Решение № 3728 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2010 г.

Решение № 3728 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 772/14.04.2010., постановено по адм. дело № 2817/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 900961/21.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е отменил РА като се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно определяне на пазарните цени на транспортните услуги, без да отчете обстоятелството, че вещото лице е ползвало данните по справки от три дружества, за две от които няма достатъчно идентификационни данни, както и достатъчно информация относно конкретните условия по сделките. Заключението е необосновано и не е обсъдено от съда заедно с останалите доказателства по делото. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, и спорът решен по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Оспорва се и присъдения размер на адвокатското възнаграждение, като се поддържа, че няма данни същото да е платено, а евентуално - че размерът му е завишен с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената правна защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Виа Транс" ООД - гр. Варна, представляван от управителя Петър Петров Георгиев, чрез пълномощника адв. Даниела Михалева оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалването решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, включително в частта относно присъдените разноски. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменен ревизионен акт № 900961/21.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 502/26.09.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна, с която на "Виа Транс" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 18216,36 лв. и лихви - 3969,26 лв. Дирекцията е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 2750 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА неправилно са определени допълнителни задължения за ДДС на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.), съответно - чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, по следните фактури с предмет транспортни услуги, издадени от ревизираното лице на свързаното с него лице "Есо Комерс" ООД: № № 75/31.05.06 г., 86/04.09.06 г., 11/28.02.07 г., 37/30.03.07 г., 14/30.04.07 г., 20/31.05.07 г., 22/29.06.07 г., 30/31.07.07 г., 60/30.11.07 г., 74/31.01.08 г., 10000017/30.04.08 г., 10000026/30.05.08 г., 10000055/31.07.08 г., 10000068/29.08.08 г. Въз основа на изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че цените на услугите по процесните фактури не са занижени в сравнение с цените на идентични услуги между независими търговци. Посочил е, че пазарната цена по заключението е определена по метода на сравните неконтролирани цени между независими търговци съгласно § 1, т. 16 ДР ЗДДС и § 1, т. 10, б. "а" ДР ДОПК и чл. 18 - 20 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите. Според съда използваните при ревизията справки от трети лица не съдържат данни дали цените са базисни или в тях са включени отстъпки, не е ясен вида на превозвания товар, цените са определени при т. нар. "тежък маршрут", без да е ясно какво е включено в това понятие, няма данни дали услугата включва само транспорти или и товаро-разтоварни дейности, няма данни за регулярността на сделките, поради което според съда определената от органите по приходите пазарна цена не е обективна. За разлика от това, заключението на вещото лице по съдебната експертиза е изготвено по същия метод, но е направена съпоставка на ценовите равнища при анализ на данни за сделки - транспортни услуги, максимално съпоставими с тези, извършени от жалбоподателя. В резултат на съображения в този смисъл съдът е приел, че не е налице основание за коригиране на цените на предоставените от ревизираното дружество услуги по процесните фактури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и цялостно събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че ревизираното дружество "Виа Транс" ООД е осъществило доставки на транспортни услуги по изброените по-горе фактури, с получател "Есо Комерс" ООД, с което са свързани лица в хипотезата на § 1, т. 3, б. "д" ДР ДОПК, предвид това че едно и също физическо лице е управител и на двете дружества. Не се спори също по реалното осъществяване на доставките и по счетоводната отчетност във връзка с тях. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали цените, на които са осъществени доставките на транспортните услуги съответстват на пазарните цени. Съгласно приложимите материалноправни норми към ревизираните данъчни периоди, данъчната основа при доставки между свързани лица е пазарната цена на стоки и услуги. Правилото е регламентирано в чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.), приложим до 31.12.2006 г. и по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, приложим за доставките след 01.01.2007 г. Според легалното определение, дадено в разпоредбата на § 1, т. 8 ДР ДОПК, "пазарна цена" е сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга при сделка между лица, които не са свързани; методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в § 1, т. 10 ДР ДОПК и те са: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени, методът на увеличената себестойност, методът на транзакционната нетна печалба, методът на разпределената печалба. Редът и начините за определяне на пазарните цени са регламентирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите въз основа на законовата делегация по § 1, т. 10, изречение последно ДР ДОПК. Правилата за определяне на пазарни цени, така като са регламентирани в наредбата са приложими както в ревизионното производство, така и в съдебното производство по обжалване на съответния ревизионен акт. В случая въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в съдебното производство, първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че цените, на които са осъществени доставките на процесните транспортни услуги, съответстват на пазарните цени. При определяне на пазарната цена вещото лице е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, предвиден в § 1, т. 10, б. "а" ДР ДОПК, като от констативно-съобразителната част на заключението се установява, че изводите на вещото лице са съобразени с изискванията по наредбата за определяне на пазарна цена при приложение на този метод. Не се спори по делото, че методът на сравнимите неконтролирани цени е подходящ за определяне на пазарна цена на процесните услуги, още повече че при ревизията е използван същия метод. Обратно на поддържаното становище в касационната жалба настоящият състав счита, че заключението е обосновано и компетентно изготвено, при съобразяване с изискванията на наредбата за съпоставка на ценовите равнища на една и съща или максимално сходна услуга, при приблизително еднакви условия, като в частност са взети предвид вида, характера и обхвата на услугите, условията на сделките във връзка с количество, отстъпки за количество, предоставяне, респективно - липса на допълнителни услуги. Изводите на вещото лице са формирани в резултат на изследването както на вътрешни съпоставими неконтролирани сделки - между свързаното лице "Виа Транс" ООД и независимото лице "СК Къмпани" ООД, така и на външни съпоставими неконтролирани сделки - осъществени между независими лица, като изводите за съответствие на цените по процесните доставки с пазарните цени се потвърждават при анализа и на двата вида доставки. Относно доставките, осъществени със "СК Къмпани" ООД е установено почти пълно сходство с процесните сделки, тъй като транспортните услуги по изследваните доставки също се отнасят за превоз на пакетирани и насипни в чували хранителни стоки, услугата включва само транспорт на стоките, без товаро-разтоварни дейности, сделките са регулярни, а не инцидентни и осъществяваните транспортни услуги представляват значителна част от оборота, реализиран от "Виа Транс" ООД, също както процесните услуги. Относно другата група доставки - външни неконтролирани сделки, осъществени от независимите лица "Вики 1997" ООД, "Аквахит" ООД и "Пенемат" ООД, данните за първите двама са представени от ревизираното дружество с възражението против ревизионния доклад, а данните относно третото дружество са изискани от вещото лице и съответно - събрани под формата на справка в хода на съдебното производство. При анализа на тези доставки е установено, че транспортните услуги са осъществявани с автомобили с тонаж 20-23 т, както и процесните доставки, превозвани са същите по вид стоки /пакетирани и насипни в чували стоки/, без товаро-разтоварни работи, както и процесните услуги. Възражението в касационната жалба, че вещото лице е работило въз основа на негодни доказателства - справките от "Вики 1997" ООД и "Аквахит" ООД, е неоснователно. Представените справки съдържат подпис и печат на съответното дружество, а в съдебното производство във връзка с възражението на представителя на приходната администрация са представени допълнителни данни за тези дружества. Действително, не са посочени имената на лицата, които представляват тези дружества, но това са данни, които са вписани в търговския регистър, който е публичен, следователно данните са общодостъпни и могат да бъдат установени и проверени. В касационната жалба не се съдържа твърдение, че двете дружества са несъществуващи, нито се излагат конкретни данни от осъществена справка в търговския регистър. По същество не се оспорват и данните, които са представени в справките от тези дружества. Наред с това, дори и да се приеме, че данните съдържащи се в справките на двете дружества не могат да бъдат взети предвид при изготвяне на заключението, след като не съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за съответното дружество, то това не води до извод за необоснованост на заключението, тъй като в него се съдържа анализ на доставките с други две лица, които не са свързани с ревизираното лице - "СК Къмпани" ООД /вътрешни съпоставими неконтролирани сделки/ и "Пенемат" ООД /външни съпоставими неконтролирани сделки/. Доколкото в наредбата не е предвидено изискване за минимален брой доставки, които да бъдат изследвани и съответно - сравнявани с процесните за целите на определяне на пазарната цена, то няма основание да се приеме, че определяне на пазарната цена въз основа на цените по две групи доставки е необосновано. Възражението в касационната жалба, че при определяне на цената вещото лице неправилно е приложимо максималния процент отстъпка от 20 %, без да са налице конкретни данни за предоставяне на такава отстъпка, е неоснователно, предвид съдържанието на самото заключение и обясненията на вещото лице в съдебно заседание. Възражението за неправилно определяне на пазарни цени за година е неоснователно, тъй като и при ревизията цените са определени въз основа на данни, предоставени от посочените по-горе независими лица, които също се отнасят за години. Оспорването на заключението, което е направено в първоинстанционното производство, е формално, тъй като от страна на приходната администрация нито са представени доказателства за опровергаване на заключението, нито е поискано назначаване на тричленна експертиза. Следва в тази връзка да се отбележи, че нито едно от събраните при ревизията доказателства във връзка с определяне на пазарните цени на процесния вид услуги, не отговаря на изискванията на наредбата при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В ревизионния доклад се съдържа позоваване на данните за цените на транспортни услуги, съдържащи се в справки от независимите лица "Извор Трейд" ООД, Балкан Транс" ООД, Калин Радев /"Бросхаус Трейд България" ООД/, "Гарант М" ООД, "Марспед" ЕООД. Видно от съдържанието на тези справки, транспортът осъществяван от първите три дружества е на контейнери, за разлика от транспорта по процесните доставки, който е на пакетирани и насипни в чували хранителни стоки; при доставките от "Марспед" ЕООД цената е определяна на курс и е в зависимост от особеностите на товара, освен това включва и товаро-разтоварни дейности, а при доставките от "Гарант М" ООД цената е определена на тон/километър. В справките от тези лица не се съдържат конкретни и подробни данни, които да дават възможност за преценка относно съпоставимите условия по сделките, а от оскъдните данни, които са дадени, се налага извода, че сделките не са съпоставими. По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е обосновал изводите си със заключението на вещото лице по съдебната експертиза, като го е обсъдил с останалите доказателства и обстоятелства по делото, поради което е съобразил изискването по чл. 202 ГПК, приложим субсидиарно. Настоящият състав споделя решаващия извод, че цените на които са осъществявани процесните доставки на транспортни услуги от ревизираното дружество на свързаното лице "Есо комерс" ООД съответстват на пазарните цени на тези услуги, определени по метода на сравнимите неконтролирани цени, поради което не е налице основание за определяне на допълнително данъчно задължение на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.), приложим до 31.12.2006 г. и по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, приложим за доставките след 01.01.2007 г. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Жалбата е неоснователна и в частта за присъдените разноски, тъй като размерът им е съобразен с доказателствата по делото. В представеното по делото пълномощно от 09.11.2009 г. /л. 16 от делото/ за упълномощаване на адв. Даниела Михалева е видно, че уговореното възнаграждение от 2500 лв. е изплатено в деня на подписване на пълномощното, като в тази част същото представлява по своето естество разписка за плащане. Не са налице основания за намаляване на изплатеното възнаграждение, тъй като от данните по делото е видно, че пълномощникът е участвал активно по делото, като е провел адекватна правна защита. Настоящият съдебен състав не счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност, както твърди касаторът. Поради тези съображения не са налице основания за намаляване на уговореното между страните и изплатено адвокатско възнаграждение. За производството пред касационната инстанция не се възлагат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени разноски от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение