на органът е ясна строежът не попада в никоя от хипотезите на чл.147, ал.1 от ЗУТ, изключващи необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж или проектно решение на инженер-конструктор. Неверен е и изводът на съда, че в заповедта не била посочена и разпоредбата, даваща правомощието на кмета на Община Търговище да я издаде. Напротив, още в първия абзац на процесната заповед, изрично е изписана нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, от която той черпи тези си правомощия. С оглед периода на изграждането му, процесният строеж не попада в никоя от хипотезите регламентирана в § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за търпимост на строежите и по тази причина, нито административния орган, нито съда дължат произнасяне по този въпрос. Процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от VI-та категория, изпълнен без одобрени проекти и разрешение за строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което правното основание, посочено от административния орган за премахването му е правилно. С оглед гореизложеното, доводите за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, развити в касационната жалба, се явяват основателни. Оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването ѝ е неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, първоинстанционният съд постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Ф. М. А. и Д. А. А. срещу процесната заповед. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответниците следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да му заплатят солидарно такива в размер общо на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,