Решение № 11629 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на Териториална дирекция "Митница Пловдив" /предходно наименование Териториална дирекция Тракийска/, подадена чрез пълномощника му юрк. Симеонова, против Решение 1554 от 12.03.2021 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. 386/2020 г., с което е отменено негово решение РТД 3000-2268/12.12.2019 г./32-360297. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. По същество претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH / Огл- Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ - Германия, VAT DE 129428682, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Владайска" 75, ап. 2 - оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния му представител адв. Горанов по съображения, изложени в писмено становище, като по същество иска съдът да остави в сила оспореното решение на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Този извод се обосновава от следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение РТД 3000-2268/12.12.2019 г./32-360297 на съвместяващ длъжността директор на Териториална дирекция Тракийска съгласно заповед О-6010/29.11.2019 г. на директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 19BG003010003852R0/22.04.2019 г. обезпечение в размер на 3252,89 лв. и същото се задържа като плащане на вносни мита. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, атакуваният административен акт е издаден е от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенният съд факти са следните: На 22.04.2019 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 19BG003010003852R0 са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки - пресни домати с произход от Турция. За стока 1/1- червен кръгъл домат е декларирана митническа стойност в размер на 134,27 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 17.03.2019 г. стандартна вносна стойност за домати с произход Република Турция е 104,9 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл. 74, § 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 3 252,89лв. С писмо рег. 32-121724/22.04.2019 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стока 1 е реализирана на пазара на ЕС. На 22.05.2019 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си, представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида - 85 евро/100 кг. Митническите органи констатират, че продажната цена на доматите е по-ниска от цената на придобиване на тези стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 3252,89 лв. следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. С писмо рег. 32-195694/04.07.2019 г. вносителят е уведомен, че предстои издаване на решение от ответника за възникване на митническо задължение за стока 1. С молба от 02.08.2019 г. дружеството възразява срещу предстоящото издаване на негативно решение за усвояване на депозита за стоки 1. След преценка на събраните доказателства съвместяващият длъжността директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция "Митници" на 12.12.2019 г. издава процесното оспорено решение, с което отказва да освободи представеното обезпечение на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 и задържа същото като плащане на вносни мита. След обсъждане на представените от дружеството в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните ССч експертиза АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя пресни домати попадат в обхвата на чл. 181, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална - колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. В мотивите си административният орган е приел, че след като декларираната митническа стойност на внесените пресни домати е завишена, а впоследствие стоката е реализирана на вътрешния пазар на значително по- ниска цена, то не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност и тази завишена стойност е с цел избягване на митническо облагане. Този извод според АССГ е неправилен. Във вносната си митническа декларация жалбоподателят е декларирал, че ще прилага метода по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С цел избягване отклонение от митническо облагане чл. 75, ал. 2 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда, че когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Предоставената гаранция съгласно чл. 75, ал. 5, § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като в противен случай гаранцията се задържа. От представените търговска фактура и доказателства за плащане от вносителя към турската фирма "Деспак Тарим", решаващият състав е приел, че дружеството действително е заплатило на износителя декларираната договорна стойност. Впоследствие процесните домати са продадени на немската верига магазини "Лидл" при цена 85 евро/100 кг, което се потвърждава и от заключението на ССчЕ. По тези съображения АССГ е приел, че административният орган е достигнал до незаконосъобразния извод, че след като внесената стока не е продадена с печалба, то декларираната митническа стойност е единствено с цел избягване на митническо облагане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че стоката е продадена при цена 85/100 кг., а закупена при цена 134,27 евро/100 кг., за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според § 4 на чл. 75, ал. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, за да докаже, че партидата е освободена при тези условия, вносителят следва да представи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Изброените документи са свързани с вноса и цената на придобиване на стоката от вносителя. Разпоредбата не задължава вносителя да представи доказателства, свързани с реализирането на стоката от негова страна, противно на доводите на касатора. Не е налице спор между страните относно това, че всички изброени в § 4 на чл. 75, ал. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 са представени. Следователно, в чл. 75 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 условието стоките да са реализирани от вносителя на цена по-висока от придобивната не е регламентирано като задължителна предпоставка за освобождаване на внесения депозит, съответно не е регламентирано като задължително условие, при наличието на което само и единствено следва да се приеме, че правилно е приложен чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, т.е. че митническата стойност на стоките е договорната стойност или по-точно действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Вярно е, както твърди и касаторът, че целта на всяка осъществявана търговска дейност е получаване на печалба и доход от нея, поради което е логично е стоките да се продават на цени, които са по-високи от цените на придобиването им. В случая обаче жалбоподателят доказва, че през 2019 г. е извършвал многократно внос на домати от Турция на цени, близки до тази на процесния внос, които са били с повече от 8% стандартната вносна цена, определена от Европейската комисия, но са били продадени на цени, по-високи от придобивните, и с решенията на митническия орган, представени по делото, гаранцията е била освободена. Това се потвърждава и от касатора. С оглед изложеното, основателни са възраженията на ответника по касация, че между него и доставчика му от Турция съществуват трайни търговски отношения, както и между него и клиентите му, при които печалбата се постига за по-дълъг период. Поради тази причина е възможно и не е забранено от закона стоката по конкретна партида с оглед конкретните условия на вътрешния пазар и конкретните търговски отношения с определен клиент да бъде продадена на цена, по-ниска от тази, на която е придобита. В този смисъла са и постановените от ВАС по сходни казуси между същите страни - Решение 6859 от 08.06.2021 г. по адм. д. 1838/2021 г., решение 7657 от 25.06.2021 г. по адм. д. 832/2021 г., решение 7315 от 16.06.2021 г. по адм. д. 446/2021 г. и решение 7315 от 16.06.2021 г. по адм. дело 446/2021 г., І отд. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Първо отделение